България може и да не се възползва от договорения с ЕС 7-годишен преходен период за забрана на чужденци да купуват земеделски земи у нас след 2007 г., каза министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. Тя уточни, че договореният преходен период е само една възможност, а парламентът трябва да реши да се възползваме ли от нея или не. Ето защо до пролетта на 2005 г., когато се очаква да подпишем договора за присъединяване към ЕС, трябва да има яснота по въпроса за продажбата на земеделска земя.

Ще продаваме ли земя на чужденци след 2007-а или чак след 2014 г. трябва точно да бъде записано в договора ни. Според поетите ангажименти България трябва да промени конституцията си в тази посока до датата на членството. Преходният период обаче позволява за известно време тази разпоредба да не се прилага, обясниха от екипа на Кунева. Все още обаче не е ясно дали гражданите на ЕС попадат под тази забрана.

В кабинета няма единно мнение по този въпрос и дискусиите продължават, признаха пред "Сега" членове на правителството. Най-мощният поддръжник на тезата да се освободи пазарът на земята след 2007 г. е вицепремиерът Николай Василев.

"Винаги съм искал да отваряме тази тема и винаги съм бил малцинство. Не приемам нито един от аргументите на колегите", заяви пред "Сега" Василев.

"Моята теза разбирам, че е малко радикална, но аз съм твърдо убеден за себе си като икономист, че е правилно без никакъв преходен период



веднага да се разреши на всички да купуват земеделски земи



Така както всеки може да си купи земя в Германия и в Калифорния, така трябва да може и в България и това ще е само полезно за нашата икономика", обясни вицепремиерът. Според него това е една тежка политическа тема и не всички правилни политически решения могат да се вземат веднага.

Финансовият министър Милен Велчев също е за това да се премахне забраната чужденци да купуват ниви. Според него въпросът трябва да се уточни след консултации между политическите сили.

Шефът на комисията по евроинтеграция в парламента Даниел Вълчев също е за това да се откажем от 7-годишния преходен период. Според него е нормално самите българи да бъдат попитани искат ли да остане забраната или не. Това можело да стане в парламента, а защо не и на референдум.

Въпрос на политическо решение е, но лично аз не смятам, че има опасност чужденци да дойдат и да изкупят земите ни, обясни земеделският министър Мехмед Дикме. Според него отпадането на забраната при всички случаи ще се отрази положително на пазара на обработваеми земи и ще го раздвижи. Дикме определи като изключително положителни идеите да се дадат права да се купуват земи само от граждани от страни от ЕС. Тази идея беше лансирана от комисията по подготовката на новата конституция, оглавявана от Камелия Касабова.

Окрупняването на земеделските земи няма да приключи в края на 2006-а, а ще продължи и след това. Това е едно от изискванията, за да можем да усвояваме европарите, отделени за селското стопанство, каза още Дикме. За комасиране на земеделските земи ще има специална линия в преговорния процес, договорено е



да има допълнително стимули с оглед комасацията,



разкри той. По-големият проблем бил собствеността на земята, защото всеки стопанин, преработвател или арендатор трябва да докаже с нотариално заверен договор земята, която обработва. В момента има много голям проблем именно в договорните отношения и затова се подготвят промени в законите, които уреждат наемните и договорните отношения в посока опростяване на процедурите, обясни Дикме. След поправките при нотариална заверка отговорността ще носи един от наследниците, а не всички, както беше досега.



каре



ЧУЖД ОПИТ



Всичките 10 нови страни-членки на ЕС са договорили преходен период за продажба земя на чужденци. Единствено Словения не беше поискала такъв, но след скандал миналата година, когато беше поискана оставката на словенското правителство, и то беше принудено да поиска забрана. Скандалът избухнал, след като чужда компания си купила курорт. Няма нито един икономически мотив за тази забрана, причините са политически, социални и психологически, обясняват специалисти по евроинтеграция. Хората от новите страни-членки обаче се страхуват, че договорените с ЕС субсидии за земеделските стопани могат да изтекат към граждани на трети държави, ако те изкупят земеделските им земи.