Реформата в лечебната част на здравната система започна революционно, без да се предвидят всички последствия, резките промени доведоха до трусове, които пък се отразиха негативно на здравето на пациентите, смята министър Богоев. Изводът е в синхрон с оповестени от здравната каса резултати от социологически проучвания, които показват над 50% неудовлетвореност от здравната ни система. Като основни недостатъци на система хората сочат липсата на талони за прегледи при специалисти и изследвания, опашките пред кабинетите на личните лекари, ниското качество на здравните услуги.

Няма постоянен денонощен достъп до здравни услуги, особено в селата. Връзката между личните лекари и специалистите в доболничната помощ не е на нужното ниво, парите, особено в болниците, са малко, пише в доклада.

Грешка на реформата беше промяната в имунизациите, смята министърът. От училищата изчезнаха лекарите, а задължението за ваксинации се прехвърли към джипитата, без обаче те да имат допълнителен стимул за тази дейност. Това доведе до спад в имунизациите през 2000-2001 г. и бяха нужни 2 г., за да се върнем към предишните нива, поясни Богоев.

Постепенно ще се увеличават изискванията за акредитация на лечебните заведения, а при влизането ни в ЕС ще има рязък скок, за да се гарантира по-добро качество на здравните услуги, каза министърът. Това значи, че има риск доста болници да престанат да работят.

За да се подобри здравеопазването, МЗ иска догодина за здраве да се заделят 4.7% от БВП. Тази година парите са 4.3%. Наскоро финансовият зам.-министър Кирил Ананиев обяви, че и за 2005 г. се очаква същият процент.