Македония и България все още имат различни виждания за положението на националните малцинства, техния статут и права. Това заяви македонският президент Бранко Цървенковски пред БНР. Днес той пристига на първото си официално посещение у нас по покана на колегата си Георги Първанов.
"Въпросите, за които можем най-често да кажем, че са все още открити, или по които все още имаме различия във виждането, са тези, свързани с националната и културна идентичност", каза Цървенковски. Според него обаче, различното сега е, че вече имаме един по-мощен, по-ефикасен и в същото време много по-обективен механизъм за решаването на тези въпроси и това са европейските норми и стандарти. "Ако искаме да бъдем част от ЕС трябва да спазваме тези принципи и норми", заяви Цървенковски. Той похвали отношенията между Скопие и София, които могат да бъдат пример за региона, но подчерта, че страната му има добри контакти и с всички останали свои съседки.
В интервю за македонската агенция МИА, цитирано от "Фокус", президентът Георги Първанов пък заяви, че ако се погледне общото културно-историческо наследството, има много повече неща, които свързват двете държави, отколкото такива, които предизвикват разногласия. Държавният ни глава обеща, че България ще поеме конкретни ангажименти за подкрепата на Македония за членството й в НАТО.
"Убеден съм, че общото ни движение напред към членство в ЕС и НАТО ще бъде от полза както за нашите две страни и народи, така и за Югоизточна Европа, и за целия европейски контингент", казва Първанов. По отношение на усилията на Скопие за присъединяване към ЕС, той заявява, че са от особено значение политическият и обществен консенсус между институциите, решителност и постоянство при реализацията на реформите, които в много случаи са болезнени за обществото.
Външният министър Соломон Паси пък обеща пред БНР да дадем рамо на Македония за членство в ЕС. Той обясни, че сме се превърнали във водещ кандидат за ЕС и трябва да споделим опита си с нашите съседи, както бе помогнато преди и на нас.
каре
НАДЕЖДИ
Надяваме се, всички пречки в граничните райони и пропускателни пунктове по турската граница да се отстранят преди приемането на страната ни в ЕС. Не трябва в никакъв случай да допускаме забавяне на процеса на нашата евроинтеграция, каза Паси. Според него, трябва да се подобрява инфраструктурата по границите ни, като за това може да разчитаме на средства от еврофондовете. Министърът обясни, че сме разчели времето си така, че да се подготвим за членство в ЕС, но общото опасение е дали ще задържим скоростта, която бе постигната с бързото приключване на преговорите. Той съобщи още, че само за първите 3 месеца на тази година 17 000 души са поискали българско гражданство, като за цялата 2003 г. те са били 14 300. Според него това е показателен факт за развитието на страната ни.











