Всеобщо е мнението, че пенсиите в България са обидно ниски и думата "пенсионер" е синоним на бедност. Това убеждение така дълбоко се е загнездило в съзнанието на хората, че всички обективни факти за промени в положителна посока се поставят под съмнение или категорично се отричат. Би било крайно некоректно и лекомислено, ако отнесем това разминаване между субективните оценки и очаквания от пенсионната система и обективните факти към една от многобройните прояви на негативизъм в нашето общество. Напротив, това явление трябва да се изследва много внимателно като се анализират причините за неговото проявление и се предложат съответни решения.
Тук се излагат само две от най-ярко проявените субективните оценки, съпоставени с обективните факти от развитието на пенсионната система на България след радикалните промени от началото на 2000 г. Акцентът пада върху разкриване на причините за доминирането на негативните субективни оценки, въпреки наличието на позитивни факти, като се предлагат и съответни политики за преодоляване на това противоречие.

Субективна оценка N1:
"Работиш не работиш, накрая получаваш все мизерна пенсия".

Могат да се изброят най-малко четири причини за това широко разпространено мнение. Първо, политиката на компенсиране на инфлацията през периода 1990-1997 г. чрез добавяне на еднакви суми към пенсиите доведе почти до тяхното изравняване. Второ, въвеждането на "таван" на пенсиите, който до края на 1999 г. бе равен на три социални пенсии за старост. Трето, вкарването в един кюп на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и на пенсиите, които не са свързани с трудова дейност и с осигуряването въобще - социални, персонални и други. Четвърто, сближаването на минималните пенсии и гарантирания минимален доход за бедност.
След реформата от 2000 г. обективните факти сочат обаче една по-съществена диференциация в размера на пенсиите. Налице е едно по-разстегнато разпределение в размера на пенсиите в резултат на новата пенсионна формула, практиката на индексиране на пенсиите (а не компенсирането им с еднакви суми), както и поставянето на по-висок таван. Това ясно личи следните данни:

Таблица 1

ЛИЧНИ ПЕНСИИ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ към 30.06.2004г.
Месечни размери на пенсиитеБрой пенсии% от общия брой лични пенсии

1	От 53.00 до 60.95 лева	257659	14.3
2	От 60.96 до 80.00 лева	327566	18.1
3	От 80.01 до 100.00 лева	297540	16.5
4	От 100.01 до 120.00 лева	242000	13.4
5.	От 120.01 до 140.00 лева	182591	10.1
6	От 140.01 до 160.00 лева	134802	7.5
7	От 160.01 до 180.00 лева	97522	5.4
8	От 180.01 до 200.00 лева	67387	3.7
10	От 200.01 до 250.00 лева	95634	5.3
11	От 250.01 до 300.00 лева	45351	2.5
12	От 300.01 до 420.00лева	58298	3.2
13	Над 420.01 лева	699	0.0

Убеждението за еднакво мизерните пенсии обаче си остана, независимо от обективните факти. Последиците от това обаче са много опасни за самата пенсионна система. Наблюдава се демотивация за участие в социалното осигуряване, а това може да доведе до финансовата му нестабилност.
Широко разпространеното мнение за еднакво ниските пенсии може да бъде променено само с една по-целенасочена социално-осигурителна политика. Тази политика трябва да се изрази в две направления:
* откъсване на минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст от социалната пенсия за старост и постигане на една разлика между тях от порядъка на 15-20 лева в близките две три години. Хората, които са се пенсионирали с пълен трудов стаж, трябва да се отграничат от социално слабите, които изпитват временни или трайни материални затруднения по различни причини - дългосрочна безработица, болест, лични неудачи и други. Пенсиите, получавани от участие в осигуряването, трябва да са значително по-високи от т.нар. нетрудови пенсии. Това може да се постигне като се даде по-голяма тежест на осигурителния стаж в пенсионната формула - например от 1% за 1 година осигурителен стаж на 1.1%.
* Премахване на гарантираните минимални размери на пенсиите и изплащането им в действителен размер. Така би се освободил един ресурс, който може да се насочи към хората с по-голям принос в осигурителната система. Това алтернативно решение (предлагано понякога от работодателите) е правилно, ако се спазват стриктно принципите на осигуряването, но е неприемливо от социална гледна точка. Гарантираните минимални пенсии са добър инструмент за социална защита, особено в страна като България, където работещите в цели отрасли (земеделие, търговия и услуги, лека и хранително-вкусова промишленост) са получавали мизерни заплати заради това, че не са били толерирани от предишния режим.

Субективна оценка N2:
Деноминацията на лева и новата пенсионна формула от 2000 г. доведоха до рязко намаляване на всички пенсии.

В подкрепа на тази "теза" се посочват конкретни примери, в които пенсията на даден пенсионер от 180 лв. през 1989 г. е "намалена" на 126 лв. през 2000 г. В такива случаи често се отправят и ултиматуми за възстановяване на пенсията в първоначално отпуснатия й размер, включително и заплахи за отнасяне на въпроса до съда в Страсбург. Подобни реакции са напълно обясними. От една страна през 90-те години инфлацията удари най-силно кошницата на пенсионера. От друга страна той е принуден да плаща за услуги, които преди това са били или безплатни, или са стрували много по-евтино - за лечение, вода, ток и други.
Обективните факти по този "казус" са съвсем ясни. Въпросната пенсия от 180 лв. е претърпяла поредицата от инфлационни удари през периода 1990-1997 г. и независимо, че е стигнала до 112 000 лв., вече е загубила близо половината от покупателната си способност. При деноминацията през 1999 г. просто са зачеркнати трите последни нули и тя е станала 112 деноминирани лева. Същата пенсия е преизчислена през 2000 г. по новата пенсионна формула и нейният размер е увеличен от 112 на 126 лв. Заблудата (ако наистина има такава), идва от близостта на мащаба на цените през 1989 г. и този в годината на деноминацията. Абсолютно некоректно е обаче да се прави сравнение между 180 лв. пенсия през 1989 г. и 126 лв. през 2000 г. и да се говори за намаление от 54 лв. Още по-некоректно е да се смята, че това намаление се дължи на реформата от 2000 г., тъй като ако при преизчисляването се получи по-нисък размер, тогава се запазва старият размер на пенсията. Данните за номиналното нарастване на пенсиите са убедителни (вж. Таблица 2).
Тъй като изложените обективни факти не могат да променят субективните представи на огромен брой хора, то тук целенасочено трябва да се търсят възможности за повишаване на всички пенсии по следните две направления:
* Повишаване на доходите от трудова дейност, като основа за по-високи пенсии в следващите 5-10 години и като източник на по-големи приходи в осигурителните фондове. Трудът е един от силно подценените фактори в България. А ниската му цена води до лоша трудова дисциплина, до отсъствие на мотивация за повишаване на квалификацията и в края на краищата до ниска производителност. Или спестените разходи за труд и осигуровки се връщат като бумеранг към работодателя. Като се има предвид ниския дял на трудовия компонент в БВП може със сигурност да се каже, че до влизането на България в ЕС има възможност възнагражденията на труда да нараснат номинално с 25-30%. Големи резерви тук се крият във въвеждането на минимални часови ставки, до които би следвало да се стигне на основата на договаряне между работодатели и работници. С по часовото заплащане работодателят ще може да отдели времето на реално ползване на работна сила от "кухото" време и да заплаща за реално положен труд. То ще даде възможност и на работниците да полагат допълнителен труд при същия или друг работодател срещу адекватно заплащане и по-интензивно трупане на осигурителен стаж. Така допълнителният труд ще се превърне от повинност в практика от взаимен интерес;
* Въвеждане на по-ясна и по-прозрачна практика на индексиране на старите пенсии. Естествено най-добре е пенсиите да се осъвременяват ежегодно с темпа на нарастване на осигурителния доход. Този подход обаче изисква много ресурси. Така например едно еднократно преизчисляване на пенсиите на база осигурителен доход от 2004 г. струва повече от 300 млн. лв. Ето защо за България е най-удачно да се прилага т.нар. златно швейцарско правило. Това означава пенсиите да се индексират годишно с коефициент, който е по средата между инфлацията и ръста на работната заплата или осигурителния доход. Този механизъм е ясен и е доказал своята ефективност в много страни.
Естествено, всяка от посочените мерки за преодоляване на напластилите се негативни субективни оценки за пенсионната система трябва да бъде съобразена както с националната политика по доходите, така и с финансовата политика на държавата. При всички случаи обаче, при наложилата се практика на постепенно намаляване на осигурителната тежест и увеличаване на трансферите към втория пенсионен стълб, трябва да се използват и нетрадиционни източници на финансиране за определен преходен период. В това отношение идеята на финансовия министър Милен Велчев за създаване на резервен фонд от приходите от приватизация за покриване на бъдещите дефицити в общественото осигуряване е конкретна стъпка в тази посока. Подходящи за случаи са и механизмите на дълговото финансиране - емитирането на целеви облигации за покриване на временните дефицити и изплащането им в период на финансова стабилизация и наличие на свободни средства в осигурителната система.

* Авторът е управител на Националния осигурителен институт

Всяка година Съюзът на пенсионерите организира шествия и протести срещу ниските пенсии.

14

1235