вчера. Зам.-градският прокурор на София Николай Любенов внесе обвинителния акт за сделката с Халите срещу кмета Стефан Софиянски и главната счетоводителка на общината Антоанета Македонска. Те са винени за престъпление по служба, свързано с внасянето в търговско дружество на общинска собственост. Наказанието е от 3 до 10 г. затвор.
"Централни хали" АД е регистрирано на 17 ноември 1998 г. Общината участва в него с апортна вноска - сграда на Халите и терена им. Регистрираната в Кипър израелска фирма "Ащром" пък трябва да осигури останалите средства за изграждането и работата им. "Ащром" става мажоритарен собственик на 75% от капитала на дружеството.
Според съдебната експертиза сградата и теренът струват 9 808 952 292 стари лв. В замяна общината е получила акции на стойност 9 375 000 стари лв. Така щетите за общината са 9 799 577 292 стари лв. Според прокурора целта на кмета и счетоводителката е облага за "Ащром", която е поставена в "изключително благоприятно положение", може да взема самостоятелно всички решения и да изолира общината.
Скандал за столичния медицински холдинг
избухна на вчерашната сесия на общинския съвет. Общинарите се изпокараха дали изобщо да има такава структура и кой да я управлява. В крайна сметка приеха в активите на холдинга да се апортират по 51% от капитала на 23 общински ДКЦ-та, 10 болници, 5 медицински и 2 стоматологични центъра, няколко областни диспансера и една лаборатория. В надзорния съвет пък влязоха Стоян Александров и медиците Антон Койчев, доц. д-р Евгени Възелов, Мария Жековска, проф. д-р Тома Пожарлиев. Атанас Кундурджиев от ДСБ възропта, че се получава нелоялна конкуренция. Стоян Александров е шеф на "Токуда банк", която иска да строи най-голямата болница в София, посочи той. Жековска била главен експерт в НЗОК. Койчев и Възелов работели в Александровска болница, а Пожарлиев - в Окръжна, които са държавни.
Костовисти искат референдум за паметника на Съветската армия
в Борисовата градина. Лидерът на групата на ДСБ в СОС Вили Лилков предлага съдбата на монумента да се реши от столичани. Той попита кмета Стефан Софиянски защо монументът още не е махнат, след като има такова решение на СОС от 1993 г. Софиянски отговори, че през 1994 г. вътрешният министър Виктор Михайлов е забранил демонтирането на паметника. По същото време е подписано и споразумение между България и Русия за опазване на паметниците на културата. Тази година областният Росен Владимиров е отменил акт за публична общинска собственост на монумента и той вече е държавен, поясни още Софиянски. Аз не харесвам паметника, но хората трябва да си кажат мнението, паметници се бутат само при революции, коментира шефът на СОС Владимир Кисьов.
Софиянски наистина направи много за София. Благодарение на неговите усилия сега столичани могат да се радват на следните постижения:
1. Концесията на чистотата, в резултат на която софиянци плащат най-висока такса смет, за да имат най-мръсен град. Отделен въпрос е, как и на кого беше предоставена тя.
2. Концесията на водата, която трябваше да доведе до милиони инвестиции и нова водопреносна мрежа, вместо това имаме старата мрежа и 60% загуби по трасето, платени ясно от кой.
3. Официалната приватизация на общинско имущество, в резултат на която 54% от него е подарена на РМД-та, т.е. назначени от Софиянски мениджъри и служители /както стана със столичните аптеки и с 95% от общинските паркинги/, а другите 46% - харизани на борчески фирми или на близки до кмета лица като Огнян Донев – шеф на Софарма, който случайно е и в бордовете на няколко РМД-та, успешно усвоили немалка част от общинското имущество. В крайна сметка собственост за десетки, а може би и за стотици милиони долари отиде в частни ръце, на практика безвъзмездно.
4. Неофициалната приватизация, която е разковничето на модела “Софиянски” и която се състои от 2 вида “сделки”:
а/ сделки от типа на Халите, Милениум център и Автогарата, в резултат на която общинско имущество за милиони долари вече е част от капитала на дружества, в които СО има миноритарно участие; целта на този тип сделки е общинския имот да стане частен като се заобиколи закона за приватизацията;
б/ десетки замени - тип Берберян /кон за кокошка/, в резултат на които общината замени терени за милиони долари за панелки в крайни квартали, чиято цена пада с всеки изминал ден; тук целта е да се заобиколи забраната на закона за общинската собственост да не се продават общински терени – мисля, че и тук прокуратурата трябва да се поразрови;
5. Монополът върху рекламната дейност в София, осигурен на приятелката-съпартийка Диляна Грозданова.
6. Ремонтите, обявени за аварийни, за да се заобиколи ЗОП, и за да може кмета да договоря пряко с “подходящия” изпълнител; в това число напълно ненужните "основни" /а всъщност козметични/ ремонти на Витошка и Раковска, погълнали милиони левове, повечето от които едва ли са отишли по предназначение;
7. Метрото, което се строи от десетилетия и от което се краде десетилетия.
Очевидно е, че за да направи пълен и точен анализ от дейността на Софиянски човек трябва да е юрист, а най-добре – прокурор.
Така или иначе в резултат на свършеното по-горе все още кмета Софиянски успя да си осигури медиен и съдебен комфорт през последните 10г. За щастие съдебния му комфорт е на път да приключи.
Всичко това наистина е много за софиянци, толкова много, че на мнозина като мен дори им идва в повече...
П.С. И когато дойдат избори призовавам всички столичани да гласуват, но в никакъв случай да не го правят с отвръщение.