Ето какво Хосе Ортега-и-Гасет обяснява в началото на "По повод на Галилей. Схема на кризите" (изд. "Рива"). "Европеецът вдига стан от тази нова земя, където е лагерувал в продължение на три века, и започва ново преселение към друго историческо пространство, към друг начин на съществуване. Това ще рече, че земята на Новото време, която почва под нозете на Галилей, свършва под нашите нозе. Те вече не стъпват по нея... Ако е вярно, че излизаме от една епоха, за да навлезем в друга, толкова по-важно за нас е: първо, да си изясним с абсолютна точност какво представлява системата на живот, която оставяме след себе си; второ, какво значи да живееш в период на историческа криза; трето, как свършва една историческа криза и се навлиза в нова епоха". Като че ли сладкодумният испанец го е писал днес. Но не - в 1933. Не е ли многозначително?