Светът е изпълнен с толкова противоречива и понякога смразяваща кръвта информация, че често ние - нормалните хорица, се чудим какви радикални решения да вземем не само за нашето егоистично оцеляване, но и за целия човешки род.

Четейки научнопопулярни брошурки, памфлетчета, статийки, изследвания и дори цели томове, посветени на опасностите при провеждането на това магическо нещо, наречено ЖИВОТ, човек просто остава озадачен от мисълта, че не само има възможност още да се движи, диша и яде, но дори да се занимава с такива неважни активности като игра на билярд, свирене на валдхорна, оглед на витрини в търсене на бански костюм или подстригването на космите в ноздрите и ушите.

Сътворителите на този род "научна хорър литература" работят върху най-базисните нужди на тълпата - хранене, пиене, дишане и секс.

Лично аз следвам наивната презумпция, че щом нещо ми се е дояло, то значи организмът ми има нужда от него, па дори и от най-епикурейска гледна точка.

Каква е иначе тази ми ти вековна еволюция, ако не е успяла да регулира гените ни да пренасят закодирани подсъзнателни сигнали до рецепторите ни и да ни насочват подсъзнателно към онова, което в действителност би било най-рационалното за поддръжката на двигателя? Пикал съм й на еволюцията, дето има една дума, ако не може да определи кое е добро и кое не за мен самия! От какъв зор трябва да се измъчвам с броене на калории, ядене на изключително безвкусни деривати на реалните храни само защото имали там някакъв "fat free", "cholesterol free" или "не знам си к'во фри" етикет. От какъв зор трябва да се лишавам от удоволствието да подправя яко салатата си, да мушна една мазна и шарена пържолка и да не стигам до такива крайности като отказа от пиенето на газирани безалкохолни напитки, да речем. Ако нещо ми вреди, организмът ми с положителност ще ми даде необходимия нишан и ще ми подскаже свойски да не го измъчвам повече.

Прав ли съм или не, виж, това не знам, но със сигурност мога да ви гарантирам, че все още съм жив и петдесетте години през които съм се движил досега (а и все още се движа, макар и не толкова енергично вече) по тая планета, са били изпълнени с незаменими кулинарни спомени и преживявания.

Живелите по-дълго могат да си спомнят някои табута от вчера и да ги съпоставят с новите просто за сравнение:

Помните ли времената, когато лекарите препоръчваха на всички вземането на антибиотик да бъде непременно съпроводено с консумацията на кисело мляко? И религиозно нагъвахме половин кофичка с биомицина си? А после други лекари заклеймиха предишните лекари, като "откриха", че в действителност било крайно ВРЕДНО да се взимат антибиотиците с кисело мляко.

Лимоните? И досега се сещам, че да се отиде на визитация на болен без съответния цитрус беше проява най-малкото на лош вкус. След време се оказа, че яденето на цитрусови плодове било ВРЕДНО.

Кажете, като стане дума за пълноценна храна, не е ли млякото онова, което е сред първите неща, "светващи" ви в съзнанието? Да, ама не. Млякото се оказа ВРЕДНО. А знаете ли, че уж обикновенният на пръв поглед морков съдържа каротатоксин, който е пагубен за нервната система? Скромният градински лук пък съдържа фуран деривати, които са доста яки мутагени... Като сме на мутагени, дай да споменем и едни от най-потентните - афлатоксините, които си битуват мирно и кротко из разните невинни на пръв поглед лешникови, бадемови и орехови ядки. Бобът пък (онези гигантски бобени зърна) при дъвчене отделя цианид! Броколито (едва ли не една от най-култовите здравни храни) съдържа увреждащи тироидната жлеза вещества (гоитрин) плюс за десерт разни глюкозинолати. Градинският домат е свърталище за животински канцерогени - куерсетин и водороден пероксид, както и на томатина, който е познат с отрицателното си въздействие върху нервната система.

А Цар Картоф - това е миниатюрно "Илиянци" от вредни за човешкото същество гадости като соланин, изофлавони, чаконин и разни други нещица със заплетени имена, които освен че могат да навредят на нервната система и на гастрочревния тракт, могат (като нищо) и да породят развитие на женски хормони. (Ах, недей!) Да не говорим пък, че съдържат и арсеник!

Ако човек се зачете сериозно във всичко, написано из хилядите изследвания на разните капацитети и корифеи, то най-вероятно би умрял от глад (ако преди това не умре от ужас). Не четете, а си хапвайте с удоволствие.

----------

* Грациан Колев живее в Канада и е редовен участник във електронния форум на "Сега".