100-годишният юбилей на НТ "Иван Вазов" не е време за фрази, позлатени като фасадата на театъра, нито за мрънкане. Време е за трезва равносметка и - за подчертаване на хубавото, колкото го има, - и щрихиране на обратното, което също не липсва.



Летоброенето в Народния започва от 1904 г.



Шест години по-рано след решение на Народното събрание се създава фонд за събиране на средства за построяване на театрална сграда. Проектирането е поверено на виенските архитекти Х. Хелмер и Ф. Фелнер, вече работили по създаването на прочути опери и театри в Прага, Виена, Будапеща, Висбаден и др. Истината е, че събитието, за което говорим, само формално преименува столичната драматична трупа "Сълза и смях" в Български народен театър. Всичко останало си остава същото - репертоарът, колективът, актьорите, сцената, публиката.

От времето на създаването му досега в този най-голям театър на Балканите възходи, падения, конфликти и куриози не са липсвали. Днес, когато се смениха ценности и идеологии, сринаха се паметници и културни институции се реституираха, от дистанцията на времето е важно,



че този театър, понесъл името на патриарха Вазов, го има



Че си стои на мястото, макар заобиколен от луксозни банки и алчни за оборот заведения. Че има стар европейски облик - както малко други неща в България.

Новопостроената сграда е открита на 3 януари 1907 г. През 1908 г. за директор е назначен Пенчо Славейков. Макар и да остава на тази длъжност само една година, пословичната му взискателност към репертоара и сценичната реализация определят развитието на театъра. За драматург е назначен Пейо Яворов, който остава на тази длъжност до трагичното си ослепяване през 1913 г. Част от основоположниците са легендарните актьори Васил Кирков, Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Атанас Кирчев, Златина Недева, Иван Попов и др. Главен режисьор е Йозеф Шмаха.

Прави впечатление, че репертоарната политика винаги е зависела в еднаква степен от директора и от главния режисьор,



с какъвто НТ днес още не може да се похвали



(виж причините за това в интервюто с Васил Стефанов). А назначеният от директора Владимир Василев през 1925 г. режисьор Николай Осипович Масалитинов е същински подарък за националния театър. Това е един от най-плодотворните периоди в развитието на българската литература за театър въобще. Масалитинов променя облика на театъра, доближавайки го до европейските стойности. Създава школа и приема в трупата Владимир Трендафилов, Георги Стаматов, Олга Кирчева, Константин Кисимов, Зорка Йорданова, Иван Димов. По същото време в НТ активно работи режисьорът Хрисан Цанков, ученик на театралния реформатор Макс Райнхард. Спектакълът "Мъртвешки танц" от Стриндберг (1920) е най-големият експеримент в Народния. Тази твърде необичайна за онова време постановка в духа на експресионизма е била режисьорски дебют



на завърналия се от Берлин Гео Милев



Не са малко и ударите, понесени от най-големия ни театър. През 1923 г. по време на юбилейни тържества на сцената избухва пожар, който се прехвърля в зрителната зала и унищожава цялата сграда. Тя е възстановена чак през 1929 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер. Втората световна война също оставя разрушителен белег. Особено тежко време е периодът на творческите компромиси след 1944-а, наложени от вездесъщата ръка на тоталитарната цензура и автоцензура. Въпреки това би било грешка да отречем създаденото през тези десетилетия. Факт е, че обществената тежест на театъра расте, а на първата ни сцена се създават постановки, от които и днес никой не би се отрекъл. Театърът поддържа все така силна актьорска трупа, в чието ядро са Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Славка Славова, Мила Павлова, Андрей Чапразов, Спас Джонев, Апостол Карамитев, Йордан Матев, Стефан Гецов, Любомир Кабакчиев и др. Днес повечето от тях са покойници,



но ги знаем като жива част от театралната история



Внезапните политически промени след 10 ноември 1989 г. се стоварват върху най-конюнктурния доскоро театър, пълнейки го вместо с публика с проблеми. От 1990 до 1999 г. директор е театроведът проф. Васил Стефанов (след напускането на предшественика му Дико Фучеджиев). През този болезнен период на фона на икономическия, социалния и културния хаос в държавата НТ няма как да не се промени. Актьорите му се разпиляха в странични ангажименти. Режисьорите експериментираха с нови форми, създаваше се все по-авторски, по-различен, по-нелитературен театър. През 1993 г. е назначен режисьорът Александър Морфов, който през 2000 г. стана артистичен директор на Народния. От 2003 г. отново проф. Стефанов поема кормилото. По време на първото му директорство част от трупата се пенсионира, което доведе до полемика в медиите. Днес се говори за този период като за "реформата на Васил Стефанов". Най-ярките постановки през периода са "Цената" (А. Милър) на Леон Даниел, "Лоренцачо" (А. дьо Мюсе), "Нирвана" (К. Илиев) и "Месец на село" (И. Тургенев) на Маргарита Младенова, "На дъното" (по М. Горки) на Александър Морфов и др. Но и отвън, и отвътре - въпреки едновековния опит на Народния - се вижда



къде са бедите му днес:



- опира се повече на спонсорите, отколкото на държавната подкрепа, а това не е нормално;

- и в него липсва провокативната и национално значима съвременна българска драматургия;

- едва смогва да привлече младата аудитория;

- няма достатъчно самочувствие (което пък се дължи и на мизерното заплащане, "ощастливяващо" 170-те служители на НТ, измежду които само 40 души по документ представляват неговият творчески състав).

Но личи амбицията на това заведение-институция да използва юбилея си като пружина - евентуално да слее термините "народен" и "национален" в едно. Дали ще се получи, времето ще покаже.





---плаващо каре-----

Официалното честване на юбилея ще е на 29 октомври, по сценарий и режисура на Владимир Люцканов. Ще бъде прожектиран документален филм, чийто автор е Светослав Овчаров. Едновременно с това ще могат да се посетят три експозиции: във фоайетата на НТ, в Народната библиотека и в Евро-българския културен център. Изложбата, която показва предмети, дрехи, аксесоари, макети, проекти за декори, афиши, естествено ще се намира в самия театър. Вече са обнародвани и три луксозни печатни издания: История, Летопис и Фотоалбум за изминалите 100 години на НТ, които ще се продават в повечето книжарници из страната.

Освен това Народният театър ще бъде поздравен с два големи концерта днес и утре на голямата си сцена. Тази вечер на сцената ще се качат едни от най-известните български певци и групи - "КариZма", "КаФФе", Руши Видинлиев, "Д2", Дони и Нети, Део, Стефан Вълдобрев, Нона Йотова и др. Утре е вторият поздрав за юбиляря - "Младият театър", представен от студентите на Крикор Азарян, Стефан Данаилов и Пламен Марков с участието на Наум Шопов, Йорданка Кузманова, Ванча Дойчева, Сава Хашъмов и др.

----