|
Първите предсерийни бройки напуснаха завода през май 1995 г. През август линията влезе в ритъм, през септември имаше и церемония с шампанско. Колите се сглобяваха с британски части, но плановете предвиждаха постепенното им заменяне с български. Преговаряше се за наше производство на мостове, електрооборудване, стартери. От организационна гледна точка варненските мениджъри и работници направиха малко чудо. Технологията бе усвоена бързо, а качеството на нашите коли бе по-добро от оригиналното британско.
Впрочем за самия "Роувър" качеството винаги е било проблем. Цените първоначално са около $7000 за бензинов и $9000 за дизелов автомобил, но с разширяването на производството е трябвало да паднат. Машините са посрещнати с интерес. Част от тях отиват в държавни институции, но и частни фирми, редакции, редови купувачи бързат да се сдобият с българската кола. Макар и консервативна като дизайн, тя е функционална, пък си е и наша. Тези, които са я карали, усещат и че е добре конструирана. В нея е приложена прословутата максима на сър Алек Исигонис (създател на "Мини") - "отвътре колата трябва да е по-голяма, отколкото изглежда отвън". Оформянето на интериора е старомодно, но семейство с две деца и доста багаж спокойно стига от София до Варна за 5-6 часа.
"Маестро" носи и характерното за британската школа хармонично напасване на двигател, трансмисия, окачване, което дава удоволствие зад волана дори и когато става дума за непретенциозна компактна кола. Освен това е здрава. Някои от служебните екземпляри са навъртели по 500 000 км без значителни ремонти. Българското "Маестро" тръгва и за износ към Сърбия, Македония, Панама. От "Роувър" нямат нищо против, тъй като чрез варненския проект те всъщност пробват експанзия към по-бедни близки и далечни пазари. И планират инвестиции, разширяване, модернизация. Днес подобно нещо "Рено" прави с "Дачия Логан" в Румъния.
По онова време "Роувър" бе амбициозна фирма в обща групировка с БМВ. В Мюнхен крояха големи планове за съчетаване на баварската ефективност с чара на британската класика и изливаха милиарди на Острова. Така варненският проект бе косвено финансиран от БМВ. По-късно бракът се разпадна и баварците прибраха старателно всичко, което са внесли в общата къща. Това значи, че варненският завод можеше да се закачи и за мощния локомотив на БМВ.
Българското "Маестро" отначало изглеждаше като идилична инвестиционна приказка. Но твърде кратка. През май 1996 г. "Роувър" обяви, че се изтегля от Варна. Оборудването замина за Китай, където работи и в момента. Скандалът уж бе шумен, но потъна сред много други. Времето бе такова, събитийно. Бе изгорял камион с 14 войници, имаше зърнена криза, почина Ванга, трима полицаи бяха разстреляни, а вътрешният министър се веселеше на коктейл, банки фалираха, синоди се анатемосваха, олимпийци донесоха 15 медала, Любо Пенев си вкара автогол в Англия, инфлацията ескалираше, редяха се опашки за бонове за масова приватизация, а Симеон Сакскобургготски пристигна на триумфално посещение. На този наситен фон "Маестро" бе сравнително дребен пирон в ковчега на правителството. Всъщност така и не стана ясно как се е стигнало до провала. Формално държавата бе отказала да изпълни някои ангажименти. Задкулисно - групировки си деляха тортата. Къде с политическо влияние, къде със стрелби.
Водещият партньор от българска страна Атанас Тилев бе подложен на унищожителна атака. У нас един скандал не може да мине и без съмнения за местни и глобални конспирации. Едни смятаха, че това е коварен вражески камък в градината на правителство, а други - че самото то опустошава всичко на изпроводяк. На глобално ниво се споменаваше: било, че Европа не иска ние да правим коли, за да пласира тук своите трошки, било, че руснаците не щат конкуренция за "Лада" (по това време пазарен лидер). Като се обърне колата, конспирации много. Всеки може да вижда злото там, където му е нужно.
Сблъсък на интереси около проекта, разбира се, е имало, а националният не бе защитен. България задълго стана бяло петно върху картата на инвеститорите. Не само от автомобилния бранш. А хубавото е, че от "Маестро" все пак остана нещо. Преди месец една бройка бе подарена на Националния политехнически музей. Оказа се, че това е първият български автомобил, постъпил във фондовете му.
|
))