Делът на висшистите сред безработните в последните 2 години се увеличава. Почти всички останали групи безработни и в абсолютни цифри, и като относителен дял намаляват.

През 2002 г. регистрираните в бюрата по труда с диплома от ВУЗ са били 40 702 - 6,2% от хората без препитание за същата година. През 2003 г. броят им намалява на 34 955, но делът от общата маса безработни нараства на 6,6%. А през юни 2004 г. 6,7% от всички безработни са висшисти.

Като цяло безработицата стигна през последните месеци до рекордно ниски за последните 5 години нива - 12,21% този юни. Добри резултати дават мерките за борба с младежката безработица, макар тя все още да е с висок дял. От 29,3% през 2002 г. тя падна на 26,1% в средата на тази година.

Работодателите обаче продължават да се оплакват, че на пазара на труда липсват специалистите, от които имат нужда. А младите продължават да се записват в специалности, от които пазарът на труда е пренаситен.

10-годишният наплив към хуманитарни, икономически и специалности от областта на обществените науки пренасити пазара. По данни на Агенцията по заетостта в края на 2003 г. най-малък е делът на безработните висшисти с дипломи по математика, естествознание и в селскостопански дисциплини.

Икономическият институт на БАН наскоро представи проучване, според което рязко спада търсенето на юристи и икономисти - под 12% от заявките на работодателите, а се увеличава търсенето на технически специалности - над 1/3 от свободните работни места. Две години по-рано техният дял е бил 1/5.

Според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев за борбата с безработицата сред висшистите и младежите много важно е да започнат да се правят рейтинги на университетите. Работодателите трябва периодично да правят оценка на качествата на висшистите и да дават препоръки. Друг голям пропуск според него е липсата на стажове за студентите. Сега университетите ги изпращат на практика най-често за около 14 дни, което е само за отбиване на номера. Нужни са минимум 3-4 месеца, за да станат младежите част от екипите, твърди Данев.

Проблем са не само младежите, излизащи от университетите, но и това, което предлагат специализираните училища, оплакват се работодателите. Божидар Данев дава пример с училищата по текстил, в които 70% от младежите се обучават за дизайнери, а работодателите търсят шивачки.

В момента има голямо търсене на квалифицирани работници, каквито няма на пазара на труда, твърди зам.-шефът на БСК Дикран Тебеян и дава за пример заварчиците. Той напомни, че социалното министерство обеща тази година да направи голямо национално проучване за нуждите на пазара на труда, за да бъдат съобразени с това учебните програми.

Проблемите идват и от търсенето на специалисти. Според агенция "Алфа рисърч" повечето от фирмите - 63%, не търсят висока квалификация, а просто висшисти. И те съответно изпълняват дейности под квалификационното си ниво. В замяна получават ниско възнаграждение - половината от висшистите до 30 г. получават заплата до 250 лв. Проблемът идва и от това, че повечето фирми са малки и не им е нужен висококвалифициран персонал. И младите висшисти не само че вършат нискоквалифицирана работа, но и не могат да израснат в кариерата - в 2/3 от фирмите няма висши мениджъри, в половината пък няма дори средни.

Според началника на отдел "Активна политика на пазара на труда" в социалното министерство Тодор Кръстев обаче висшистите най-лесно се реализират. Той се позова и на националното изследване за бедността в България, според които висшистите са най-малко застрашени от бедността.

Хората с висше образование са по-отворени за преквалификация, твърди Кръстев. 20% от записаните в квалификационните курсове са висшисти, а те са 6,7% от всички безработни.



ДЪРЖАВНИ МЕРКИ

След масираната агитация от страна на социалното министерство в началото на тази година работодателите започнаха да проявяват интерес към наемането на безработни млади висшисти срещу известни преференции. Те получават за една година или за 6 месеца безплатна работна ръка, а държавата поема заплатата и осигуровките на наетите.

Тази година за насърчителни мерки за работодателите са заделени 21,480 млн. лв. от бюджета. Най-голям интерес бизнесът проявява към наемането на младежи до 29 г. за обучение и стажуване за 6 месеца. Фирмите получават по 450 лв. за обучението на всеки младеж. Голям интерес има и към стажуването и чиракуване - от програмата се възползват около 1170 работодатели. Значително по-малко са фирмите, които вземат на работа въпреки преференциите младежи до 29 г. с увреждания или от сиропиталища, безработни жени и мъже в предпенсионна възраст, инвалиди над 29 г.

Почти никакъв интерес няма към наемането на безработни за обучение и работа на работното място, запазване на заетостта при намаляване обема на работата и др. Най-търсените държавни програми са онези, които не обвързват работодателя със задължението да държи поне още година след субсидирането наетия. А повечето съдържат такава клауза.