Влажното и студено начало на лятото тази година има поне едно предимство. Сезонът на ягодите ще продължи малко по-дълго.

Тези красиви, сочни, романтични и вкусни плодове винаги са се явявали на пазара като допълнение към очакването за безметежно и протяжно лято с дълга отпуска, наситена с приятни преживявания.

Макар днес да са широко разпространени по целия свят, в далечното минало ягодите не са се радвали на днешната си популярност. Те не са споменати в Библията, а техният характерен сърцевиден овал липсва в египетското и гръцкото антично изкуство. Първият учен, който им е отделил внимание в своите трудове, бил римският държавник и естественик Катон Стария (234-149 г. пр. Хр.). Той е описал растението в своя трактат "За земеделието". По-късно ягодите спорадично се появяват в съчиненията на Плиний, Колумела, Варон и други римски писатели, но никой от тях не говори за култивирани, а само за диворастящи плодове. Вергилий дори е оставил едно предупреждение към децата, които берат горски ягоди, да се пазят от змиите в тревата. Това боязливо отношение явно се е засилило през Средновековието, ако се съди по твърдението на Света Хилдегард, германска монахиня и лечителка от XII в., че ягодите по принцип са негодни за ядене, защото растат близо до земята и е твърде вероятно някоя змия или крастава жаба да ги е отровила. Заради тази близост до маршрутите на разни земноводни и влечуги някои дори били склонни да демонизират ягодите. Твърди се, че Ан Болейн, втората жена на английския крал Хенри VIII, имала на врата си белег по рождение с форма на ягода, заради който мнозина вярвали, че кралицата е вещица.

Гастрономическият интерес към тези горски плодове се засилва едва в края на Средновековието. Първото ботаническо описание на ягодовото растение е от 1454 г. в книгата "Herbarius Latinus Moguntiae", издадена в Майнц само четири години след като Гутенберг изобретил книгопечатането - факт, който може да се приеме като знак за голямото бъдеще на растителния вид Fragaria (ягода) от семейство Розоцветни (Rosaceae). Дълго време обаче тя била смятана единствено за медицинско растение.

Името на ягодата във френския език (fraise), както и в останалите романски езици е свързано с латинското й наименование fragra. В английския обаче думата strawberry е собствено производство. За произхода й има най-разнообразни обяснения. Според едно от тях в миналото сред децата на Острова имало обичай да берат дребни плодове (berry), да ги нанизват на сламки (straw) и да ги продават като straws of berries. Изглежда най-големите обороти в тази търговия са се дължали на ягодите.

През XVI-XVII век, когато европейците постепенно открили Новия свят, установили, че американските индианци не само познавали ягодите, но отдавна били започнали да ги култивират. По-късно чрез кръстосване на европейски и американски видове били получени стотици сортове.

Изглежда водеща роля за тяхното разпространяване в Европа са играли французите. Още през 1368 г. френският кралски градинар Жак Дюбоа засадил първите 12 000 корена в градината на двореца "Лувър", където те били отглеждани по-скоро като декоративно растение. Малко по-късно били открити и оценени и техните вкусови качества. В парижките дворци се ражда класическият десерт ягоди със сметана, който много бързо станал популярен далеч извън пределите на Франция. През 1560 г. французинът Брюйерен Шампие, физик в двора на Анри IV, описва благородните лондонски дами, които толкова обичали ягоди със сметана, че започнали да отглеждат плода в личните си градини.

Ягодите били любимият плод на Краля Слънце Луи XIV, а различни исторически трудове приписват особени заслуги в тяхното култивиране и популяризиране на неговия градинар Жан дьо ла Кинтини. Световният ягодов ентусиазъм се засилва особено в края на XVIII и през XIX век, когато са създадени някои от най-популярните днес сортове. Много от тях са култивирани от белгийски градинари, поради което в Белгия има специален Музей на ягодите. В Америка почтителното отношение към този плод е засвидетелствано чрез имената на някои селища. В щатите Аризона и Калифорния две малки градчета носят красивото име Strawberry.



Ягодов крем със сметана

Продукти: 500 г ягоди, 1 ч.ч. сметана, 5 с.л. пудра захар, 30 мл ром, 2-3 бишкоти.

Почистените и измити ягоди се наръсват с рома и половината от пудрата захар, разпределят се в купички и се оставят в хладилника за половин час. Сметаната се разбива с останалата пудра захар и се разпределя върху ягодите. Кремът, без да се разбърква, се държи в хладилника до сервирането. Поднася се украсен с по една бишкота.



Ягодов кейк

Продукти: 1 ч.ч. брашно, 2 с.л. захар, 70 г разтопено масло, 150 мл прясно мляко, 1 яйце, 1 пакетче бакпулвер, половин ч.л. сода бикарбонат, 400 г ягоди, предварително наръсени със захар, 50 г масло, 200 г сметана.

Към разтопеното масло се прибавят захарта, млякото и разбитото яйце. След това при леко бъркане се добавя брашното, пресято заедно с бакпулвера и содата. Сместа се изсипва в кръгла форма и се пече около половин час. Опеченият блат се разрязва напречно на две половини, всяка от които се намазва откъм разрязаната страна с масло. Долният блат се намазва с половината от подсладените и стрити плодове. Отгоре се поставя вторият блат и се намазва с останалото плодово пюре. Отгоре за украса се подреждат цели плодове и се заливат със сметаната.



Ягодов пудинг

Продукти: 500 г почистени пресни ягоди, 2 яйца, 0,5 ч.ч. пудра захар, 1 щипка настъргана лимонова кора, 1 ванилия, 0,5 ч.ч. брашно, 1 ч.л. бакпулвер, 30 г прясно масло, 1 щипка сол, 2 ч.л. нишесте, 2 с.л. кристална захар, 1 с.л. галета.

Ягодите се нарязват на парченца и се наръсват с кристалната захар. Жълтъците се разбиват на пяна с 2 с.л. гореща вода, след което към тях се прибавят пудрата захар, лимоновата кора, пресятото с бакпулвера брашно и разтопеното и охладено масло. Накрая при внимателно бъркане се прибавят разбитите с щипка сол белтъци. Сместа се изсипва в намазана с масло и наръсена с галета форма и се вари на водна баня около 1 час. Нишестето се размива с 1 ч.ч. вода и се прибавя към изцедения от ягодите сок. Сокът се кипва при непрекъснато разбъркване и се отдръпва от огъня, охлажда се и се смесва с ягодите. Готовият пудинг се обръща върху подходящо блюдо и се залива с ягодовия сос.



Боле с ягоди и малини

Продукти: 1 бутилка (700 мл) изстудено бяло вино, 1 бутилка изстудено шампанско, сок от 1 лимон, 500 г ягоди, 250 г малини, захарен сироп от 50 г захар и 100 мл вода, 50 мл коняк.

Измитите и изчистени плодове се заливат с коняка и се оставят за няколко часа в храдилник. След това се поставят в купа за боле или в супник, добавят се захарният сироп и лимоновият сок и внимателно се разбъркват. Накрая се заливат с бялото вино и шампанското.



Страницата подготви: Ясен Бориславов



Текстове към илюстрациите:

1. Ягодите били любимият плод на Краля Слънце Луи XIV.

2. Ан Болейн, втората жена на Хенри VIII, била смятана от мнозина за вещица заради един родилен белег с форма на ягода върху шията й.