|
По искане на фонда до края на юни централната банка ще измени наредбата за минималните задължитгелни резерви на банките като разшири базата, на която се начисляват резервите. Пак до края на юни правителството трябва да прехвърли в БНБ депозираните в търговски банки пари от фискалния резерв. Целта е да се намали ресурсът, който банките могат да раздават като кредити и годишният ръст на кредитирането да се свие от около 50% до 20-25%. В резултат на това трябва да се намали търсенето на вносни стоки, а оттам да се свие и дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, който тревожи МВФ.
Експертите, обаче, смятат, че картината на платежния баланс, която е представена пред фонда, не е съвсем точна, защото не отразява цялото движение на средства от чужбина и за чужбина и дали парите, които влизат в страната, се използват за инвестиции или за внос на потребителски стоки.
РЕАКЦИИ
Мая Георгиева,
изпълнителен директор на ПИБ:
С тези мерки ще има оскъпяване на кредитите. В момента пазарът се преструктурира и клиентите си избират банка. Ние сме длъжни в този момент да си създадем базата от клиенти. А клиенти се привличат чрез изгодно кредитиране. Този ръст в момент, когато пазарът се структурира, не може да бъде спрян. И той не е грешен. Не може да се каже, че ще има оскъпяване на всяка цена, защото пазарът е много конкуретноспособен. Има чужди клонове и банки, на които няма да се отрази, защото ползват финансиране от чужбина. А то е доста евтино. Конкуренцията е много силна, лихвите са натиснати надолу, не вярвам да е голямо оскъпяването.
Емил Ангелов,
изпълнителен директор на Евробанк:
Тези мерки няма да доведат до коренна промяна в политиката на банките по отношение на кредитирането. По-скоро ще доведат до оскъпяване на кредитните продукти за крайните клиенти. Какво ще е оскъпяването е въпрос на конкуренция и политика на отделните банки. При всички случаи то ще се отрази на малкия и средния бизнес и евентуално на физическите лица. Трудно би се отразило на корпоративните клиенти.
Трябва да се разгледа отново статистиката и начинът, по който се прави платежният баланс. Трябва коректно да се отразят кредитните линии, които ползват финансовите институции от чужбина и дългосрочно привлечените средства, собственост на големи, многонационални финансови институции. Така ще се получи една справедлива картина. Сега определено картината не изглежда благоприятна. Ако се прецизира, ще стане ясно, че голяма част от кредитната експанзия е финансирана от чуждестранни финасови институции с привлечени дългосрочни кредитни линии. От друга страна, обаче, със сигурност ще се види, че има голям ръст и на търсенето на инвестиционни стоки, които ще доведат до възпроизводство и до нов износ и нови продукти. Тази картина вече няма да е толкова тревожна за МВФ.
Никога България не е имала толкова стабилна финансова система и никога толкова добре функциониращ банков надзор.
Данаил Каменов,
изпълнителен директор на СИБанк:
Действително има ръст на банковото кредитиране. В абсолютен размер той е доста висок. Но трябва да се има предвид, че тръгваме от много ниска база. Като процент от брутния вътрешен продукт все още сме зад страните от Централна и Източна Европа, да не говорим за тези от ЕС. Развитието на кредитирането все още има потенциал да генерира икономически растеж. В тази връзка не считаме, че ръстът на кредитирането е обезпокоителен. Промяната на минималните задължителни резерви е класически инструмент за ограничаване на кредитна експанзия. Но като експерт мога да прогнозирам, че това по-скоро ще доведе до оскъпяване на кредита, отколкото до неговото намаляване като абсолютен размер. Това оскъпяване едва ли ще е значително, защото и бизнесът, и домакинствата имат потребност от кредити.
|
|