Ура, преговорите свършиха! В Брюксел пишат договора, а в София вече студят шампанското, което ще полее свидната дата, когато ще се положи историческият подпис за присъединяването на родината към Европейския съюз. Страхувам се обаче, че още по-спешна е нуждата



да охладим привременната радост



и празноглавото кудкудякане около небивалия успех, дето уж сме го постигнали. Сляпо и сакато се надпреварва да брои "колко ще ни дадат", затова ни убягва фактът, че за "даване" в Евросъюза въобще не става дума, а още по-малко се канят да дават "на нас" каквото и да било. Вярно е, че в сметките на общността срещу името на България е планиран разход за 4.7 млрд. евро през периода 2007-2010 г. Всеки може да погледне разпределението на тези пари, а и бездруго ни информират непрестанно за коя "мярка" какви суми са заделени. Скрит в радостната картинка остава само начинът за определяне кому точно и кога точно ще се падне да харчи европейски пари. От 2007 г. у нас ще имаме



една държава с два бюджета:



единият - познатият ни нашенски, и вторият - неведомият европейски. Абсолютно сигурно е само, че към брюкселската хазна от вътрешния бюджет ще плащаме отначало малко под 300 милиона на година, до 2010 г. вноските ще станат близо 400 млн., пък после ще видим. Това плащане е несъмнено, безусловно и дължимо отнапред. Получаването за разлика винаги е под въпрос само след като изпълним поредния наръч условия и в строго съблюдение на хиляда правила, за които малцина са хаберлия. По тази причина не се е намерила още страна, способна да "усвои" отредените й евроблагини. Чудо ще е, ако от обещания милиард и четвърт през първата година от членството в страната влязат повече от 700 млн. евро. Но нашата вноска ще платим изцяло. А



отде ще дойдат парите за вноската?



Ясно е, че в бюджета няма излишни 600 млн. лева. Догодина ще е същото положение. Затова учени хазнатари вече предлагат да се увеличи "делът на бюджета" в брутния вътрешен продукт, т.е. да се отръскат допълнително плащачите на данъци. Достатъчно щяло да е, ако вместо сегашните към 41% бюджетът събира 43-44.5% от целия продукт на нацията. Значи ни чака присъединителен данък или най-малкото задържане на сегашното твърде високо ниво на облагане, съпроводено с поредно орязване на бюджетни разходи, които ще заместим лесно, като си плащаме от джоба услугите, които засега покрива хазната. Поддръжката на пътищата например. Кой ще плаща е ясно.



Но кой ще получава



парите от общия съюзен бюджет? Ако слушаме велможите, ще излезе, че най-облагодетелствани ще са селяните. Вече им обещаха по 460 евро на калпак на година и им дадоха съвет да въдят кози и да садят лозя. Всъщност преките плащания за субсидии и разходите за "пазарни действия" в селското стопанство (разбирай: поредни зърнени спекулации на държавата като тазгодишните) са 822 млн. евро за 3 години, т.е. потенциалните плащания за масовия българин са по-малко от онези 300 млн. годишно, които ще плащаме към евробюджета. Близо същата сума обаче - 733.3 млн. евро за тригодието, е назначена за "развитие на селските райони", т.е. за поредни "проекти", "консултации", "обучения", "третия сектор", четвъртата власт и петото измерение. И ме гложди шестото чувство, че от тези милиони диря няма да остане, както впрочем и от онези 2.3 млрд. евро за "структурни действия" и 800-те млн. за "вътрешни политики". Затова трябва да обмислим и наложим на властта



спешна предприсъединителна програма



Първата й стъпка трябва да бъдат от години бистрените промени в бюджетните закони, с които харченето на пари от външни източници да се подчини на българското право и да се надзирава поне толкова стриктно, колкото и парите от данъци. На второ място трябва да заменим мъглявия блъф за парите, които "ние ще получим", с точен баланс по сектори и отрасли - кои фирми и социални групи колко от новата данъчна тежест на присъединяването ще платят, кой именно и колко точно ще получи при разпределението на парите от ЕС след присъединяването. И за да не се окаже крайната равносметка все тъй покъртителна както досега, третата мярка трябва да забрани сегрегацията по размер на изпълнителя във всички публични проекти. Днес няма крупен търг, в който да не е поставено условие, че изпълнителят трябва да е "международен", да има 20-ина години опит и да е изпълнил същите проекти в няколко други страни, с което търгът е забранен за българи. Точно за проекти с публични търгове ще се харчат европарите. И ако не вземем спешните предприсъединителни мерки, като нищо ще се окаже, че получателите на милионите от еврофондове отново са с небългарски имена за разлика от (данъко)платците, пак обложени в името на светли бъднини.