Мине, не мине време, и поредният български управник разтръби при посещението си в Китай какви големи успехи е постигнал за нашенския бизнес, борещ се да пробие на най-големия световен пазар. Така преди две години външният министър Соломон Паси например беше изчислил, че ако всеки китаец драсне по една българска клечка кибрит, ще натрупаме 2 милиарда долара годишна печалба; а ако вземе, че удари и по една наша бира всеки ден - ето ти 350 милиарда долара! (Нищо, че нямаме гори за толкова кибрит и че цялата ни бирена продукция е колкото за половин Шанхай.)

Или обратно - че България ще стане една малка врата за китайския бизнес към големия европейски пазар, както заяви малко по-късно в Пекин вицепремиерът Николай Василев. В резултат цели две смесени китайско-български предприятия (за климатици и телевизори) действат на наша територия.

Проблемът е, че повечето ни стоки не са конкурентни, а когато ги има, те са капка в необятния китайски пазар.

Сегашното посещение на вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева в Пекин и Шанхай също е белязано от доста аматьорски подход към "фабриката на света", в каквато се превърна Китай през последното десетилетие. "Вижте българските мъже и си мислете за българското кисело мляко" е рекламното изречение, което тя например сътвори с цел трайна имплантация на българския бацил в 1,3 милиарда китайски стомаха. Ама кои точно нашенци да гледат китайците? Ако става дума за някогашния ни еталон за сила - щангистите, то китайците в Атина имаха двама олимпийски шампиони, а ние - един. Жените им пък и без йогурт отнесоха три титли. Освен това



мускулите им не се помпят с кисело мляко,



защото този продукт липсва тотално в китайската кухня. Той и не дава сила, а дълголетие, по което китайците също ни бият. На всичко отгоре и прясното им мляко хич не става за подкваса, защото е рядко и с ниска масленост.

Лидия Шулева определи като изключително успешни срещите си с вицепремиера госпожа У И и с премиера Вън Цзябао. Според отразяващите я журналисти тя помолила Китай да оправи дисбаланса в двустранната ни търговия (339 милиона долара за 2003 г., от които 279 милиона е износът на Китай), защото "България е малка страна". "Струва ми се, че грешите, госпожо, страните не се делят на малки и големи", бил дипломатичният отговор на У И. И тя е съвсем права - то и Унгария е хем сравнима с България, хем като нас е бивша комунистическа държава, но търговията й за миналата година с КНР е 2,6 милиарда долара.

Никой не ни пречи да изнасяме, но какво, след като продуктите ни не са конкурентни, а днешен Китай е арена на



битка за надмощие на най-големите световни компании?



Затова и вицепремиерът ни се радва, че Пекин ще даде преференции на свои компании, за да внасят наша електролитна мед и вино. Въпреки че в родината на чая виното и въобще алкохолът не са на почит. Един приятел, който от 1986 г. се занимава с бизнес и в частност с внос на българско вино в Китай, ми описа какъв интерес проявяват към него там: "Пристига контейнерът и по 4-5 кашона разнасям в няколко пекински магазина. Като се продадат - понякога и след месеци - пак нося."

Като успех на посещението си Шулева отчита още няколко обещания. Първото е, че китайската страна ще обяви България за предпочитана туристическа дестинация. Вярно, това е важна крачка в рекламирането на страната ни, но дали миналогодишните китайски туристи (които варират от 125 през 300 до 198 000 според долитащите от Пекин съобщения) ще се увеличат драстично? Когато се засилят към някоя далечна географска точка, каквато е Европа, азиатците по принцип избират по-атрактивни държави - например Франция, Италия, Германия. Шансът ни е евентуално да попаднем като спирка в пакета с Турция или Гърция на нечий туроператор.

Малко вероятно е да се добута до успешен край друго китайско обещание пред Шулева - наши фирми да участват в изграждането на обекти за олимпиадата в Пекин през 2008 г. и в Експо'2010 в Шанхай. Виждали ли сте какво представляват днес Пекин и Шанхай? Това, което явно не знаете, е, че тези над 10-милионни градове се преобразиха тотално само за последните десет години. Китайците строят бързо, работят и през нощта, при това по-качествено от доста свои международни конкуренти. Пък и работна ръка, и безработни при тях с лопата да ги ринеш. И опит в изграждането на спортни обекти имат, защото Пекин бе домакин на Азиатските игри през 1989 г. и тогава сума ти модерни съоръжения изникнаха за нула време. Та щом са обещали, със сигурност ще ни пратят проекти за евентуално наше участие, но то ще си остане точно такова - евентуално.

Виж, от поканата на Лидия Шулева китайци да строят наши пътища и мостове със сигурност може да излезе нещо - това те го правят от десетилетия в Африка и Латинска Америка.



И България за тях е такава - бедна държава,



на която от време на време подхвърлят по някое подаяние - безвъзмездна помощ от 300 000 долара при визитата на Надежда Михайлова през 1999 г., 20 млн. долара кредит за платежния ни баланс от премиера Чжу Жунцзи през 2000 г., подарък за НС от компютри и телевизори за над 100 000 долара от шефа на китайския парламент У Банго тази година.

Все пак не може да се отрече един безспорен успех на вицепремиера - при посещението й броят на смесените ни предприятия с Китай се увеличи с цели 100%. Едната от новите фирми ще прави микробуси и мотоциклети и дори подари на българската държава 10 специални полицейски мотоциклета. А другата - пластмасови изделия. Явно това са ни възможностите.

И накрая един съвет, но в по-друга насока. Ако у нас въобще има далновидни бизнесмени, бързо да се свържат с някоя китайска текстилна фирма и да спретнат у нас една фабрика. Защото ЕС обяви преди дни, че премахва от 1 януари 2005 г. квотите за китайски текстил съгласно решението на Световната търговска организация. И вместо нашите текстилци да се оплакват от евтините китайски облекла на "Илиянци", да вземат да ги произвеждат в по-големи количества тук. Тогава България може и да стане



малка китайска врата към голяма Европа



И още един съвет - от няколко години Пекин пренасочва преференциалната си данъчна политика към изостаналите си западни райони и кани чужденци да инвестират там. Тъй като знам как работят китайците, техният Див Запад неизбежно ще стане копие на лъскавите провинции Гуандун, Цзянсу и Чжъцзян по Югоизточното крайбрежие. Но ще спечелят тези, които първи стъпят там.

Ако пък държавата не ориентира фирмите ни в подобни наистина перспективни посоки, за посещения като това на вицепремиера ни ще се съобщава в телеграфния формат, избран от в. "Женмин жибао":

"Китайският премиер Вън Цзябао се срещна във вторник с Лидия Шулева, вицепремиер и министър на икономиката на България. Двамата размениха мнения за китайско-българските отношения."