|
Така например разрушителното земетресение, което удари Турция на 17 август 1999 г. и отне живота на 17 000 души, погълна не само домовете на стотици хиляди хора, но и бъдещето на правителството на Бюлент Еджевит. Още на следващия ден вестниците излязоха с огромни заглавия "Убийци!" и обвинения, че управляващите са толерирали некачественото строителство. Разкритията за корупция и злоупотреби, фактът, че хиляди пострадали от земетресението години наред продължиха да живеят в палатки и дървени бараки, до голяма степен допринесоха за възхода на Партията на добродетелта на Реджеп Ердоган.
Подобна участ сполетя и десноцентристкото правителство на Жан-Пиер Рафарен, което преди десетина дни регистрира шокираща загуба на местните избори. Една от причините за наказателния вот на избирателите бе неадекватната реакция на кабинета при кризисната ситуация в страната миналата година, когато горещините в началото на август причиниха смъртта на 15 000 души.
Заради грешна тактика с поста си се раздели и испанският премиер Хосе Мария Аснар. Сънародниците му не му простиха факта, че се опита прибързано да припише атентатите на 11 март 2004 г., при които загинаха 200 души, на ЕТА. Народната партия загуби не защото не организира добре спасителните операции, а защото си позволи да излъже. По време на предизборната кампания едно от основните различия между конкурентите бе отношението към участието на Испания във войната в Ирак и Аснар положи доста усилия да защити решението си да подкрепи Буш въпреки неодобрението на испанците. Останалите участници в изборите пък спечелиха точки и заради факта, че обявиха, че няма да използват трагедията за политически цели и официално спряха кампанията си.
Точно обратната бе реакцията на германците към канцлера Герхард Шрьодер през 2002 г. По време на катастрофалните наводнения в Европа през август премиерът обу ботушите, облече мушамата и тръгна да обикаля най-пострадалите райони. Съперникът му Едмунд Щойбер избра същата тактика, но малшансът му бе, че не разполагаше с мощните ресурси, които хвърлиха управляващите за овладяване на кризата и за извличане на дивиденти. Поведението на Шрьодер, който дотогава изоставаше в социологическите проучвания, преобърна общественото мнение и той спечели втори мандат.
На кръстопът е американският президент Джордж Буш. Той спечели изборите с минимална преднина и до 11 септември 2001 г. не се радваше на особена популярност. След атентатите обаче одобрението за неговата политика скочи до невероятните 90%. Оттогава Буш се опитва да задържа имиджа си на "президент по време на война" с всички видове PR-средства - облича военни якета, обядва с войници и се вози на бойни самолети. В Ирак обаче нещата не вървят и кривата клони все по-надолу. Рейтингът на Буш падна до 43%. И той панически се опитва да се задържи на почетно разстояние от конкурента си Джон Кери до изборите. Затова се реши на крайни стъпки - използва за кампанията си предизборен телевизионен клип, в който са вплетени кадри от спасителните операции на пожарникарите при рухналите кули на Световния търговски център. Нещо, което му донесе повече негативи, отколкото позитиви, защото на мнозина, особено на хората, които са загубили близки при атентатите от 11 септември, не се понрави използването на трагедията за политически цели. Дали Буш ще успее да удържи фронта ще се разбере тази есен.