|
В Троянския край сливата е издигната в култ. Прочута не само у нас, но и в Европа, троянската слива е кюстендилска, пренесена преди години в Балкана и разпространена от Дунав до Черно море. Но днес само в Троян и Орешак този плод си има празник.
Някога единственото му предназначение е било да се суши и да се прави на ошав - компотът на старите българи. Постепенно откриват целебните качества на синята слива - подобрява храносмилането и премахва някои болести на стомаха и стомашни разстройства. След това народните певци разбират, че влияе особено добре на гласните струни, и преди седенки и сборове хапват по няколко шепи, та да им държи гласът. Постепенно в Троянския край я превръщат и в средство за препитание. В началото и средата на миналия век правят мармалади, пестил, сушени сливи и пулпове, които изнасят за Западна Европа.
Плодът обаче става най-тачен заради
троянската сливова ракия
В Троянския манастир твърдят, че варенето на ракия по тия краища е още от ХIV в. - с основаването на обителта. Рецептата е с 40 билки и се предава от игумен на игумен. През 1894 г. монашеската ракия заминала на конкурс в белгийския град Анверс, спечелила бронзов медал и станала световнопризната марка. От нея са пили всички видни гости на манастира и страната. Сред тях са папа Йоан-Павел II и американският президент Бил Клинтън.
Ракия се вари и по домовете. Стоян Стоянов, управител на Националното сдружение на художествените занаяти и изкуствата "Орешак", смята, че това е вид занаят. И е прав. Домашната ракия днес се продава, трудно се намира на пазара и струва добри пари. С усъвършенстване на технологията троянската ракия става 5 вида - обикновена, билкова, отлежала, стара и специален резерв. Една бутилка от последната струва 17.50 лв.
Във възхвала, написана за огнената течност, се казва, че тя е "постоянна величина", защото не се влияе от капитализъм, социализъм или нова демокрация, а при кризи, политически възходи и падения внася успокоение в душата на пиещия. От 12 години насам сливата и сливовата ракия имат ежегоден празник в село Орешак. Тазгодишният
обаче без малко да
скара троянчани и орешачани
За втори път той започна в петък в Троян, на което жителите на селото пренебрежително махнаха с ръка: "Празник не е ли на поляна, не ми го хвали!" На тези обвинения кметът на Троян Дилян Енкин отвръща: "Време беше празникът да стане общински. Все пак ракията се казва "Троянска сливова". Кметът е убеден, че дали на поляна, дали в центъра на града, празник се прави от хора със свободна душа и изтъква, че в Троян безработицата е само около 6.5%. Споменава и народната мъдрост, че Осъм е пресъхвал, но "Винпром"-Троян - не. И на година прави около 250 тона ракия - не дестилат с есенция, а от истински сливи.
Кметът на с. Орешак, другата заинтересована страна в спора - Христо Илиев, - пък преди началото на празника бе изловен в изневяра и този факт срина рейтинга му сред съселяните му. Със сина и дъщерята правел вино от грозде мерло, купено чак от свищовското село Петокладенци.
Кметът обясни, че Орешак е най-голямото село измежду 21-те в Троянска община. 4000-те му жители имат над 200 фирми - хотели, дървообработващи предприятия, производство на мебели, за художествени занаяти, защото Орешак открай време е било занаятчийско село, а в последните 30-40 години - и туристическо. "От памтивека нашите хора
пият ракия като вода - преди ядене, по време на ядене и след ядене,
смята за нужно да внесе това уточнение той.
Изнасяли са за Европа сливи, мармалад, пестил. След закриване на кооперациите и ТКЗС-тата сливовите насаждения постепенно отмират. В последните години се появяват нови градини от по 1-2 декара. С успех работи и първата фирма за производство и износ на сушени сливи, която се връща на доброволно изоставените европейски пазари. Във всяка къща в Орешака има по 2-3 тона сливова каша, което прави 200-300 литра ракия. Въпреки това и вчера се продаваха сливи по 18 стотинки. В Априлци цената е още по-ниска - 15 ст. Причината - няма съдове, в които собствениците да си я приберат.
Троянската сливова е единствената ни ракия, призната в Европейския съюз и с лиценз за САЩ.
Излиза, че има безоблачно европейско бъдеще, но във връзка с приемането ни в Европа се предвижда ограничаване на варенето на домашна ракия. Този трудно приемлив факт хвърли тъмна сянка върху празника. Негласно той мина под мотото "Троянът и Орешакът могат да изчезнат, но нелегалните казани - не." И балканджиите отговарят на удара с казан "Партизан". Той е едва 20-литров. На варене изкарва само 2.5-3 л ракия, но пък лесно се крие. Предназначен е за варене на ракия по месечина, в задния двор и най-вече да ядосва ония, дето са включили в главите за приемането ни в Европа ограничаване на варенето на домашна ракия, обясниха мъдро изобретателите му. А на празника си беше като на празник. Най-много очи събра конкурсът за домашна ракия. Джанковица, крушовица и други питиета от по-долен клас не бяха допуснати.
Гроздовата тактично бе премълчана
Явиха се 11 участници. Спечели Милко Сапунджиев от Троян с
ракия, произведена през 1949 г.
Първенецът надлежно бе отбелязал, че сливите са от местността Могилата в махала "Мутевска" на Троян. Миналата година журито е пробвало 27 вида ракии и още помни махмурлука. Така е, като използват този архаичен начин на оценка - дегустацията. За догодина предвиждат най-после състезанието да стане национално и съвсем по съвременно да заприлича на конкурсите за естрадни и чалга певци. "Никаква дегустация, а платено първо място!" е изходът според членовете на журито. И се мотивират: "На победителя даваме сертификат, става майстор, а ракията му - търговска марка."
Победител в конкурса за най-добра домашна сливова е бил и 72-годишният бай Димо. Той е дал търговската марка "Димова ракия". Вари от близо 60 години. "От хубав материал става хубава ракия, както от хубава булка - хубава бабичка. Казанът трябва да е идеално чист." Тънкост е, че сливата ферментира с костилките, които уж според "разбирачите" повишавали метила в ракията, та на другия ден ги боляла глава. "Но костилките не се слагат в казана - пояснява Димо. - Има си два вида ракия - оригинална и билкова. В нея се слагат риган, маточина, мащерка, мента и босилек. Цветът на коняк идва от отлежаването в буре, което задължително трябва да е черничево, дъбово или салкъмено."
Старецът продължава и с една тъжна история: "Ракията на сергията е на 27 години. Сварих 50 литра, като се роди внукът ми, запечатах ги в буре и ги държах за сватба уж.
Сега той е в Лондон, свикнал на уиски
и ми се обади: "Дядо, продавай си ракията. Не ми трябва." Болка жегнала сърцето на балканджията.
От другата страна Васил Манджуков подклаждаше единия от двата казана, та гостите да опитат първак. Той пък допълни рецептата за хубаво питие: "Големите казани са мъжки, малките - женски. Сливова ракия се вари в женски казан - до 120 литра."
Бай Васил и съпругата му са единствените у нас производители на пестил. Правят го по стари рецепти. Съпругата му обяснява: "Вземат се сливите, изчистват се от костилките, нарязват се. Ври. Ври. Ври. Много време ври. Часове. За да не загори, бъркам и не мъркам. Слагам изпечени начупени орехови ядки. Разстила се на слънце. Съхне седмица-две. Нарязваш го. И се яде с удоволствие!"
"И цялото това нещо за едното ядене" - недоумявам, разбрал най-сетне какво е да те направят на пестил. Тя поглежда с убийствения поглед на професор, преди за трети път да скъса студент на един и същ изпит, и казва: "Че как!? Пестилът е най-доброто средство за подмладяване!? Ама много трябва да изядеш."
Д-р Георги Коев, шеф на Клиниката за лечение на алкохолизъм и наркомании в Суходол, смята, че това са си народни вярвания. Той е на празника от професионален интерес. Според него алкохолизмът се явява от неправилно и неконтролируемо пиене - смесване на всякакви питиета само и само човек повторно да изживее алкохолното опиянение, за да се чувства добре според собствените си разбирания. "И троянската сливова води до алкохолизъм - пояснява д-р Коев, но внася и оптимистични нотки: "За да се развие той, трябва да има предразположеност и наследствен ген. В Троянския край, пиейки от векове сливова ракия, хората са загубили патологичен ген да станат алкохолици. И могат да пият по кило и канче отгоре и да не развият алкохолна зависимост."
Продукцията на двата казана за домашна ракия се изпи до капка. За финал етрополският зет и почитател на сливовата сръбски певец Зоран Миливоевич изпя "Ако умрам ил загина". Тазгодишният празник на сливата и сливовата ракия не даде жертви. Млади и стари си тръгваха със закачливи погледи и еротични щения. И търсеха отговор на извечния за тоя край въпрос кое е по-ценно - сливата или сливовата ракия.
|
|
|
|
