Днес на Велики Четвъртък, в дни на голяма българска трагедия, ви предлагам малък откъс от една изключителна книга. Тя се казва "Езерни молитви" и е написана от владика Николай Велимирович. Той е роден през 1880г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва богословие в Белград. Специализира в Берн, Женева, Лондон и Петербург. Приема монашество през 1909 г. Участвал е активно като доброволец във войните от 1912 до 1918, а след нацистката окупация през 1941 е интерниран в концентрационния лагер "Дахау". Оцелява и след войната се преселва в САЩ. Пише и преподава до смъртта си на 18 март 1856 г. Умира, застанал в молитва, с разтворена Библия в ръце. Канонизиран е от Сръбската православна Църква. Книгата е издадена на български от издателство "Омофор", а забележителният превод е на Андрей Романов.



Защо деца, Господи, защо деца търсиш? -



питат сътворените и неродените Родения и Несътворения. Като каменни идоли са сътворените и неродените и се влачат от ветровете на света. А Роденият и Несътвореният се движи от вътрешния Си живот и ветровете на света бягат от Него. Защото съм дете, затова търся децата. Измамниците виждат в Мене измамник, безбожниците - безбожник, а властниците - грабител на властта им.

Фарисеите питат: кой е този? - и не могат да се досетят, а мъдреците на този свят Ме ловят със земната си мъдрост. Като дете не съм свой и като дете не търся слава за Себе Си. Като дете не мисля нищо от Себе Си и не говоря нищо от Себе Си, и не правя нищо от Себе Си. Но като дете мисля това, на което Моят Отец Ме учи, и говоря това, което чувам, и правя това, което виждам. Децата престават да бъдат деца, а Аз никога не преставам да съм дете... Който се обърне към Мене, ако и да е остарял от света, ще го направя дете и като вечно дете ще царува в царството Ми, в което старците от света нямат достъп. Казвам ви, царството Ми е царство на децата...



Изтрий, Господи, всичките ми спомени - освен един



Защото спомените ме правят стар и немощен. Спомените ми опропастяват днешния ден. Те затискат днешния ми ден с миналото и отслабват надеждата ми за бъдещето, зер с легиони ми викат в ушите: ще бъде само това, което е било. Аз не искам да бъде само това, което е било. Аз не искам и Ти не искаш, Господи, бъдещето да е подновено минало. Нека да стане нещо небивало, което никога не е виждано. Прекалено хубаво е слънцето, за да гледа само повторения. Утъпканият път измамва пътника. Дълго земята е кретала по земята. Досадни станаха земните друмища, защото се повтарят от поколение на поколение през цялото време. Изтрий, Господи, всичките ми спомени освен един. Един-единствен спомен не изтривай, но заздрави. Не изтривай, но заздрави спомена за славата, която имах, когато бях целият с Теб и у Теб преди времето и неговите измами. Когато и аз бях целият светлина и тъмнина нямаше у мен. Когато и аз бях блаженство и мир и не познавах мъките на неравновесието. Когато и аз знаех Теб, както Ти знаеш мен, и не бях размесен с тъмнина. Когато нямах граници, нито съседи, нито делене на Аз и Ти. Милостиви Родителю мой, изтрий всичките ми спомени освен един....

На кръст си вдигнат, Христе Боже, не за да покажеш Своята немощ спрямо света, а немощта на света спрямо Теб.



Възкресител е моят Господ



Възкресява мъртви от сутрин до вечер и от вечер до зазоряване. Каквото утрото погребе, вечер Господ ще го оживи, и каквото вечерта погребе, сутрин Господ ще го оживи. Има ли нещо по-достойно за живия Бог от това да възкресява мъртви за живот? Нека други вярват в Бог, Който се кара и съди с хората. Аз ще се държа за Бога, Който възкресява мъртвите. Нека други вярват в Бог, Който не се доближава и до живите, когато Го викат. Аз ще се кланям на Бога, Който държи ухото Си наклонено и към гробовете и слуша дали някой не вика за възкресение и възкресител. Гробарите закопават и мълчат. Господ откопава и вика. Майка щерка закопава, Господ откопава; по-добра майка е Господ от майката. Баща син заравя, Господ изравя. По-добър баща е Господ от бащата. Брат брата погребва, Господ - възкресява. По-добър брат е Господ от брата.



Господ няма сълзи, ни усмивка за мъртвите



Неговото сърце е изцяло за живите. Светът плаче за своите в гробището, Господ с песен вика Своите и ги буди. Възкресителю мой, смъртта не възкръсва, защото никога не е била жива. Ти си възкресителят и Ти си възкръсналият, защото Ти си Живот. Никой не може да възкреси мъртвите освен Господ и никой не може да възкръсне от мъртвите освен Господ. Защото Той е в своите светии. Наистина, Той е в своите живи - и в гроба, и подир гроба.