Добър 3.50-4.00 по шестобалната система даде здравният министър Славчо Богоев на здравето на нацията. Оценката е в сравнение със здравето на хората в страните от Европейския съюз. Ако се мерим с наскоро присъединилите се Унгария, Полша, Чехия, оценката на здравето на българина скача на 4.5-5.00, а ако се сравняваме с развиващите се страни, получаваме отличен 5.50, каза Богоев.

Оценките се базират на първия у нас доклад на МЗ за здравето на нацията, внесен в Министерския съвет. Богоев уточни, че оценките за здравето не бива да се бъркат с оценки на лечебната система. Като основа за оценките той посочи данните на Световната здравна организация за продължителността на живота у нас и в Европа. Продължителността на живота в България през 2002 г. е била 68.5 г. при мъжете и 75.4 г. при жените. За родените сега у нас мъже средно се очаква да живеят в добро здраве 60.8 г., а жените - 65.2 г. Така в сравнение с ЕС ние губим средно 6.5 г. добър живот заради по-лошо здраве. В сравнение с новите членки на ЕС българинът има 1.5 г. по-малко качествен живот.

В доклада пише, че здравето на българина е лошо, но много от причините за негативната тенденция са извън сферата на здравеопазването. Документът е насочен повече към общественото здраве, което представлява факторите, които влияят върху здравето на здравите хора и качеството на живот, поясни Богоев. Лечебната система, грижата за вече болните са само част от факторите, които формират общия здравен статус на нацията. Здравната система представлява едва 10% от тези фактори, беше казал наскоро зам. здравният министър Петко Салчев. Недостатъците в реформата обаче също дават принос за влошаване на здравето, сочи докладът.

Като цяло населението в развитите страни става по-възрастно и по-болно. У нас обаче негативната тенденция е по-силна, обобщи Богоев. Основните причини за лошото здраве на българина са социално-икономическа ситуация, бедността, нездравословният начин на живот, околната среда. За последните 5 г. делът на пушачите е нараснал с 4.9 пункта, над 60% от населението не се движат достатъчно, масови са хипертонията, затлъстяването, високият холестерол. Алкохолиците са около 300 000. Икономическата криза има и положителни ефекти - спадът на промишленото производство води до намаляване на емисиите на атмосферни замърсители. "България е в дълг на природата си, която осигурява добри условия на живот", обясни Богоев, давайки пример с арабските държави. Там животът в пустинята води до по-висока смъртност. Българите обаче масово живеят в стари и лошо поддържани жилища, което също крие здравни рискове, а работните условия на много места са далеч от хигиенните норми.

Общественото здраве и влиянието върху факторите на околната среда ще останат приоритет на държавата, обясни Славчо Богоев. За разлика от тях контролът върху лечебната дейност все повече ще се прехвърля върху съсловните организации и здравната каса.

Общественото здраве все повече ще се финансира за сметка на хората, които увреждат здравето си, припомни Богоев. В Закона за здравето, който в момента се приема от парламента, се предвижда 1% от акцизите за алкохол и цигари да отиват за профилактични програми.