Чиновниците в университетите са точно толкова, колкото и преподавателите. Администрацията тежи на висшите училища като воденичен камък, но ректорите не желаят да я оптимизират, за да имат шансове за втори мандат. Това обяви Лиляна Вълчева, председател на синдиката за висше образование към КНСБ, на семинар за финансирането на висшите училища. Според нея многото чиновници са една от причините за недостатъчно високите преподавателски заплати.

Общо 23 000 са работещите в университетите, сочат данните на синдиката за учебна 2003-2004 г. От тях преподавателите са 11 800. Останалите са администратори.

Това съотношение не е нормално, средните нормативи би следвало да са 70% преподаватели към 20% технически персонал за обслужване на учебния процес и 10% чиновници, смята Вълчева. Подобна система е била приложена през 2003 г. от Химикотехнологичния университет в София без сериозни сътресения заради навлизането на много хора в пенсионна възраст. "Промяната доведе до увеличаване на месечните заплати с до 100 лв.", обясни Вълчева.

За последните четири години броят на преподавателите е намалял драстично - 2 пъти, обявиха още от синдиката. Броят на професорите се е редуцирал от 2400 на 1000, на доцентите - от 6480 на 4300. И асистентите са близо 2 пъти по-малко - 6500 в момента. В същото време постоянно се откриват нови специалности и факултети, изтъкна Вълчева. Според нея този парадокс е поредното доказателство за летящите преподавателски бригади.

Да бъде създадена система за стимулиране пенсионирането на преподавателите с цел да се открие пространство за млади хора, предложи пък проф. Камен Веселинов, бивш зам.-министър на образованието. Той даде пример със собствената си заплата. "Като професор аз струвам на Техническия университет 1200 лв. месечно с добавките за прослужено време, осигуровки и т. н. Нищо не пречи на университета да ми даде 300 лв. отгоре на пенсията и да освободи 900 лв. ресурс за нов щат", мотивира се Веселинов. Подобна била системата в Белгия.