ЛИБИЯ И КАДАФИ СА В СИТУАЦИЯ “ЦУГ-ЦВАНГ” !
НО НЕ ВСЯКА “ПОМОЩ” ЗА ТЯХ Е ПОМОЩ И ЗА МЕДИЦИТЕ НИ!
Процесът в Либия срещу българските медици отдавна вече не е чисто юридически проблем. Стана очевидно, че медиците ни са “попаднали на неточно място и в неточно време “! Този съдебен процес , за зла участ на подсъдимите, вече е “бременен” с Политика! А Либия и Кадафи са бащи на заченатото – според презумпцията на древните римляни , че “ Бракът сочи кой е бащата!”...
Ако целта на политизирането на процеса срещу обвинените в заразяване със СПИН на около 400 либийски деца български медици вече е постигната, то Либия и Кадафи би трябвало да са доволни!? Но както често се случва , когато се политизира нещо, което не е в сферата на Политиката-като изхода от един съдебен процес, например- нещата излизат от контрол. Реакциите в България и извън нея, след прочитането на първоинстанционната присъда на либийския Съд, поставиха Либия и Кадафи в ситуация, аналогична на шахматната “Цуг-цванг” /т.е. , какъвто и ход да изиграеш, той не е печеливш, а губещ/. За съжаление, за изпадането на либийската страна в такава сложна ситуация, “заслугата” не е само нейна! Призивите за оказване на натиск над Кадафи, който пък да окаже натиск над либийския Съд , са грешен политически ход! Такъв призив, първо, съдържа в себе си презумпцията, че над либийсикия Съд може да бъде оказван резултатен натиск ! А това би потвърдило хипотеза, че либийския Съд не е независим! Второ: искането към Кадафи да окаже лично натиск върху либийския Съд означава, че е вярно, че Кадафи е “диктатор”, който държи в ръцете си всички Власти и цялата Власт в либийската държава!И трето: оказването на резултатен натиск отвън над една суверенна държава би означавало, че тази държава не е суверенна!
Е, без съмнение, нито Либия, нито Кадафи, нито която и да е държава и държавен ръковосител по Света, биха приели безрезервно такива индиректни, но достатъчно сериозни и болезнени обвинения. При това, точно по време, когато Либия и Кадафи полагат титанични усилия да изградят нов образ за себе си пред Света- да си припомним, че съвсем наскоро Либия обяви едностранен отказ от Оръжия за масово поразяване, както и предложение към правителствата по Света- за забрана на смъртното наказание, а Кадафи триумфира в Западна Европа с безпрецедентни за ръководител на арабска държава почести и внимание там!
И нещо много важно: произнесената смъртна присъда срещу медиците ни в Либия не е окончателва! Това е една първоинстанционна присъда, която не е влязла в сила и може да бъде обжалвана- с вероятност да бъде отменена от по-горен либийски съд! Следователно, към този момент не са изчерпани юридическите способи за отмяна на тази тежка, а, вероятно, и несправедлива присъда! А докато това е така “политическите способи и средства” могат да се окажат контрапродуктивни, ако бъдат използвани официално и шумно?! И вместо да помогнат на Либия и Кадафи да излязат от сложната правно-политическа ситуация, могат да я усложнят още повече! Което не е в интерес, най-вече, на осъдените български, медици и на България!
Ерго, разумният подход, в случая, изисква да се акцентува и да се концентрират усилията на българското правителство и институции- официално и шумно!- единствено върху юридическия аспект на проблема! А в същото време, неофициално и нешумно, да бъдат използвани всички останали способи и средства-включително политически!
Разумният подход , в случая, изисква, България да настоява-официално!- че първоинстанционният либийски Съд е допуснал “съдебна грешка”- независимо дали има или няма твърда убеденост, че е точно така! И в никакъв случай да не поставя официално под съмнение независимостта на либийския Съд! Както и в никакъв случай да не изразява официално съмнения в демократичността на управлението на Кадафи- независимо дали има или няма твърда убеденост по този въпрос!Поне докато медиците ни бъдат оправдани от либийския Съд и се завърнат живи и здрави в България, българското правителство и официални власти са длъжни да изиграят премислено и прецизно всеки свой ход! Дори и ако ходът не им е по вкуса! Защото залогът е твърде висок- животът на пет българки!
............................
PARAGRAPH39
