:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,768,644
Активни 363
Страници 25,111
За един ден 1,302,066

Имиджологията на Светозар Стоянович

Надзъртаме в новата сръбска книжнина
"Драматичната история на един балкански народ е интерпретирана в контекста на глобални въпроси, които засягат съдбата на човечеството", отбелязва Петър-Емил Митев в предговора към "От Титоник до сръбската демократична революция" на Светозар Стоянович (изд. "Изток-Запад"). Титоник е корабът-държава на Тито.

Стоянович е социолог, известен в света повече от когото и да било от българските му колеги. В книгата минава през политическата си автобиография, през историята на следвоенна Югославия, през демократичната революция и стига до глобалните проблеми. За несръбския читател като че най-вдъхновена изглежда частта "Стар или нов световен ред?", в която е развил своята имиджология.

Зад известната мисъл, че образът измества идеята, Стоянович обяснява ставащото в света. Но го е писал под бомбардировките над Сърбия и прекарва всичко през американската политика: "Имиджово, а не информационно общество, имиджленд, като Дисниленд, имиджови масмедии, а не просто масмедии; обществен имидж, а не обществено мнение, имиджология, а не само идеология" и т.н. На антикомуниста Стоянович му отива предупреждението за застрашаващата света "дегенерация на империята на алчността". Включително и обяснението как едностранчивият образ на жертвата произвежда жертва на образа.

Какво ни засяга това нас? Нашето присъствие в романа "Нож" на другия именит комшия Вук Драшкович е мизерно (от същото издателство). "И усташите са клали. И италианците. И швабите. И българите", припомня негов герой Втората световна. Има такъв момент във вълчия роман: мюсюлманин откъснал със зъби гърдата на млада сръбкиня, така - между зъбите си я отнесъл в хотела, там я изпържил в тиган и я изял публично. Подличкото въпросче е, ако Драшкович беше голям писател, щеше ли да стане голям политик, което не отмества внушенията на белетристиката му.

"Нашето най-голямо нещастие е в това, че най-жестоките ни душмани говорят майчиния ни език", казва друг герой. Така сме устроени - комшиите - докато не ни споходи, го имаме за сеир. Имиджеир, може би - според терминологията на Стоянович.
3
979
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
20 Септември 2004 23:17
Пак старата песен за невинните сърби, на които цял свят им е крив. А ликвидирането на българщината в Македония? А умъртвените хиляди косовци, чиято единствена вина е, че са мюсюлмани? А гаврата, на която ни подлагат ката ден по границите само защото сме българи? Кой ще напише някога книга за това?
21 Септември 2004 01:25
Ами ти?
21 Септември 2004 10:55
Ай стига глупости – и српските социологически тъпотии и статийката, която е под всякаква критика.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД