:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Разтуха
Отблясъци
Спорт
После
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
Преводач
iTranslate4.eu
СТАТИСТИКИ
Общо 440,710,195
Активни 670
Страници 21,125
За един ден 1,302,066
Антология
ПОЕЗИЯ

Шепи пясък

Мъдростта на пустинята



Тя си простира хоризонтите

като вени из пространството.

Над тях криле размахва само Господ.

Безмълвно пясъкът се движи,

покрива всякакви следи,

към неведение ме връща,

или към песен, избеляла в паметта.

Пустинята очите мои гали,

и с шепи пясък ме приспива,

терзанията ми изпива,

и ме обгръща с пълно изтощение.

Ала къде без стиховете ми, пустиньо?

Не ми са нужни още твойте сънища

без минало, но и без бъдеще.

Само безкрайно слънце там тече

към леденото синьо на нощта.

Кажи ми нещо, малко ми поговори.

Докъде лицето ти се е простряло?

Дори до коленете ти не стигам.

Очите ме ограничават.

Перде покрива синевата ти,

а птиците се връщат на ята.

Твоята утроба е бездънна.

Там се губят голите надежди,

а своенравните легенди там откриват

само ехо.



* * *



Бяхме неколцина идиоти,

освободени от бита и бремето му.

Често се събирахме

в кръчма на брега,

където ни гостуваха

ята от гларуси и чайки.

Пушехме като комини

евтини цигари,

смучехме до капка

огнения дъх на драконите,

хляб ядяхме на комати,

сол на бучки,

плачехме на раменете си -

един на друг.

Бяхме няколко поета

или идиота - все едно.

Изповядвахме се в тая кръчма,

в тая наша морска църква,

все едно насън било е.



* * *



Плаши ме, Господи,

твоето безсилие,

моето отчаяние,

прикрито с капки гордост.



Плашат ме, Господи,

твоите мащаби,

безкрайният космос,

студен и самотен -

панорама на осъдени души.

Хайри Хамдан - визитка

Хайри Хамдан е роден през 1962 година в Палестина. Емигрира в България, където се дипломира като инженер. Жени се за българка и остава да живее тук, занимава се с дребен бизнес. Пише от дълго време стихове на български и смята страната ни за своя втора родина. Автор е на три книги, писани и издадени в България.
71
1275
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
71
 Видими 
23 Октомври 2004 02:02
Хайри, брато, мо'е се обидиш, ама да ти кажа честно всеки втори жител на планетата пази точно такъв род поезия като твоята някъде там дълбоко в шкафа с вратовръзките, новите необувани чорапи и носните кърпички, (които, както и този вид поезия така или иначе се превърнаха вече в анахронизъм).
Не че има нещо лошо в това човек да римува мислите си и да излага в писмен вид проблемите които го вълнуват. Сигурен съм, че действува терапевтично за самия пишещ, ама да ти кажа честно, мен барем, твоята поезийка хич не ме трогна. Нищо уникално, нищо да те шляпне така по главата, нищо да загъделичка онези рецептори за красота. Шаблон да шаблона, мила моя майно льо, позната алегорийка до позната алегорийка. Не се съмнявам, че си ги изживял тия ми ти трепети, вълнения, терзания и колебания, ама толкова други преди теб са ги описали по същия начин, че вече са се изхабили до крайност. Все едно да седна да пиша: Сутрин слънцето изгрява, стои цял ден на небето, а после вечер - залязва. Не че няма да е искренно, честно и достоверно, ама па - кого ще "размърдам" да го еба, с такъв род констатации. Ами всеки ги знае тия неща. Ще ме погледнат, значи, ще поклатят глава и ще си кажат наум: Тоа па, ептен е изкукуригал. Та така и с тоя род "сериална поезия". То че няма нищо ново под слънцето е ясно, ама барем го направи да звучи интригуващо.
Ами виж с'а: Аз съм си аз и това че на мен не ми харесват не значи, че няма там някъде някой който да се разплаче даже от умиление при прочитането им. Така, че моето субективно хич и да не те отчайва. За всеки влак си има пътници. Просто, аз съм за друг и толкоз.
Салем алейкум.
23 Октомври 2004 03:06
Плоско и тъпо.
Или може би тъпо и плоско.

Още си спомням едни други стихове, които четох пак тук, че след това си ги и записах, че след това трескаво издирих всичко от същата авторка:

(Хайре да не ги приема лично )



* * *

Точно така, както стара лисица
си мрази лисичето
в края на лятото,
когато започва сама да изяжда
всичката хваната плячка
и от добитата сила
гората й става
малка и избродима,
а козината й би могла
да е превъзходна яка -
точно сега,
защото се храни добре,
защото изяжда до кокал
всичкия улов,
но хапките някак все й присядат
от гладния бебешки плач,
от зловещия писък на малкото -
точно така те мразя.

* * *

Нощта е такава безлюдна чакалня,
със печка на твърдо гориво.
До пейката белег от стъпчица кална
съхне нетърпеливо.
Отчупен прозорец, над него - часовник,
нехаещ, че времето бърза:
едната стрелка се примъква виновно,
другата дреме от мързел.
Нощта е чакалня за простосмъртни,
там рядко влизат героите.
И въпреки всичко - ето ме вътре.
Чакалня е. Някой ще дойде.

* * *



Това цитирам, за да има поне една лъжичка мед в катрана на днешната Антология и искрено благодаря на авторката Анелия Гешева ...
23 Октомври 2004 03:17
П о п л а к а х т е с и и к а к в о ? Р е ш и х т е д а о л и г а в и т е и А н т о л о г и я т а ...
А б е т о в а с в о б о д н и я т с т и х п о д л ъ г а с у м а т и н а р о д , ч е д а с е п и ш е п о е з и я е в с е е д н о д а с е р а з ф а с о в а а г н е ш к о , к а к ъ в т о в е р о я т н о е б и з н е с ъ т н а г а с т р о л и р а щ и я в д н е ш н и я б р о й . К ъ д е с и д ъ р ж и ш п е р о т о , п о е т е - д о с а т ъ р а ?
23 Октомври 2004 04:08
С п о р е д у г о в о р к а т а - е д н о о т з а б р а в е н и т е с т и х о т в о р е н и я . П и с а н о е , к о г а т о Г е о М и л е в в с е о щ е е п о д в л и я н и е т о н а с и м в о л и з м а и т о в а о б я с н я в а "о т в л е ч е н о с т т а" н а о б р а з и т е . И з б р а х г о з а р а д и с т р а н н а т а а т м о с ф е р а , к о я т о с ъ з д а в а .

* * *



Г е о М и л е в




Д о к а т о н е о т в ъ р н е ш т и п о г л е д в с а м о т н о с ъ м н е н и е ,

н е р а з т р ъ г н е ш т ъ г а т а н а п о я с а д е в с т в е н о б я л ,

з а д а в и д и ш ж е н а т а , к о я т о с г ъ р д и у м о р е н и е ,

в о г л е д а л о т о - г о л и т е в о п л и н а п л ъ т с к а п е ч а л ...




В н е г о д е н щ е з а м и н а с п у с т и н н а п е ч а л к ъ м у м о р и т е -

п о р е к и т е с т ъ м е н и , т а м д о л у , к ъ м н о в и с т р а н и .

В р ъ х п л а т н о т о м и - г е р б ъ т т р а г и ч е н н а к о н к в и с т а д о р и т е :

Ч е р е н Л е б е д с г ъ р д и р а з т о п е н и в г о р я щ и в ъ л н и .




И щ е м и н а г о р и - в т я х р а з с е я н и д и в и с е л е н и я ,

с п ъ р в о б и т н а у т е х а и с к р ъ б . А п о т ъ м н и я б р я г

г о л о б е д р и д и в а ч к и , с о ч и у м о р е н и в к о п н е н и е ,

щ е с л е д я т н а б е з у м н а т а я х т а в ъ з т о р ж н и я б я г .




А в и с о к о н а д с и н и л а в и н и и т я г о с т н и г л е т ч е р и

т ъ м н и й с т р а х н а п р е к л о н н и в у л к а н и щ е г р е й б е з п р и в е т

и т р е в а т а п о в я х н а л а н а б е з п р и ю т н и т е в е ч е р и

в м о й т е п о г л е д и г о р к о щ е г а с н е - б е з з о в , б е з з а в е т .




П л а м в а т р о з и п р е д н а с и з в е з д и в т о з и ч а с с р е д т а л а з и т е

в с е к и с ъ н щ е с ъ з р е о б е щ а н и я б я л Х а н а а н !

В с я к а з л о б н а л ю б о в , л ю б о в т а , с ъ ч е т а н а с о м р а з а т а ,

щ е р а з л ю ш к а н а с в о й т е ц и м б а л и в ъ з т о р г а з а с м я н .




А з п р о з и р а м - у т е х а в д у ш а т а с и б у й н о р а з л и с т е н а

и с т р а н а б е з с т р а д а н и е - т а м ! - п о д с п о к о й н а з о р а ,

Д Е Т О Н Я М А Н И З Л О , Н И Д О Б Р О , Н И Л Ъ Ж А , Н И Т О И С Т И Н А -
С А М О П Р О С Т А О Б И Ч , П Р О С Т А Р А Д О С Т И П Р О С Т А П Е Ч А Л .




И с л е д м н о г о у с м и в к и , р а з г а т н а л с к р ъ б т а н а м и р а ж и т е ,

а з в и к а з в а м : П о д а й т е ! П о д а й т е м и я с н и й п о т и р !

О , к а р т и н и б е з п л ъ т н а ж е н а , д а л и в и й щ е м и к а ж е т е

д у м и т а й н и н а т и х а у т е х а и р а д о с т е н м и р ?




[/left]
23 Октомври 2004 05:01
С п о р е д у г о в о р к а т а - е д н о з а б р а в е н о с т и х о т в о р е н и е . Г е о М и л е в г о е п и с а л , к о г а т о е б и л п о д в л и я н и е т о н а с и м в о л и з м а . Т о в а о б я с н я в а и о т в л е ч е н о с т т а н а о б р а з и т е . И з б р а х г о з а р а д и с т р а н н а т а а т м о с ф е р а , к о я т о с ъ з д а в а .



о о о о о о




Г е о М и л е в




Д о к а т о н е о т в ъ р н е ш т и п о г л е д в с а м о т н о с ъ м н е н и е ,

н е р а з т р ъ г н е ш т ъ г а т а н а п о я с а д е в с т в е н о б я л ,

з а д а в и д и ш ж е н а т а , к о я т о с г ъ р д и у м о р е н и е ,

в о г л е д а л о т о - г о л и т е в о п л и н а п л ъ т с к а п е ч а л ...




Н е г о д е н щ е з а м и н а с п у с т и н н а п е ч а л к ъ м у м о р и т е -

п о р е к и т е с т ъ м е н и т а м д о л у , к ъ м н о в и с т р а н и .

В р ъ х п л а т н о т о м и - г е р б ъ т т р а г и ч е н н а к о н к в и с т а д о р и т е :

Ч е р е н Л е б е д с г ъ р д и р а з т о п е н и в г о р я щ и в ъ л н и .




И щ е м и н а г о р и - в т я х р а з с е я н и д и в и с е л е н и я

с п ъ р в о б и т н а у т е х а и с к р ъ б - а п о т ъ м н и я б р я г

г о л о б е д р и д и в а ч к и , с о ч и у м о р е н и в к о п н е н и е ,

щ е с л е д я т н а б е з у м н а т а я х т а в ъ з т о р ж н и я б я г .




А в и с о к о н а д с и н и л а в и н и и т я г о с т н и г л е т ч е р и

т ъ м н и й с т р а х н а п р е к л о н н и в у л к а н и щ е г р е й б е з п р и в е т

и т р е в а т а п о в я х н а л а н а б е з п р и ю т н и т е в е ч е р и

в м о й т е п о г л е д и г о р к о щ е г а с н е - б е з з о в , б е з з а в е т .




П л а м в а т р о з и п р е д н а с и з в е з д и в т о з и ч а с с р е д т а л а з и т е :

в с е к и с ъ н щ е с ъ з р е о б е щ а н и я б я л Х а н а а н !

в с я к а з л о б н а л ю б о в , л ю б о в т а , с ъ ч е т а н а с о м р а з а т а ,

щ е р а з л ю ш к а н а с в о й т е ц и м б а л и в ъ з т о р г а з а с м я н .




А з п р о з и р а м у т е х а в д у ш а т а с и б у й н о р а з л и с т е н а

и с т р а н а б е з с т р а д а н и е т а м - п о д с п о к о й н а з о р а ,

д е т о н я м а н и з л о , н и д о б р о , н и л ъ ж а , н и т о и с т и н а -

с а м о п р о с т а о б и ч , п р о с т а р а д о с т и п р о с т а и г р а .




И с л е д м н о г о у с м и в к и - р а з г а т н а л с к р ъ б т а н а м и р а ж и т е -

а з в и к а з в а м : П о д а й т е , п о д а й т е м и я с н и й п о т и р !

О , к а р т и н и б е з п л ъ т н а ж е н а , д а л и в и й щ е м и к а ж е т е

д у м и т а й н и н а т и х а у т е х а и р а д о с т е н м и р ?


23 Октомври 2004 05:03
Технически проблем. Жалко, стихотворението си заслужава да бъде прочетено.
23 Октомври 2004 05:17
Като компенсация - една ранна сатира от Константин Павлов:



КРИЛАТИ ХОРА


Константин Павлов


Цял живот превити над земята,
те изгаряха в един копнеж -
да открият някой необятен
златен или сребърен залеж.


И от страх, че гледат ли нагоре,
ще изгубят златните следи,
те не знаеха, че във простора
нощем греят приказни звезди.


Затова когато към небето
първият от тях отправи взор,
той помисли, че блестят монети,
и извика отмалял: "Сребро!"


И тогава стана чудо: Всички
вдигнаха като един чела
и на плещите им рахитични
изведнъж пораснаха крила.
23 Октомври 2004 05:57
С п о р е д у г о в о р к а т а - е д н о з а б р а в е н о с т и х о т в о р е н и е . Г е о М и л е в г о е п и с а л , к о г а т о е б и л п о д в л и я н и е т о н а с и м в о л и з м а . Т о в а с и л и ч и в ъ в в с е к и с т и х . И з б р а х г о з а р а д и с т р а н н а т а а т м о с ф е р а , к о я т о н о с и , и з а р а д и и н т е р е с н и т е , м а к а р и н е в и н а г и с м и с л е н и о б р а з и .



* * *


Г е о М и л е в


Д о к а т о н е о т в ъ р н е ш т и п о г л е д в с а м о т н о с ъ м н е н и е ,
н е р а з т р ъ г н е ш т ъ г а т а н а п о я с а д е в с т в е н о б я л ,
з а д а в и д и ш ж е н а т а , к о я т о с г ъ р д и у м о р е н и е ,
в о г л е д а л о т о - г о л и т е в о п л и н а п л ъ т с к а п е ч а л .


Н е г о д е н щ е з а м и н а с п у с т и н н а п е ч а л к ъ м у м о р и т е ,
п о р е к и т е с т ъ м н е н и - т а м д о л у , к ъ м н о в и с т р а н и .
В р ъ х п л а т н о т о м и : г е р б ъ т т р а г и ч е н н а к о н к в и с т а д о р и т е -
ч е р е н л е б е д с г ъ р д и р а з т о п е н и в г о р я щ и в ъ л н и .


И щ е м и н а г о р и - в т я х р а з с е я н и д и в и с е л е н и я
с п ъ р в о б и т н а у т е х а и с к ъ р б . А п о т ъ м н и я б р я г
г о л о б е д р и д и в а ч к и с о ч и у м о р е н и в к о п н е н и е
щ е с л е д я т н а б е з у м н а т а я х т а в ъ з т о р ж н и я б я г .


И в и с о к о н а д с и н и л а в и н и и т я г о с т н и г л е т ч е р и
т ъ м н и й с т р а х н а п р е к л о н н и в у л к а н и щ е г р е й б е з п р и в е т
и т р е в а т а п о в я х н а л а н а б е з п р и ю т н и т е в е ч е р и
в м о и т е п о г л е д и г о р к о щ е г а с н е - б е з з о в , б е з з а в е т .


П л а м в а т р о з и п р е д н а с и з в е з д и в т о з и ч а с н а т а л а з и т е :
в с е к и с ъ н щ е с ъ з р е о б е щ а н и я б я л Х а н а а н .
В с я к а з л о б н а л ю б о в - л ю б о в т а , с ъ ч е т а н а с о м р а з а т а ,
щ е р а з л ю ш к а н а с в о й т е ц и м б а л и в ъ з т о р ж н и я с м я х .


А З П Р Е Д Ч У В С Т В А М У Т Е Х А В Д У Ш А Т А С И Б У Й Н О Р А З Л И С Т Е Н А
И С Т Р А Н А Б Е З С Т Р А Д А Н И Е - Т А М , П О Д С П О К О Й Н А З О Р А ,
Д Е Т О Н Я М А Н И З Л О , Н И Д О Б Р О , Н И Л Ъ Ж А , Н И Т О И С Т И Н А -
С А М О П Р О С Т А О Б И Ч , П Р О С Т А Р А Д О С Т И П Р О С Т А И Г Р А .


И с л е д м н о г о у с м и в к и р а з г а т н а л с к р ъ б т а н а м и р а ж и т е ,
а з в и к а з в а м : П о д а й т е , п о д а й т е м и я с н и й п о т и р !
О , к а р т и н и п р е з п л ъ т н а ж е н а , д а л и в и й щ е м и к а ж е т е
д у м и т а й н и н а т и х а у т е х а и р а д о с т е н м и р ?
23 Октомври 2004 09:08
Ъндърграунд, или си оправи "техническия проблем", или спри с напъните си.
23 Октомври 2004 10:58
Опа, как са тази сутрин империалистите в света на поезията? Ъндърграунд, оставил си празни места между буквите си. Недей така, някой може да ги използва, за да напише нещо.
Не знам дали забелязахте, но този автор пише на език, който не му е майчин, това само по себе си е явление, което заслужава внимание, особено щом става дума не за голям език като английски например, който си има Рушди и Набоков и още хиляди други да пишат на него, а за български.
Първото стихотворение ми хареса много, още преди да съм разбрала тази подробност за езика обаче.
23 Октомври 2004 11:41
Интересна поезия. Това, че авторът е палестинец и търгува с наркотици, още не е повод за отхвърлянето му. Стихове за пустинята може да разбере само човек, който е прекарал денонощие в пустиня. Збелязвате ли влияния от Дебелянов и Димов?
23 Октомври 2004 12:33
Вече ще знам как се пишат стихове.
Значи, "Отидох в кръчмата да се напия като прасе с приятели" не е стихотворение, но за сметка на това

Отидох
В
Кръчмата
Да се
Напия
Като
Прасе
С
Приятели

е ...
23 Октомври 2004 13:28
Добра поезия. Без всякаква снизходителност.
23 Октомври 2004 13:30
Грациане, ти като че ли си изчерпал днес коментарите.


Затова и аз като Ъндърграунд пускам едно стихотворение на
Константин Павлов от стихосбирката му "Елегичен оптимизъм"


ВТОРО КАПРИЧИО ЗА ГОЯ


Омръзна ми да бъда нощна мяна.
От тъмнината станах суеверен.
Приятел ли е,
враг ли е,
еднакво го отбягвам.
С точността на прилепи са разминаваме.


Станал съм несигурен и подозрителен.
Вече по инстинкт налучквам само
кой ми се усмихва в тъмното
и кой се мръщи.


...Иска ми се бодър да посрещам слънцето.
Може в първия момент да зажумя.
Ще свикна.
Някаква си птица сутрин пеела-
славей ли, какво са го наричали...
Казват, че било приятно.


64 г.


А как само звучи и днес ...

Редактирано от - Miranda на 23/10/2004 г/ 13:32:58

23 Октомври 2004 14:39
ЗА ГРАЦИАН (с разбиране)

Навярно сте гледали комедията "История на света". Аз лично много добре си спомням една сцена, в която един първобитно-общинник нарисува първата скална рисунка. И тъкмо да започне да й се радва, дойде първият в света критик, който пренебрежително вдигна крак и се изпика дълго и разбиращо отгоре й...
Няма да говорим за интелектуални напъни, осветляващи ни какво точно е искал да ни внуши поетът с повтарящите се грозни шумове в стиха "Гарванът грачи грозно, зловещо"... Въобще, знаем, че критик става онзи, който определено не може ДРУГОТО.

Ще направя удоволствие на недоразумението, наречено Грациан, забелязвайки го... Признавам си, че от доста време ми се натрапва дейността му, специално в този раздел. Сякаш сън не го лови, за да клекне първи във форума в събота и - чел, недочел - да се изсере едно хубаво....
Не знам дали е лично мое впечатление, но сере яко само върху неизвестни имена. При "утвърдените" глазира с почит...

Грациане, ти си със сигурност два пъти по-стар (и опитен?) от мен, но почти винаги ме е срам, когато ти чета простотиите... Всеки има право да пише, също както всеки има право да сере... Но стиховете (дори лошо миришещите) оставят малко по-добро чувство и от най-красивото лайно.

А днешните стихове въобще не са лоши.




23 Октомври 2004 14:53
пишле, много хубаво си си избрало ник-а

Само че, това изобщо не са стихове. Претенциозно нахвърляни мисли в безпорядък - да. Но не и стихове. Няма го финалното, което те хваща за гърлото. Няма го това, което те оставя в размисъл, след като го прочетеш.
Не е необходимо да си поет (вярно, че не пречи, но и не помага особено), за да разбереш това.
23 Октомври 2004 15:05
pi6le, (страшен ник си избрал, не посмях да го изпиша на кирилица ), съгласна съм напълно с теб, че стиховете , дори и не дотам добрите, са много по-ценни дарове за душата от обикновеното...
Затова чета книги и сайтове с поезия и на съвсем млади , неизвестни автори. И си откривам понякога истински дарове сред тях.
Днешните стихове са добри, наистина, но като че ли нещо им липсва , за да усетиш тръпката, неповторимостта ...



23 Октомври 2004 16:01
Пишленце, ами то чичовото има много голяма разлика и между такива семпли физически измерими нещица като пишле и кур, та какво остава пък за такива заплетени неща като различните естетични вкусове.


23 Октомври 2004 16:16
Заплетени естетически вкусове.
Тя твойта "естетика", Грацо, жива чалга. Азис наш литературен*.
___________
* Литературен е казано съвсем условно.
23 Октомври 2004 17:07
Едно стихотворение на Гео Милев, писано под влиянието на символизма. Това си личи от всеки ред. Образите са странни, отвлечени, някои просто будят недоумение. Но като цяло стихотворението носи едно "дихание", което те завладява. Поне за мен е така.


ДОКАТО НЕ ОТВЪРНЕШ....


Докато не отвърнеш ти поглед в самотно съмнение,
не разтръгнеш тъгата на пояса девствено бял,
за да видиш жената, която с гърди уморени е,
в огледалото - голите вопли на плътска печал.


Него ден ще замина с пустинна печал към уморите -
по реките стъмнени, там долу - към нови страни.
Връх платното ми гербът трагичен на конквистадорите -
черен лебед с гърди разтопени в горящи вълни.


И ще мина гори - в тях разсеяни диви селения
с първобитна утеха и скръб. А по тъмния бряг
голобедри дивачки с очи уморени в копнение
ще следят на безумната яхта възторжния бяг.


/следва/
23 Октомври 2004 17:15



/продължение/


И високо над сини лавини и тягостни глетчери
тъмний страх на преклонни вулкани ще грей без привет
и тревата повяхнала на безприютните вечери
в моите погледи горко ще гасне - без зов, без завет.


Пламват рози пред нас и звезди в този час на талазите:
всеки сън ще съзре обещания бял Ханаан,
всяка злобна любов - любовта, съчетана с омразата,
ще разлюшка на свойте цимбали възторжния смях.


АЗ ПРЕДЧУВСТВАМ УТЕХА В ДУШАТА СИ БУЙНО РАЗЛИСТЕНА
И СТРАНА БЕЗ СТРАДАНИЕ - ТАМ, ПОД СПОКОЙНА ЗОРА,
ДЕТО НЯМА НИ ЗЛО, НИ ДОБРО, НИ ЛЪЖА, НИТО ИСТИНА,
САМО ПРОСТА ОБИЧ, ПРОСТА РАДОСТ И ПРОСТА ИГРА.


И след много усмивки - разгатнал скръбта на миражите,
аз ви моля: подайте, подайте ми ясний потир!
О, картини през плът на жена, дали вий ще ми кажете
думи тайни на тиха утеха и радостен мир?
23 Октомври 2004 17:16
Ъндърграунд, а какво ще кажеш за "Пантеон"-а на Траянов?
23 Октомври 2004 17:27
М о н и д а д е м н о г о т о ч е н п р и м е р к а к н я к о и р а з б и р а т п и с а н е т о н а с т и х о в е . С п о х о д и т е н я к а к в а с л у ч а й н а м и с ъ л , д о р и н е е н е о б х о д и м о д а б ъ д е м и с ъ л , н а р е ж д а ш д у м и ч к и т е н а д о л у п о с т ъ л б и ч к а т а и е т о т и с т и х о т в о р е н и е . А к о с и д р ъ п н а л п о в е ч е ч а ш к и и с и о л а б и л с п и р а ч к и т е , м о ж е д а т и х р у м н а т к а к в и л и н е и д и о т щ и н и . Н о п о д р е д е н и в е р т и к а л н о , д у м и т е и з в е д н ъ ж д о б и в а т р а н г а н а п о е з и я , о т к о я т о е д н о л и н е й н и с н о б и з а п о ч в а т д а с е в ъ з х и щ а в а т , и т о т ъ к м о з а т о в а , з а щ о т о н е е я с н о з а к а к в о с т а в а д у м а .
23 Октомври 2004 17:32
Ъндърграунд, здравей, о, Гео Милев, титаничен талант, интелектуалец, и то какъв. Едно време в университета, професорът ни беше предупредил: който ми се яви на изпит само със знания за "Септември", веднага го скъсвам, да знаете. Искаше "Атология за жълтата и червената роза" - Гео Милев - символиста.

Ето, според мен, най-магическото стихотворение на Гео Милев и най-любимото ми. Поздрави на теб и на всички тук.



Лоенгрин



Да бъдеш светлият герой
на неизменната усмивка,
понесъл в своята усмивка
зора и злато и покой -



без меч и слава в кървав бой
- тенор на щедрата усмивка -
да бъде твоята усмивка
единственият подвиг твой -



начало, край, число и брой
да няма твоята усмивка,
да гасне всичко в таз усмивка:
и злост и скръб и страст и зной -



неудържимият порой
на дните в твоята усмивка
да вплита Вечната усмивка
и неизменно чист и свой



да следваш тихия хобой
на свойто щастие с усмивка -
и то само да е усмивка,
без Как, Какво, Кога и Кой?



и да пристъпиш - тих герой -
брега на своята усмивка
- бял - да отвърнеш - и с усмивка:
"Благодаря ти, Лебед мой
23 Октомври 2004 17:42
Палада, Пантеонът е великолепен. В него има нещо царствено. По "кристалност" на ритмиката може би му съперничат единствено някои стихове на Ясенов. Да ти кажа, макар че се опитвам да пиша сатира, а тя изисква по-изчистен стих /усложнените образи убиват жилото й/, като читател си падам по съвсем различен тип поезия. Между любимите ми автори са Траянов и Бояджиев от българските. Яворов не ми допада, особено в така наречения втори период. В него има нещо албумно. Има не искрена скръб, а демонстрации на скръб. Има досадно повтарящи се мотиви. Има театралност. Кокетиране. И т. н. От световната поезия много ми харесва поемата "Едисон" на Витезслав Незвал и "Сонети за смъртта" от Габриела Мистрал, макар че преводът на български едва ли е от най-сполучливите.
23 Октомври 2004 17:50
Ъндърграунд, чудесно го каза за Траянов!!!Наистина трябва и нещо допълнително като настройка в душата, за да го разбереш и да му се насладиш напълно..."Пантеон"-а ме предизвика с абстрактните си образи и лабиринти от преплетени житейски и душевни символи, много красиво четиво, великолепна фраза...Яворов малко ми се изплъзва...Леко изкуствен го усещам на моменти, както и ти казваш...Но Лилиев например-разкошен...Нежен, чист и ефирен...Ох, можем с дни да си говорим за прекрасното в нашата поезия, не мислиш ли?
23 Октомври 2004 17:57
С и б и л а , п о з д р а в я в а м т е з а в к у с а т и . В е д н ъ ж н я к а к ъ в т а м в ъ в ф о р у м а с и п о з в о л и д а "к р и т и к у в а" Г е о М и л е в и м и и д е ш е д а с е р а з п с у в а м к а т о к а р у ц а р
/п о н я к о г а г о и п р а в я /. И м а т е с н и , и з с у ш е н и , о ж е с т о ч е н и д у ш и ч к и , к о и т о с а г о т о в и д а р у г а я т и Ш е к с п и р , а к о н е д о п а д а н а п о л и т и ч е с к и т е и м п р и с т р а с т и я .
Т е в ъ о б щ е н е м о г а т д а с и п р е д с т а в я т к а к в о н е в е р о я т н о я в л е н и е в н а ш а т а л и т е р а т у р а е Г е о М и л е в . Х в а щ а т с е з а "С е п т е м в р и" п о д о б р е и з в е с т н и п р и ч и н и . И в ъ о б щ е н е и м и д в а в а к ъ л а , ч е к а т о п о е т и ч е н и з к а з п о е м а т а п р а в и и с т и н с к а р е в о л ю ц и я в б ъ л г а р с к а т а п о е з и я .
23 Октомври 2004 18:14
До Пишлето:

МОНОЛОГ НА ДРЕБНОТО ПИШЛЕ
"Не се бъзикай ти, за Бога,
с пишката ми дребна.
Да те наеба не мога,
но мога да те ебна."
23 Октомври 2004 18:16
Стига с тоя Гео Милев. Той е гностик като нашите богомили, защото се самообожествява и пише: "Бог Аз твори” (“Небето”).
23 Октомври 2004 18:17
Колкото до Теодор Траянов, той е почти непознат и малко позабравен. Литературните критици споделят, че е малко монотонен и погребален, с тия стъпки ямб и амфибрахий, предпочитаните му и традиционно римуване.
Най харесвам първата му стихосбирка - Regina mortua, но самото стихотворение не можах да намеря, а то е прелестно.

Редактирано от - Сибила на 23/10/2004 г/ 18:24:59

23 Октомври 2004 18:21
arhiman,
но какво значение има какъв е, нали си говорим за таланта му.
Че е Богоборец, да, като Ницше и Пенчо Славейков, но това какво отношение има към качеството им на велики поети?
23 Октомври 2004 18:22
Палада, за съжаление, поезията, както и много други стойности, са натикани в ъгъла. Сега се цени само онова, което може да се пипне с ръка. А поезията изисква други сетива, каквито нямат и хора, които се опитват да пишат стихове. Вземи например второто стихотворение на днешния автор в "Антология". Дръпнал му е една или друга чашка, размекнал се е и почва да ни занимава с това как се напивал с приятели и как плачели един другиму на рамото. Ами че това може да се види във всяка срещната кръчма.
Къде е тук посланието - не непременно "мисловно", афористично, а чисто емоционално? Пълен баналитет!
23 Октомври 2004 18:28
Сибил,
не разбрах кое стихотворение на Траянов не можеш да намериш, мила...
23 Октомври 2004 18:31
Самото стихотворение Regina mortua
23 Октомври 2004 18:35
Ъндърграунд,
Много си права.Поезията днес се счита за отживелица, за някаква материя от христоматиите и учебниците, която само дразни и отегчава...Много малко хора я възприемат като цяр за душата, особено в днешно време...Което е трагично...Защото няма нищо по-хубаво от успокоението, което може да ти донесе един красив стих, нали?...
А днешният поет....Не ми се иска да го коментирам...Както са казали някои-Не стреляйте по пианиста, той толкова може!...В случая-по поета...
23 Октомври 2004 18:36
Архиман, сигурно си наясно, че в поезията, както и във всички изкуства съществува така наречената условност. Нещата не трябва да се приемат едно към едно. Макар Гео Милев да е казал "Долу Бог", това не означава, че той непременно е заклет враг на бога. Казал го е в някакъв контекст. В друг контекст може да извика "Горе Бог". Трябва ли известният стих "О, спи ли бог, о, Бог не види ли?" да се възприема като неприязън към Всевишния /та "спи ли Бог" си е чиста обида/? В този стих е потърсен похват да се изрази крайно отчаяние. А това няма нищо общо с Бога.
23 Октомври 2004 18:38
Сибил,
намерих сайт, на който е качена стихосбирката, но такова стихотворение няма...
23 Октомври 2004 18:41
Да, няма го там, затова казвам, че не мога да го намеря.
А съм го пускала в темите на проф. Поповски. Той обичаше Теодор Траянов и Лилиев.
Завършваше така ......

....богиня -
и мълчи.

ще ми отнеме твърде много време да го търся там сега.
23 Октомври 2004 18:45
Сибил,
ако го намериш, моля те, пусни го тук, за да си го имам и аз...Заинтригува ме...Може би съвсем умишлено не е включено в стихосбирката...Много ми се иска да го имам...Предварително ти благодаря..
23 Октомври 2004 18:47
Добре, Палада, може би утре, но трябва да ровя из стотици страници - професорът имаше две от темите с най-много мнения.
23 Октомври 2004 18:53
Явно съм пропуснала и двете теми, защото определено нямам спомен, пък и не бих пропуснала разговор за Траянов...Което допълнително ме кара да съжалявам...Дано успееш да го намериш...Прерових още няколко сайта за стихосбирката и там ни дума не се обелва за това стихотворение...Много съм заинтригувана наистина...
23 Октомври 2004 19:20
Палада, аз принадлежа към най-унизената и най-оскърбена част от човечеството - мъжете. Поне засега. Не съм съгласен с твоето сиромахомилско отношение към лошите "пианисти". Защото лошият пианист е заел мястото на някой добър. Защото по някакъв неведом закон /някои говорят за компенсаторни механизми/ лошите пианисти обикновено са по-напористи, по-пробивни от добрите. А до какво води това?
Спомням си /сега не зная дали е така/, че в. "Труд" поддържаше една уж иронична, уж язвителна рубрика, в която правеше анализи на текстове за фолкпесни. И редом с тях се публикуваха самите текстове. Според мен рубриката водеше до обратен ефект - популяризираха някакви пошлости на място, където можеха да бъдат поместени стихове я от Валери Петров, я от Валери Станков или от някой друг. Но това между другото. Аз съм убеден, че огромен процент от тийнейджърите, пък и от по-възрастните смятат вулгарните текстове на Шамара за по-стойностни от стиховете на Дебелянов /ако са го чели, разбира се/. И какво става? - пианистът-Мишо е на сцената, а пианистът
Валери - в галерията... Не, лошият пианист трябва да бъде свален от сцената!
23 Октомври 2004 19:25
Палада, ето, намерих го.
Да, объркала съм се, не се нарича " Regina mortua", а "Последен сън".
Но, случва се, аз не съм голяма познавачка на Теодор Траянов, нито пък от твърдите му почитателки. По скоро на Емануил Попдимитров, той не е така мрачен и отнесен, по скоро, една светла тъга. Неговата "Ирен" е направо изумителна, бисер сред символистичната поезия.

Но, ето това, което търсих, на Теодор Траянов - "Последен сън"




ПОСЛЕДЕН СЪН
.
Недей последний ми сън смущава,
иди си с миром, остави ме сам,
тук буря не гърми, а кротко тлей,
сред златоносна жъртвена забрава,
огнището на чист небесен плам.
Недей последния ми сън смущава,
иди си с миром, остави ме сам!
.
Богиня тук, от чудо възкресена,
не вдига взор от мене и мълчи!
Запалений в сърцето ми елей
по красота безплътна и студена
разлива животворните лъчи!
Богиня тук, от чудо възкресена,
не вдига взор от мене и мълчи.
.
О, тоя образ в оня миг израсна,
когато твоят чар света обви!
Иди си с миром, и сълза пролей
пред кръста черен на душа безвластна.
Сълза пролей и всичко забрави!
О, тоя образ в оня миг израсна,
когато твоя чар света обви!


23 Октомври 2004 20:26
Ъндърграунд,
Много съжалявам, че ти говорех в женски род, заблудих се явно, за което моля да ми простиш...
По отношение на последния ти постинг-абсолютно си прав.Мисля точно като теб!С думите си просто определих поета като слаб, и донякъде ми се искаше да бъдем по-снизходителни към него...Както се казва, от човешка гледна точка...Нищо повече...
23 Октомври 2004 20:34
Сибил,
Не се притеснявай, на всекиго се случва...)
Това стихотворение наистина е от "Мъртвата царкиня".А аз искрено се изненадах от предишните ти думи, защото за стихосбирката с това име знаех, но за стихотворение-не.И си помислих, че умишлено са го махнали от нея...Имах подобен проблем с намирането на всички поеми от "Пантеон", тъй като дипломната ми работа беше върху това произведение.Намерих няколко стихосбирки, но доста орязани, с липсващи поеми, а на мен ми трябваха всички.В крайна сметка се оказа, че доста редактори са правили "чистка" по свой избор, с което бяха осакатили Траяновата творба.Намерих най-накрая едно издание, доста старо и овехтяло, но пълно, и по него работих...Траянов лично мен ме опива с тази тъмнота на изказа. Доставя ми истинско удоволствие да се ровя в значението на неговите думи, да намирам там скритите му послания, да разбулвам словесната мъгла, която изплита със словото...Някак си ме предизвиква...Затова го харесвам толкова много...
Благодаря за стихотворението...Опитах се да постна тук няколко поеми от "Пантеон", които много ми харесват, но явно имам проблем с компютъра и не се получи...
23 Октомври 2004 20:51
Палада, ти сигурно си завършила специалност "българска филология", специалността на майка ми. Тя беше, Бог да я прости, истински познавач. Аз съм само едно нейно бледо подобие. Но някои стихотворения помня от нейно време, тя ми говореше за тях с истинско въодушевление и възторг. Та, оттам и
повечето ми по-задълбочени познания върху отделните етапи в българската литература и поезия, освен че чета много, естествено. Сега ще намеря и Ирен, адски го обичам.

Редактирано от - Сибила на 23/10/2004 г/ 20:53:34

23 Октомври 2004 20:57
Малко ми напомня на "Анабел Лий" на Едгар Алън По, някакво влияние има, но е най-хубавото му, на Попдимитров.


Ирен



Наведен, на пейка самотна седях уморен
сред някакъв шумен и стар булевард непознат.
Ехтеше тълпата пред мене в стохилядний град.
наведен, на пейка самотна седях уморен
и мислех за тебе, Ирен!



Аз мислех в забрава, тъжовен и блед, примирен,
как пътя ми с тръне съдбата навеки постла,
а сивата Грижа над мене наведе крила.
и мислех в забрава, тъжовен и блед, примирен
за моята младост, Ирен.



Припомних си вашето знаме и праздничний ден,
ръцете, косите и твоите бледни черти,
на ранна бе смърт обещата, обречена ти!
Припомних си светлото знаме и празничний ден
и горко заплаках, Ирен!



А после: и тъмния креп над вратите развян,
воал и кандило... и бледно и строго лице,
и твойте за път безнадежден скръстени ръце!
Припомних си тъмния креп над вратите развян
и плаках за тебе, Ирен...



И ето - в разгара ликуващ на слънчеви ден -
аз пак се намерих след стар булевард непознат,
ехтеше тълпата безгрижна в стохилядний град,
а тъжен, в разгара ликуващ на слънчеви ден -
аз плачех за тебе, Ирен.


23 Октомври 2004 22:13
Сибила и Палада, надявам се да продължим в този дух и занапред, макар че някои ще ни укрепнат в старомодна сантименталност. А сега ще ви предложа една старомодна кръчмарска елегия.


PANTA REY


Тече, изтича всичко в този свят,
цъфти и прецъфтява всеки цвят
и в пепел се превръща всяка плът
на времето по шеметния път.
Твори, но и погива всеки ум -
било от вирус или от куршум.
А някъде на есента по друма
жълтее майската зелена шума...
И всичко взема, нищо ни не връща
на времето стихията могъща.


Къде сте, урски и микенски ери,
къде сте Афродити и Венери
и вие, рицари и тамплиери?
Къде си, ненаситна Клеопатра -
със Марк Антоний в златната си шатра?
Къде го вее вятърът Сократ,
изпил отровата със дух сърцат?
А Цезар? А Сенека? А Петроний?
А вие, славни римски легиони?


Над всички вас като над суха плява
забравата на времето повява
и чезне нейде в Дантевия лес
прославяното вчера или днес.


Твърдим, че Гьоте или Рафаело
безсмъртни са с безсмъртното си дело.
Но Гьоте по-добре от нас разбира,
че според логиката на Всемира
безсмъртното, дори и то умира,
та не ли ние с участа на роба,
разпънат между люлката и гроба!


Тече, изтича всичко. Панта рей!
вишат се монументи, мавзолеи,
а сетне се превръщат в съсипни.
И като дреха, вече отесняла,
гнети ни подир време идеала,
след него идва друг - да го смени
и да зачеркне земните ни дни...


Това е то животът - панта рей!
Налей да го полееме! Налей!
23 Октомври 2004 22:21
АВТОРЪТ!??...
АВТОРЪТ!??...
АВТОРЪТ!??...
Кой е той- такъв, от сой?!
23 Октомври 2004 22:29
>>>>>>>>>>>>
Щом е някакъв плюс да не си изцяло българин и да милееш за българската поезия, имам смелостта да си пусна тук вчерашното творение (бил съм яко закъснял, ама на живот) по покана на Грацян. Та темата беше з а васеркенефите и никой не бе писал след мен...
Посвещението правя некси на ъндерграунф
д дето ме трогна с интетрвалите междъ буквите. Там имаше много недоизказано и аз го позапълних.

слънчо
>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<<>>>>> > >>>>>>>>>
Пътник закъснял към пътник 1:
Какво е тука туй говно
насртед зелената ливада?...
на мене пак ли чест се пада
да бърша със хартия но,
така не ще да продължава
не искам начи чест такава...
в това... наречено държава...
ще пиша аз писмо до цар,
до Старшиина,
до Каруцар..
Или до онзи Грациян
В Канада дето е пиян
от миризмата на лайната
заляла Тук,"Сега"- страната..
Открил съм начин
чрез водата
със силна струя по средата
да смивам сякое лайно
от нежно аки до говно
втвърдено даже като камък
изсрано до дувар на замък.
Въобще вода, вода ми дайте
в най-лош случай напикайте
лайното някакси отгоре
а аз чрез царската опора
ще търся начин да го смия
..
Повервайте,
не съм от тия
да ви оставят насред път
задръстен тъй
но ще серат
"другарю" пътник,
ще серат
и други пътници след вас..
...
последен май че ще съм аз.
....
С2 ще удържиш ли баса-
не е кенеф
щом нема васер?...

Ъндер, ебавам се почти!
не се сърди, а разбери
след бира пуснал съм мечти
и давам ред
сери,
шери
сери
сери ....
...

слънчо
..
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>


>>>>>>>>>>>>






Затвори прозореца
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД