В трите ресорни министерства още нямат яснота какво се крие зад сумите и тепърва ще определят проектите за финансиране догодина, показа проверка на "Сега". Сметките обаче показват, че увеличението пак ще глътнат основно заплати, пенсии и болници. В образованието и здравеопазването процентът от БВП всъщност се запазва без промяна и увеличението е само в абсолютни стойности.
В бюджета на просветното министерство следващата година са предвидени 98 млн. лева повече, или общо 1,663 милиарда лева. От тази сума обаче около 1 милиард лева се заделят по перо възнаграждения. Така 40 милиона лева от допълнителните средства ще отидат за очакваното увеличение на заплатите с процента на инфлацията - около 4%.
Очаква се сериозна сума да се задели и за закупуването на компютри за училищата и инспекторатите, изграждането на мрежи и т. н. Според експертите истинската работа по бюджета тепърва предстои, защото от следващата година МОН започва пилотно да работи по системата на така нареченото програмно бюджетиране.
Тази система позволява много по-голяма прозрачност и контрол на харченето на средствата, защото при нея се формулират приоритетни програми с цели и количествени показатели, обясни главният секретар на МОН Димитър Танев. Просветното министерство първоначално е предложило 4 стратегически цели - осигуряване на качествено образование, осигуряване на равен достъп, оптимизиране и осигуряване на учебния процес в професионалното образование и осигуряване на научната дейност. След консултации с МФ обаче те са редуцирани до 2 - "Всеобхватно, достъпно и качествено образование и обучение" и "Висококвалифициран научен потенциал".
В здравеопазването пък очакват криза въпреки обещаното от министър Велчев увеличение на бюджета със 130 млн. лева. Поне 800 млн. лв. са нужни за болниците годишно, обясни шефът на здравната комисия в парламента Атанас Щерев. Той предполага, че увеличението на парите догодина ще отиде за болнична помощ, но сумата пак няма да е достатъчна. Общо за тази година са предвидени 580 млн. лв., т.е. дефицитът догодина ще е около 100 млн. лв. Средно 200 лв. кеш излиза на пациента престоят в болница, сочат изследвания, поръчани от здравните управници.
Според депутата от ОДС Димитър Игнатов повечето пари за следващата година вече са изядени, тъй като борчовете на болниците тази година вече са 100 млн. лв. Дълговете се плащат в рамките на същата бюджетна година, уточниха обаче от МЗ. Там все още уточняват за какво и как да се даде увеличението в бюджета. Вероятно ще се увеличи делът, с който здравната каса финансира болниците за сметка на парите от МЗ.
Най-голямо е увеличението в социалното осигуряване и грижи - 384 милиона лева, но според обясненията на МФ то основно ще отиде за пенсии. От ведомството на Христина Христова не можаха да уточнят точно какво включва това перо. До момента управляващите са огласили няколко социални мерки за 2005 г. Минималната заплата скача ударно от 120 на 150 лева. Гарантираният минимален доход, от който зависят социалните помощи, се увеличава с 40% и за първи път от 2001 г. расте от 40 на 60 лева. 25 млн. лева ще отидат и за фонда, от който ще се плащат здравните вноски на бедните.
СПЕСТОВНОСТ
Правителството ще си спести допълнителните разходи през тази година, въпреки очакваното преизпълнение на приходите, за да не се увеличи застрашителната дупка в платежния баланс. Това стана ясно от изказване на финансовия министър Милен Велчев пред комисия в парламента, където той отчете договорените мерки с МВФ. Велчев обясни, че най-вероятно бюджетът и тази година ще бъде балансиран, като няма да се орязват планираните разходи за отделните бюджетни системи, а ще трябва да се спести голяма част от преизпълнението на приходите и ще се направят ограничени допълнителни харчове. По повод критиките, че МВФ иска ограничаване на заплатите в бюджетния сектор Велчев съобщи, че средствата за тях са нараснали от 1.196 млрд. лв. през 2001 г. до 1.711 млрд. лв. за 2005 г.
