Според него това означавало, че всяка структура като краен продукт кореспондира с ресорно министерство. В случая с НРС това е МВнР, добави Рафайлов. Той обясни, че по същия начин служба "Военна информация" - военното разузнаване, е към военния министър, и както Национална служба "Сигурност" - контраразузнаването, е към вътрешният министър.

Според Рафайлов идеята за минаването на НРС към външно министерство не е на подкомисията, която той ръководи. Той обаче даде да се разбере, че това е теза на групата на НДСВ или на поне една голяма час от нея, като заяви, че става дума за визия на политическа сила. Аргументът е, че по един или друг начин разузнавателните служби в някои западни страни като Великобритания и САЩ, които са аналог на нашата НРС, са свързани или подчинени с външните им министерства.

Ако идеята се осъществи, това ще означава, че разузнаването, което в момента се счита за подчинено на президента, ще бъде отнето от контрола на държавния глава.

Преди по-малко от три месеца силовият вицепремиер Пламен Панайотов, който е ресорен и за специалните служби, публично обяви, че няма да има разместване в подчинеността на тайните структури. Това бе изтълкувано, че кабинетът е склонен да остави разузнаването на президента Георги Първанов.

От името на СДС Йордан Бакалов пък лансира идеята за изваждането на НСС от МВР и на военното разузнаване от МО, както и създаването на две служби - контраразузнавателна и разузнавателна. Според Бакалов сегашният парламент няма време да приеме законите за реформа в сектора за сигурност.

Според председателя на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Владимир Дончев обаче настоящото Народното събрание има сили и време да приемем поне рамков закон за контрол и координация на специалните служби. Той може да се нарича и закон за националната сигурност. Точно в този закон депутатът Наско Рафайлов вижда и преподчиняването на НРС.