Последните вести от здравната каса сочат към два милиона българи, които от следващата седмица ще бъдат лишени от чудесата на здравното ни осигуряване и ще трябва да плащат сами всички медицински услуги, които им са наложи да ползват. Очевидно



броят на неосигурените расте



непрекъснато и вече надхвърля 1/3 от всички осигуряващи се за сметка на частни, небюджетни средства. Нека все пак отбележим, че двата милиона изгнаници от обетованото по закон "безплатно" лечение въобще не са хора, за които не е плащан здравен данък. Това е броят на потърпевшите от типичните нашенски забавени плащания на здравни вноски. По волята на монополния здравен осигурител без здравно обслужване остава всеки, за когото не е плащан данък за тримесечие или повече (и не е сключен договор за разсрочване). Без значение колко дълго и върху каква заплата се е осигурявал потърпевшият преди сакралните три месеца. Но за здравната каса - като всяка ваксинирана срещу търговска отговорност бюджетна администрация - такава



несправедливост и своеволие



са си напълно в реда на нещата. Ние всички дължим на този трети бюджетен монстер данък. Той нам нищо не дължи. Илюзията за осигурителна организация стига до заглавието. Ако младият гений Иванов е започнал работа преди 3 години със средна заплата досега 900 лева, за "осигуряването" му са плащани 6%, т.е. по 54 лв. на месец, или общо 1728 лева досега, само дето 208 лв. за последните 4 месеца са се забавили. Млад и здрав, Иванов досега не е ходил, но ако изведнъж му прилошее след 2 октомври, ще разбере, че наистина неговият работодател може и да е платил 1728 лева здравен данък за него, но пък заради онези 208 лева, които дължи, Иванов е длъжен да плаща на доктора "по свободни цени" - все едно че никога не е бил осигуряван. И ако работодателят му все така се бави с по 4-5 месеца, горкият Иванов цял живот ще си плаща сам и никога няма да може да осребри събраните касови бележки по инструкцията на мъдрата каса, докато разсеяният му работодател тича като Ахилес няколко месеца след костенурката. Осигуряване, няма що! Даже ако оставим настрана парадокса, че



дължи Гошо, страда Тошо:



заради забава или - не дай, Боже - неплатежоспособност на работодателя наказанието се понася изцяло от работника. А защо тогава се събират драконовските лихви за забава (над 20% годишно) на неплатените вноски? Или за едно и също опущение наказват хем осигуряващия и осигурения. При това вторият е лишен без уговорки от жизнена потребност и без да му е дадена възможност да плати сам дълга на своя работодател и да си търси после от него парите с все лихвите за забава. Идеите насила да се сложи ред в здравните плащания нито е нова, нито е дала досега видим резултат. И ред няма да има, докато не стане ясно



кой пие и кой плаща



За да са ясни сметките, е задължително отговорност за плащането на медицинската услуга да носи онзи, който я ползва. Друг е въпросът, че чековете на осигурените - до размера на натрупаната им премия, може да осребрява осигурителят. Така хем всекиму ще е ясно колко струва собственото му лечение, хем ще има пряк интерес да се грижи за здравното си осигуряване, защото всяка непокрита от осигурителя сметка пациентът ще е длъжен да плати в брой и веднага. Едва когато всеки от нас, а не само двата милиона отлъчени от здравната каса бъде принуден да си прави сметка и за медицинското перо в домашния бюджет, насъщният икономически интерес ще кара работника да се грижи здравните му вноски да се плащат навреме, както и заплатата му. Отдавна е доказано, че за промяна в начина на плащане на здравните услуги



възможност има, но воля - не,



защото никоя администрация на света не се е отказала доброволно от ролята си на разпределител на чужди пари. Къде по-удобна за осигурителния монополист е сегашната "разходо-покривна" система, при която чиновникът, а не пряко заинтересуваният потребител насочва плащанията. Сега и лекарят гледа на парите от касата като на субсидия, която му се дължи без връзка с отделния пациент и неговото лечение. Това са пари, които идват "от държавата" - субсидия , а не цена на услугата. Съвсем друг е подходът към услугите, които самият пациент плаща, за тях вече се вихри конкуренция сред частните ескулапи, подобна на битката за бизнес във всеки друг бранш. "Безплатното" лечение и държавното здравно осигуряване са обречени каузи. Днес два милиона души вече са зад борда на единната система. Догодина броят на отхвърлените току-виж пак се удвоил. Тогава ще имаме паралелно работещ открит пазар на здравни услуги с нерегулирани цени и напълно безперспективна, загубила позициите си на регулатор на медицинския пазар бюрократична система за субсидиране на здравеопазването. Това е възможно най-скъпият вариант за финансиране на най-чувствителния от всички социални сектори.