--- каре ---
Театроведът проф. Васил Стефанов заема поста директор на НТ "Иван Вазов" по време на криза в театъра, след напускането на предшественика му Дико Фучеджиев през 1990 г. По време на първото му директорство една част от трупата е пенсионирана и театърът постепенно се стабилизира. Днес се говори за този период като за "реформата на Васил Стефанов".
В началото на 2000 г. обаче артистичен директор на Народния театър става Александър Морфов, а административен директор - Павел Васев. Не след дълго и двамата напускат, оставяйки театъра в нова криза. От февруари 2003 г. проф. Васил Стефанов отново пое ръководството на Народния театър в навечерието на неговата стогодишнина.
-----
- Проф. Стефанов, месеци преди юбилея на театъра излезе юбилейна марка, а народната банка пусна тираж с юбилейна сребърна монета...
- Както министерството на съобщенията, така и народната банка не бяха длъжни да ни поднасят тези неща. Все пак жестът, който направиха, не може да не ни грее, защото живеем във време, в което обществеността ни е доста индиферентна.
- Факт е, че след напускането ви на театъра се заговори за т. нар. "реформа на Васил Стефанов". Как виждате тази реформа сега?
- Винаги съм се притеснявал от подобни дефиниции. Но ставайки директор на Народния театър във време на динамични обществени промени, не можеше и театърът да не се промени. Признавам, че не съм действал със съзнанието на реформатор, а само като човек, стоящ на кормилото на един кораб, който се люшка между вълните и трябва да стигне до някакъв спасителен бряг.
- Дали юбилеят не би забавил ситуацията на нормализирането на националния ни театър?
- Въпросът ви е изключително уместен. В момента на моето връщане театърът беше на кръстопът. Затова обяснявам мястото си в Народния театър днес с желанието ми да довърша онова, което бях започнал. Макар и да отсъствах близо 3 години, при връщането си аз заварих вече друг театър.
- По-конкретно?
- Театър, в който не съществуваше вече режисьорска колегия и затова една част от актьорите бяха напуснали трупата, спасявайки се поединично. А това неизбежно се бе отразило на общия творчески климат.
- Говорите за разпад на колектива?
- Да.
- Каква е стратегията ви днес на фона на юбилея?
- При отсъствието на "генерален щаб", който да води театъра, ситуацията няма как да не се промени. И вие видяхте, че аз, както и директорите на повечето софийски театри, бях принуден да потърся пак режисьорите, с които театърът работеше по-рано.
- Приемате, че тази крачка назад е здравословна?
- Да! Въпросът беше да се възстанови стабилността и театърът да повярва отново, че се движи.
- Защо Народният театър няма щатен режисьор?
- Не бих искал да е така, но фактите са такива. Хонорарът на един режисьор за една постановка е 5000 лв. Режисьорът годишно спокойно може да прави по 3 постановки, тоест може да вземе 15 000 лв. Заплатата на един режисьор в театъра би била 500 лв. За 12 месеца той би взел 6000 лв. Кой е този режисьор, който би се отказал от по-голямата сума?
- Странно е, че в сезона на своя юбилей националният театър си позволява да постави не особено ярка българска драматургия. Защо поемате този риск?
- Кое заглавие имате предвид?
- Вие знаете всички нови спектакли на камерна сцена.
- Трябва да ви кажа, че българските пиеси, които поставихме, ги заварих договорирани от моя предшественик. И на мен ми оставаше само да потърся начин да ги защитя максимално добре.
- Тоест нямахте алтернатива, за да промените тази ситуация?
- За някои имах. Например успях да отклоня две пиеси. Макар че пазарната ситуация по-скоро ни тласка към това да не играем, отколкото да играем българска драматургия. При липсата на добри български пиеси няма защо да го крием.
- Споменахте, че сте в театъра, за да довършите започнатото. А по-точно?
- Бях събрал режисьорите Сашо Морфов, Галин Стоев и др. с красивата идея да направим театрална школа за актьори, които да бъдат единствено наши възпитаници. И най-добрите от тях евентуално да попълнят състава. Проблемът беше, че режисьорите тук работят с актьори, формирани по друг начин. Желанието ми още е да доизградя трупата на театъра - 37 души е неправомерно малоброен състав.
- И въпреки това някои бездействат и получават заплати като чиновници?
- Именно. Театърът периодично се чисти от актьори, които постепенно излизат от играта. И понеже при първото ми директорство аз извърших на два пъти подобни "чистки", беше драматично за актьорите, но не мислете, че и за мен не беше драматично.
- Повечето от тях бяха "заслужили артисти", ако за вас има значение подобен етикет.
- Лично аз също бях измежду заслужилите, но нито жаля за званието си, нито искам да получа обратно тия 60 лева, които ми даваха. Смятам обаче, че трябва да се помага на актьорите в пенсия - ако не на всички, то поне на онези, които заслужават.
Срамота е да се величае Васил Стефанов като "спасител" на Народния.
Васил Стефанов е изкукуригал некадърник.
До 1989 г. той се занимаваше основно с налагане на класово-партийния подход в театър като цензор в органа на ЦК на БКП списание "Театър".
По време на проведената от него "реформа" в НТ "Иван Вазов" този отдавна прехвърлил пенсионната възраст дедик с лека ръка уволни Георги Георгиев-Гец, Андрей Чапразов, Славка Славова, Таня Масалитинова, Мария Стефанова..., защото трябвало да се пенсионират.
На кого ли е вдигнал мерника при сегашното си директорстване?