Пламен Минчев е абсолютен антипод на старата българска поговорка, че "две дини под една мишница трудно се носят". Смело може да се каже, че 45-годишният каварненец е понесъл не две, а цяла каруца дини и под едната, и под другата си мишница. В момента той заема постовете президент на "BBB груп", директор на "Лайнс" ООД и председател на бизнесклуб "Възраждане". Това е от една страна. От друга, той е президент на Българската федерация по тенис и на тази по подводен риболов. В цялото това динамично ежедневие Минчев намира спокойствие в едно рядко и екстравагантно хоби - колекциониране на риби и корали! В жива среда. Така едрият бизнесмен възстановява равновесието в природата. С едната ръка лови рибите, с другата им дава храна. От една страна си почива, съзерцавайки ги в офиса си, от друга - изучава в какви естествени отношения са едрите и дребните риби.

"Идеята се роди през 1991 година, когато



за пръв път отидох в Лас Вегас,



спомня си шефът на "БББ". Регистрирах се в "Мираж", който тогава беше най-модерният хотел. Там има един огромен аквариум. Много ме впечатли. Той и най-вече контрастът от хората, които са луднали по хазарта, и спокойствието, което излъчват рибите. Тогава разбрах, че тези, които са го проектирали, не са го направили случайно. Сякаш искат да ти кажат: "Спри се за малко, почини си. Релаксирай!" После се оказа, че почти всички големи хотели имат такива аквариуми - "Сизар Палас", "Мандали Бей", "Пеладжо". В съчетание с вродения ми морски сантиментализъм от родното ми място Каварна това ме потикна към отглеждането на риби в домашни, в случая и служебни, условия. В рибите намирам спокойствие, което го няма другаде в природата."

Идеята го запалва и през годините, където и да отиде, Пламен Минчев винаги гледа да успее да намери време да види местния аквариум. Независимо дали е в Европа, Щатите, Австралия или в някоя друга точка на планетата. В своите 6 огромни аквариума той сортира рибите по вид и характер.



На едно място са екзотичните мирни риби,



на друго са по-немирните, на трето - хищните. Те внасят колорит и пред самия му кабинет, и в ресторанта, и в кулоарите на завода за производство на сокове.

"Всяка риба носи своята определена индивидуалност. Има дори хищници, които, ако ги вкараш в определена среда, няма да издържат. Освен това всяка риба си носи своите болести или привички. Много риби са ми измрели, защото не съм знаел как да ги поддържам. Цяла наука е да се научиш как да ги преаклиматизираш. Имаме аквариуми-болници, по един месец ги посрещаме със специални лекарства, преди да ги пуснем в общия аквариум. Иначе, ако ги пуснем веднага, те ще заразят останалите и всички ще измрат."

Отделен екип от специалисти се грижи за хобито на Пламен Минчев. Тези хора следят, измерват, грижат се постоянно за функционирането на водната флора на неговите любимци. Екземплярите са събирани от Карибите, от Индийския океан, от Хаваите, от Червено море, от австралийския риф, от Средиземно море.



Освен риби Минчев отглежда и купища ценни корали



Според специалистите има дори два типа аквариуми - коралови и такива на основата на морски камъни. Обемът им стига до няколко тона. Два такива има и в крилото пред кабинета на Минчев в завода "BBB". Храната е специализирана, като някои дори се хранят с малки живи рибки. В естествена среда обаче нито една от тях не може да ражда, тъй като останалите изяждат яйцата им.

По много места на планетата този вид хоби е превърнато в истински бизнес. Цената на редките тропически риби започва от 30 английски лири и стига до 3000. Зависи от това, доколко са редки. Различни експерти или компании ловят красивите морски обитатели, отглеждат ги, подготвят ги и после ги продават на някой колекционер с тлъст портфейл.



"Най-скъпата риба при мен стига до цена 350 лири",



разкрива Минчев.

Отглеждането на риби е цяла индустрия в някои държави, допълва той. В Турция има над 2500 големи аквариума - частни, по хотели и болници. Този вид развлечение е най-развито в Англия и САЩ. В азиатските страни - също. У нас според Пламен Минчев още сме много далеч от мащабното отглеждане на риби зад четири стени. Дори няма някой друг колекционер от ранга на Минчев, с който той да обменя опит или мисли. Това обаче не го потиска. Защото знае, че един ден и това, както всяко важно и полезно нещо, ще дойде и в България.