Родителите на около 860 000 деца са получили детски добавки през март, отчетоха от Агенцията за социално подпомагане. Близо 820 000 малчугани са получавали в края на миналата година добавка. Децата в България са около 1,5 млн. Това ще рече, че откакто има подоходен тест за достъп до помощи за деца, месечни добавки вземат родителите на малко повече от половината българчета.
Подоходният тест за получаване на детски добавки беше въведен от април 2002 г. Тогава изискването беше семейството да разполага с под 150 лв. на човек от семейството. Лидия Шулева, която беше социален министър по това време, обяви, че много малък процент от семействата с деца ще бъдат лишени от добавки. Когато през 2003 г. прагът за достъп беше вдигнат на 200 лв. на член от семейството, тя обяви, че 90% от децата ще имат право на месечна помощ. Наследничката й Христина Христова пък наскоро заяви, че с право на добавки са около 1,2 млн. малчугани.
Въпреки бумащината при подаването на документи в службите за социално подпомагане броят на отпусканите детски расте. Явно повечето от семействата, отговарящи на условията за достъп до добавки, са успели да си ги вземат. 31 март беше крайният срок за подаване на молби за детски в службите за социално подпомагане, за да се вземат накуп детските от декември до март. В противен случай парите за тези месеци се губят.
Искам да ви разкажа за поредното безумие, в което попаднах при попълването на Молба-декларацията за получаване на ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА МЕСЕЧНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА ДО 18 ГОДИНИ.
В тази декларация, за достоверността на която нося наказателна отговорност по чл.313 от НК, трябва да посоча какво лице съм- осигурено, самоосигуряващо се или неосигурено.
От 1991г. до 2001г. работих в държавно учреждение на безсрочен трудов договор. Със заповед от октомври 2001г. работодателят ми прекрати трудовия договор на основание чл.328 т.12.от КТ с мотив, че съм имала синдикална защита по чл. 333 ал.3 и не можел да приложи чл.328 т.2 и 3. Оспорих законността на уволнението пред Софийски районен съд и с Решение от юли 2002г. тази заповед е отменена като незаконосъобразна, съдът ме възстановява на работа и осъжда държавното учреждение да ми изплати обещетение за шестте месеца. Работодателят се възползва от предоставеното му право по чл.196 от ГПК и обжалва решението пред Въззивния съд. Заседанието по делото беше насрочено за април 2003г., но същият ден имаше анонимно обаждане за поставена бомба в сградата на Съдебната палата и делото беше пренасочено за друга дата- декември 2003г.
Решението на Въззивния съд излезе пре 2004г. и оставя в сила решението на Районния съд. Но с разпоредба на чл.218а ГПК на работодателя му се предоставя право да обжалва и пред касационен съд.Там делата се проточват с години-имам приятелка, която беше уволнена по време на бременност и която заведе дело. Днес детето й е в първи клас, а делото в касационен съд!
За времето, през което тече обжалването на решението на съда аз не получавам трудови доходи, защото не мога да си намеря работа.Бях регистрирана в Бюрото по труда до м.август 2002г.От тогава до днес съм без трудов договор, без доходи, без здравни и социални осигуровки.
Реално съм неосигурено лице-нямам осигурителни вноски.
Не съм самоосигуряващо се лице-нямам собствен бизнес
Нормативно съм осигурена /но в бъдеще време/ с отменена заповед за прекратен договор и възстановена на работа и според Кодекса за социално осигуряване за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита на лицата, които са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение.
По ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА "Осигурени" са лицата, които се осигуряват по реда на дял първи от Кодекса за задължително обществено осигуряване. А семейните помощи за деца се отпускат от дирекция "Социално подпомагане" въз основа на молба-декларация по образец за всяка отделна помощ, утвърден от министъра на труда и социалната политика и образците се обнародват в "Държавен вестник". Каквото и да напиша в декларацията, то няма да отговаря на истината!!!
Може ли някой да ми отговори на въпроса: какъв статут имам в момента, какъв ще бъде в следващите години, ако работодателят обжалва пред касационен съд /още няколко години!!!/ Как да си платя или разсроча здравните осигуровки, след като нямам доходи? Как да се ползвам от здравни услуги? Къде са моите права, след като правото на работодателя му е гарантирано в ГПК да ме държи без доходи и осигуровки години наред, обжалвайки едно явно и безспорно закононарушение? И ако след години съм жива и оцелея, да се възползвам от осигурителните си права !!! При направена консултация в НОИ на едно от гишетата ми заявиха, че трябва да си внеса авансово осигуровките, а после евентуално по съдебен ред да си ги потърся от работодателя. Аз нямам средства, а камо ли да разчитам на съдебната система за връщане на суми!!!!
Искам да поставя на вниманието ви и следните въпроси:
След като ми беше прекратен трудовият договор и съгласно КСО чл. 11. (1) имах право на парични помощи - обезщетения за безработица .Имах регистрация като безработна в съответната Дирекция “Бюро по труда” в изисквания 3-месечен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Паричното обезщетение за безработица ми беше изплащано за 10 месеца, след което беше прекратено . Решението на софийски районен съд, с което ме възстановява на работа, е от юли2002г., но поради обжалване от страна на работодателя до днес-2004г.- все още не влязло в сила!
За периода от месец август2002г/последния месец , за който получих обещетение за безработица/ до момента са изминали 19 месеца!
Съгласно Чл. 54е. (1) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда-т.е. при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Дори и да са минали години от прекратяване на получените обещетения, аз съм задължена да ги възстановя за 6-те месеца, за които съдът ми постановява обещетение за незаконно уволнение!.Но така на практика излиза, че аз реално съм била подпомогната с обещетение за безработица само за за 4 месеца!!!
- Защо при последвало продължително време без работа /19 месеца!/ не по моя вина, аз съм лишена от правото на остатъка от полагащата ми се по закон 10 месечна помощ?
- Защо съм внасяла осигурителни вноски 18 години /толкова ми е трудовия стаж/, след като при нужда не мога да се ползвам от парично подпомагане?
- Защо на този недобросъвестен работодател не му се налагат санкции за
нарушение на трудовото законодателство, а аз като засегната страна
трябва да понеса всички негативи и вреди от това негово престъпление?
ПОМОЩ!!!
Спасение от чиновническите безумия в тази скапана държава НЯМА!!!