Висшите учебни заведения ще могат вече сами да посочват кой да става доктор, доцент и професор и на кого да бъдат отнети тези звания. Това ще стане възможно, след като депутатите гласуват окончателно ключова промяна в механизма за израстване в науката. Първата стъпка бе направена вчера с приемането на първо четене на три законопроекта за научните степени и звания.
Досега решението кой да става доктор, доцент и професор се взимаше от централизиран орган - Висшата атестационна комисия. Кандидатите се оценяваха от ВАК на общо три нива.
И трите варианта за нов закон - на Асен Дурмишев и Огнян Герджиков, на Петко Ганчев и Стоян Кушлев и на Георги Панев, предвиждат ВАК да се закрие. Вместо това депутатите предлагат да се създаде Национална агенция за атестиране към Министерския съвет, която само да уеднаквява изискванията за присъждане на научните степени и звания и да контролира процеса във висшите училища. Самите степени и звания ще се присъждат от факултетни и специализирани научни съвети, съставени в самите учебни заведения.
Депутатите предлагат още да се унифицират научните звания за нехабилитирани и хабилитирани лица във висшите училища и научните организации, тоест асистент (асистент-изследовател), доцент (доцент-изследовател) и професор (професор-изследовател), а званието научен сътрудник и старши научен сътрудник да отпадне. Единствено проектът на Панев предвижда премахване на степента доктор на науките. Според депутата тя ненужно усложнява системата за научно израстване.
Според депутатите новите закони ще облекчат процедурата по израстване на кадрите и вече ще може по-лесно да се кандидатства за степените професор и доцент. Според левия депутат Огнян Сапарев обаче съществува сериозна опасност за "корупция и шуробаджанащина" в комисиите и затова контролът трябва да е драконовски.
ДАННИ
В университетите и колежите у нас работят близо 13 000 преподаватели. От тях 8% са професори, 33% са доценти, 50% са асистенти, 8% са старши преподаватели и преподаватели, заяви Алиосман Имамов от ДПС. Според него броят на професорите е паднал под санитарния минимум. Депутатът посочи, че мнозинството професори са над 60-65 години, а средната им възраст е 67 г. Средната възраст на доцентите е 57 години, а на асистентите - 42 години. Според други депутати 76% от преподавателите в университетите нямат научни степени.













Това прави по около 17 статии и доклади на година! Единственият начин, професоре, е да си слагате името като съавтор върху трудове, които други са писали. Това, впрочем, също е метод за растене в кариерата.
. Вие сте поредното доказателство, че математиците трябва да бъдат уважавани малко повече в тази държава. (Това хем е в малко шеговит тон, хем има доста истина в него 

