9,4 на сто от данъчните признават лично участие в корупционни действия през последната година. Това сочи социологическо изследване на "Коалиция 2000" и агенция "Витоша рисърч", чиито резултати бяха обявени вчера в Центъра за изследване на демокрацията. Първото по рода си проучване е направено сред 699 служители от данъчната администрация и се счита за представително.

Резултатите сочат, че всеки 10-и признава, че е участвал в някакво корупционно действие, обясни Александър Стоянов, шеф на "Витоша рисърч". При изследването в съдебната система, извършено през април т. г., едва 1% от анкетираните признаваха личното си участие, припомни той.

Проучването показва драстично разминаване между оценката на обществото и самооценката на данъчните за това доколко е разпространена корупцията в системата. Според изследване сред населението 46% от българските граждани смятат, че в данъчните служби има корупция. В сегашното проучване едва 2 на сто от анкетираните данъчни отговорят същото. Според Александър Стоянов това показва ясната тенденция всички групи, за които се смята, че участват най-много в корупционни сделки, да отричат това.

Изследването показва ясно и че данъчните не смятат, че има проблем с обслужването на гражданите и с професионалната им подготовка. Този факт показва, че и те като повечето държавни служители смятат, че гражданите отиват при тях за услуга, а не че те са там, за да ги обслужат. Тази обърната по логиката си практика не е от вчера, сигурно ще трябват и още дълги години, за да се преодолее, смята Стоянов. Според него "данъчните се държат като изпълнители на феодала, при които крепостните идват, за да се издължат". Едва ли на много хора им се случва, като отидат да си платят данъците, служителите да им благодарят - нещо, което е напълно естествено, защото с тези данъци се плащат и техните заплати.

69,7 на сто от данъчните признават, че са



получили подарък до 10 лева



Други 19,7 на сто отговарят, че са взели дарове до 50 лв., 6,1 на сто - до 250 лв. 1,5% твърдят, че са получили подаръци между 250 и 500 лв.

Един от основните изводи от проучването е, че данъчните трудно правят разлика между благодарност, подарък и подкуп. Близо 50% от анкетираните смятат, че "дребни неща като бонбони и цветя могат да се приемат като знак на благодарност, а не като подкуп". 8,3 на сто отговарят, че ако данъчният служител не си е поискал сам, то каквото и да е получил, си е благодарност. Самите служители в данъчната администрация смятат, че в тяхната система корупцията е изключително малко разпространена. В същото време те отговарят, че "най-пробитите" места са митниците - 65,8 на сто от анкетираните, следват съдебната система, здравеопазването и МВР.

Изследването е интересно и защото показва кои са най-слабите места в самата данъчна администрация.

Според служители от териториалните данъчни дирекции корупцията е



много по-разпространена сред техните началници



Двойно повече анкетирани твърдят, че подкупността е по-разпространена в Главна данъчна дирекция, отколкото в териториалните подразделения.

Анкетираните виждат като най-пробити места в тяхната системата структурите, които извършват данъчни ревизии и които осъществяват оперативен контрол.

Най-често целта на корупционна сделка е, за да се укрият нарушения или измами - в 65,5 на сто от отговорите. Според други 22,7% подкупи се дават от данъкоплатците, за да получат те по-добро обслужване. Един от изводите от изследването е, че корупция в системата има и защото данъкоплатците не са информирани и не познават нормативните актове, както и бързо сменящите се и пълни с вратички закони.

Според данъчните служители най-чести опити за измами, което води и до възможност за корупция, има при данък добавена стойност. Цели 81,1 на сто дават този отговор. 33,9 на сто смятат и че именно фирмите, регистрирани по ДДС, са най-склонни да укриват данъчни и осигурителни задължения, както и да плащат подкупи.

Според изводите от изследването най-честите начини за оказване на влияние върху данъчните е чрез подкуп във вид на пари, подаръци или услуги. Следващият по разпространение метод е чрез молби, сближаване и използване на близки и приятели. После идват заплахите, физическото насилие и опитите на данъкоплатците да измамят служителите.

Данъчните смятат, че главно хората, които дължат данъци, са инициатори за съответните корупционни действия.