|
-----------------------
Болниците получават пари от два източника - здравната каса и нейните клинични пътеки и здравното министерство, което пък плаща за диагнози. В общия случай и от двете места цената на конкретното лечение не покрива напълно стойността му. Шефът на здравната комисия в парламента Атанас Щерев изчисли, че болниците се нуждаят от 800 млн. лв. годишно. Тази година по бюджет получават 580 млн. лв.
Но кой плаща останалото? И защо тази абсурдна ситуация, която е и идеална хранителна среда за корупция, продължава вече n-та година?
Индивидуалните решения
Има няколко варианта една болница да си набави недостигащите й пари - да ги иска от пациента; да трупа дългове; да надписва клинични пътеки или да си спестява дейност, за да вземе повече пари от здравната каса.
Традиционно решение е трупането на дългове - за лекарства, ток, вода, парно. Директорите на 3 големи държавни болници в София - Александровска, Окръжна и "Пирогов", единодушно твърдят, че така решават въпроса с недостига на пари. И защо да не го правят, след като в края на краищата ежегодно правителството погасява задълженията на болниците? Тази година обаче кабинетът заплаши, че ще отпусне само 76 млн. лв. за борчовете (по заръка на МВФ), които вече надвишават
100 млн. лв. Друг е въпросът защо парите не се предвиждат предварително в бюджета, а се отпускат после.
Дълговете на Окръжна болница в София вече са 1.5 млн. лв., обяснява директорът д-р Димитър Димитров. Там парите от касата и министерството покриват от 30% до 50% от стойността на лечението. Директорът смята, че не може болницата да си набавя допълнително пари от надписване на пътеки за здравната каса. "Това са митове и легенди, няма начин, касата ни следи стриктно. Така МЗ и НЗОК искат да оправдаят безпаричието", казва Димитров. Тази година касата отчита сериозни преразходи по повечето си пътеки и очаква да надхвърли бюджета си с 40 млн. лв.
От Окръжна твърдят, че пациентите им не си доплащат лечението. "Нямаме право", обяснява Димитър Димитров. Касата може да не покрива 100% цената на лечението, но
задължава болниците да не искат пари от пациента. Между другото доплащане от страна на пациента значи, че той може да си поеме храната, чаршафите, лекарствата, консумативи. Ако даде пари на ръка, те не отиват в касата на болницата,
а в джоба на този, който ги е поискал. В Окръжна няма и фондации за дарения от пациенти, които също биха могли евентуално да отиват за лечение.
В "Пирогов" също трупат дългове, при това с увереността, че в края на годината ще бъдат изчистени от министерството. Там касата покрива около 50%-60% от стойността на лечението. Спешният институт получава и допълнителна субсидия от държавата. "Сегашното ценообразуване е пробен вариант, Министерството на здравеопазването и касата следят и напасват в движение нещата, пробват по-ниски цени, после моделът може да се коригира", смята директорът доц. Спас Спасков.
Според него пациентите не страдат от това, не им искат пари за храна и лекарства.
"Логично е при търсенето на модела в един момент някои да надписват клинични пътеки, а други да затъват финансово", смята Спасков. В неговата болница няма фондации.
Д-р Силви Кирилов, директор на най-голямата болница у нас - Александровска, твърди, че не стоят със скръстени ръце. Там
работят за намаление на разходите
- когато е възможно, ползват по-евтини лекарства и консумативи, направени са ремонти, които са намалили с 33% разходите за ток и парно през миналата зима. Искат и още инвестиции от здравното министерство в тази посока. "Консумативи вече не се ползват с широка ръка, учим се да мислим икономически", казва Кирилов. Болницата е убедила МВР например вече да си плаща за аутопсиите, има и договори с други лечебни заведения за уникални изследвания.
Въпреки това парите не стигат. Касата и МЗ покриват между 45% и 80% от стойността на лечението в различните клиники. На клиниките по неврохирургия и кардиология, където лечението е много скъпо и най-слабо финансирано, болницата препоръчва да приемат и по-леки и оборотни случаи, които да носят повече пари от НЗОК.
В Александровска, както и в "Пирогов" МЗ доплаща специална субсидия. Иначе няма откъде да се вземат пари за операция в неврохирургията, която може да струва 19 000 лв. По пътека здравната каса дава едва 1500 лв.
Дългове обаче се трупат. "Не е съвършено финансирането, но болницата работи, не сме принудени да връщаме хора", смята Кирилов. Пациентите не плащат храна и скъпи лекарства, най-много на някого да се наложи да си поеме евтини елементарни медикаменти.
Директорът на Александровска твърди, че болницата не надписва пътеки на здравната каса. Обяснението е интересно: "Това може да стане в малки болници. При нас в една клиника има по няколко доценти и професори, всички са в конкуренция - или на Олимп, или на път за Олимп - ще се топят, ако някой надпише пътека", обяснява Силви Кирилов.
Тук някои клиники имат фондации. "Болницата не може да ги контролира. Твърдят, че във фондациите се правят доброволни дарения, някои клиники с тях си купуват консумативи, апарати", обяснява Кирилов. Но припомня, че законът позволява частна практика в държавна болница.
Според него по-нормално е доплащането да става официално в касите на болниците - така и пациентът ще контролира как го лекуват. Сега това е невъзможно, освен ако болният не пожелае ВИП-услуги - самостоятелна стая или лекар по избор.
Обясненията
Здравното министерство и НЗОК твърдят, че парите, които дават на болниците, са изчислени на база средните разходи, отчетени от лечебниците за предходната година. От МЗ признават, че лечението не е 100% остойностено, но припомнят, че няма нормална информация какви са истинските разходи на болниците. При финансирането има още един парадокс - здравната каса плаща еднакви цени за лечението, т.е. и на малка общинска болница, и на университетска.
Една и съща е сумата за херния например, въпреки че разходите им са различни. Благодарение на което тази година се наблюдава тенденция - общинските болници са горе-долу добре, а големите структури с национално значение затъват.
Определено ситуацията е ненормална. Касата и министерството плащат за извършена дейност. Би трябвало повече пари да получава този, който работи повече. А излиза, че който работи повече, трупа повече дългове. Нещо повече, колкото по-малко фиктивни пътеки се отчитат и се карат пациентите да плащат, толкова повече са борчовете.
Не е ясно какво пречи сумата от дълговете да се даде в бюджета за здравеопазване, а не всяка година да се отпуска извънредно. Може би никой не си спомня, но това беше и идеята на реформата в болниците - да им се плаща за лекувани пациенти, а не държавна субсидия, което пък да доведе до по-добро състояние на болниците. А дълговете бяха една от причините да се прави реформа.
МЗ обяснява, че не дава повече пари, защото такъв е бюджетът. Финансовото министерство пък настоява болниците да свият разходите и да съкратят неработещи структури. Това пък се прави с инвестиции. Омагьосан кръг, в който междувременно болниците се декапитализират - не се правят всички нужни ремонти, апаратурата остарява. Кризата продължава вече толкова дълго, че навежда на извода, че е нарочно.
КАРЕ
Без изход
Според директора на Окръжна болница Димитър Димитров просто бюджетът трябва да отпуска повече пари. Той е против доплащането, което здравното министерство иска да въведе пробно от догодина - за няколко диагнози пациентите задължително да дават минимални суми.
Копеймънтът обаче е решение според Спас Спасков. Когато е ясно колко може да даде държавата, останалото трябва да се регламентира като доплащане от пациента - ако иска по-добра храна, консумативи, лекарства, смята той.
Такова е и мнението на Силви Кирилов. Според него над гарантирания от държавата минимум пациентът може да се осигурява в доброволни фондове, които да му доплащат в болница.
Властта отдавна работи в посока официално доплащане и осигуряване в доброволен фонд. Само че в момента един фонд държи 80% от пазара у нас, като в него се осигурява почти цялата държавна енергетика.
Постепенното съсипване на болниците пък естествено води до идея за приватизация. Продължавайки да финансира по безкрайно изкривен механизъм болниците, държавата упорито доказва, че е лош собственик.
Нелош вариант е цялото финансиране на болниците да премине към здравната каса. Тя плаща само за извършена дейност и не покрива дългове. Само че парите трябва да са повече. Те могат да дойдат от големия резерв на касата - около 700 млн. лв. в БНБ. От НЗОК отвръщат, че така средствата ще свършат за няколко години и вариантът е рискован.
Увеличението на здравната вноска също може да налее повече пари в здравния бюджет. Управляващите обаче не смеят да предприемат този ход - освен електорален шамар той ще натовари сериозно и самата държава, която плаща огромна част от осигуровките - на пенсионери, деца, безработни. Увеличената вноска ще се посрещне на нож и от бизнеса, тъй като работодателите понастоящем покриват 75% от осигуровката.
На всичко отгоре, ако касата поеме цялото финансиране, без да има информационна система и болниците знаят, че повече няма кой да покрива дълговете им, дефицитите в бюджета ще станат неконтролируеми. А система за контрол в скоро време не се очаква.
|
|
точно ЕС страни провеждат такава политика 