02 Декември 2004 22:17

Сапарев се е напатил от хаоса в нашите университети и в случая е прав. Драпането за професорски титли и сега е, а ще стане още повече борба на котерии, борба за подкупване на силните на деня и сплашване на колебаещите се, борба за прокарване на полуграмотни "наши хора". Срещам доценти, които преподават български език (sic), но не знаят разликата между пълен и непълен член (освен може би между чаршафите). Пази, Боже, сляпо да прогледа!

03 Декември 2004 00:49

Направих си труда да погледна законопроектите (които се оказаха 5) в частта им как се започва преподавателска и/или научна кариера. Всички те предполагат, че асистент може да станеш и без да си минал през докторантура. Tрябва да се започне оттам – да е невъзможно да станеш преподавател или изследовател без докторска степен. Най-тревожното е не че професорите са малко и доцентите много, а това, че 76% от преподавателите са без научна степен.

03 Декември 2004 02:05

Та нали и научните степени се раздават по приятело-роднинска линия. какъв е проблема. Сега ще почне едно велико раздаване. Записвайте се и гответе пачките.......

03 Декември 2004 08:21

Поне едно е сигурно- сега ще сме абсолютни първенци по професори и доценти от глава на населението. Предвид факта, че имаме ~50 университета и ~40 института.

03 Декември 2004 08:22

Крачка в положителна посока. Откъдето и да погледнем, ВАК си е репресивен инструмент.
Сега сигурно пак ще се надигне вой, че щяло да има много професори.
В тази връзка се изкушавам да цитирам арх. Павел Попов още от 1998 г.
"Вярно е, риск има - някои професори ще са истински, други - не чак дотам, а трети - съвсем янлъш - точно както е и сега."

03 Декември 2004 08:53

Проф. Ангел Попов – зам.-ректор на СУ “Св. Кл. Охридски”: Колко трябва да бъдат законите?
В момента той е един – този за висшето образование, и на всички ни е известно колко трудности създава това. Ако става въпрос за титли, има и по-бъзо израстване. Проф. Велев знае, че във Франция даже и гимназиалните учители се наричат професори. И в Италия е така. Има и съответните степени. Ние не можем да делим науката на две – едната да се развива в БАН, а другата в университетите. И след като ще имаме някакви критерии за научното израстване, те трябва да бъдат общи. Ние не можем да кажем ще има професори еди къде си, или доцент, който ще стане с 20 труда и професор, който ще стане със 60 труда. Естествено, че не трябва да абсолютизираме нещата, но действително трябва да наложим някакви граници, някакво ограничение. В момента има 48 университета само заради либерализацията на университетите. Отиваме по пътя да либерализираме и научните степени и звания. Свидетели сме какво стана в Румъния – отнеха им ги после. Да се премахнат някои титли - да, може би преди хабилитация – асистент, ст. асистент, гл. асистент, може да се помисли. Обаче ако премахнем асистентите, после доцентите, трябва да ги правим всички професори. Извинявайте, но има определени критерии, има определени постижения, които трябва да се спазват. Който може - ще стане, който не може - няма да стане. И сега не е абсолютизирано да се става професор само с доктор на науките. Става се и с хабилитационен труд. Обаче ние не трябва да лишаваме от право тези, които искат да се докажат сами на себе си. А доказването става с преодоляването на някакви бариери. Ако става въпрос за време, написването на един хабилитационен труд /аз отказвам да ги рецензирам/ от 300-400 страници е сравнимо с докторски дисертации за доктор на науките от по 150-200 стр. Кое е отнело повече време? Естествено хабилитационният труд, но той не се защитава. “Докторската” се защитава. Следователно, нещата могат да бъдат поставени на това ниво – дали човек иска да мине по сложната система или не. Ние не можем с един замах да я отхвърлим. В България имаме 1700 “доктори на науките”. Самият проф. Велев е д-р на науките. /Проф. Велев: Това е безсмислие!/ Да, безсмислие! Обаче го направихте и бяхте един от най-младите доктори и станахте един от най-младите професори! Нали не ви спряха? Не тръгнахте на хабилитационен труд. Обсъждаме втората степен – да съществува ли или не? Има приказка за гроздето – зелено е и е високо. Така че, нека знаем дали това е факт, който трябва да преодоляваме или не. Това е моето мнение.

03 Декември 2004 08:58

Сега кашата е пълна. Аз съм доктор на науките и ст.н.с. І степен. Явих се на конкурс за професор, какъвто всъщност съм избран от Специализирания научен съвет и съответния Академичен съвет ме избра "професор", базирайки се на това, че съм ст.н.с. І степен. Прословутият ВАК обаче не приема документите. Все едно, че дипломата, която имам за ст.н.с. І степен ме закрепостява.
И сега не виждам как ще се оправи работата. Ще почнат да чакат да се приеме новия закон и за трети път в кариерата си попадам в междуцарствие. А непрекъснато се пише, че сме остарели. Как няма да остарееш като все се променят провилата и процедурите на избора се протакат с години. И кокво от всичко това. За една скапана фатмашка заплата. Ака бях млад, хич нямаше да се захващам с научна кариера.

03 Декември 2004 09:00

Шуши е прав.
В училището на дъщеря ми всеки преподавател е с научна титла. А повикът: като няма професори, дайте да направим, звучи познато. И резултатите сме ги виждали.

03 Декември 2004 09:42

Аз съм член на един Специализиран съвет към ВАК и на една от Научните комисии към ВАК и донякъде съм наясно с проблемите. На ВАК най-големият му проблем е, че е обърната пирамида по отношение на компетентността. От трите нива: съвет, комисия и Президиум, най-некомптентно е последното (то и не може да е друго, след като има по 1 представител от всяка научна област). Но пък на това ниво са му дали и най-големи права, включително да обърне процедура, която е минала с ДА на първите две нива (или пък е пропаднала с две НЕ на съвет и на комисия). Това, очевидно, е неправилно.
Вторият проблем е, че по света НЯМА втора научна степен като условие за хабилитация за "професор". Нито пък такава степен се защитава на три нива и т.н.
Следователно необходим е компромис: запазване на контрола с помощта на централизиран чрез стриктно спазване на процедурите, но забрана на по-високите нива да обръщат нещата по същество. И формулиране на единни (високи!) критерии за хабилитиране във всяка научна област.
През 2001 т.нар. закон на Панев за научните степени и звания беше минал на първо четене в зала, но от ръководството на БАН и СУ направиха пътека до Костов и Стоянов да ги убеждават колко ще е страшно, ако махнем големия докторат и децентрализираме системата. И всичко се разсъхна.
А на въпроса дали гроздето е кисело, защото е високо - нямам гплям докторат (по принципни съображения), но съм публикувал 500 труда (с много приличен импакт-фактор) и са ме цитирали над 1000 пъти. Дай боже всекиму!

03 Декември 2004 09:54

Току-що видях, че в бързината съм направил 2-3 печатни (или правописни?) грешки, за което се извинявам.
Въпрос към Democrat: не рабирам какво значи "всъщност съм избран за професор". Ако сте избран за професор по смисъла на ЗНСНЗ, вие сте професор, и толкова. Ако обаче сте избран за ст. н. с. I ст., то вие сте именно това, а не професор (пак по ЗНСНЗ). А това, че званието "ст.н.с. I ст." Ви дава същите права като званието "професор" при рецензиране, например, е съвсем отделна история. За да станете професор освен научна, трябва да имате и значителна преподавателска дейност, например написани учебници, ръководени докторанти и др. Не всекм старши научен сътрудник има такава дейност. Но това са общоизвестни неща.

03 Декември 2004 10:05

До Демократ. Че бъркотията е голяма - така е. Но че някои мътят водата само за да се опитват да ловят риба след това, също е факт. а за да станеш професор в даден университет, освен че трябва да имаш равностойнато му звания ст.н.с. І ст. трябва да имаш и съответните години /мисля че бяха 5/ като преподавател във въпросния ВУЗ. То и в това е разликата м/у университета, където се четят лекции и БАН, където се провежда изследователска работа.

03 Декември 2004 10:16

Може и да няма голям докторат по света, но и тук не е задължителен за да те изберат за професор. Просто някои звена си имат съответните изисквания - да станеш доцент само ако имаш Phd, можеш да станеш професор само ако си Dsc. Иначе професор и доцент може да станеш и само с публикации в много висок импакт -фактор. Ако са с изключително значение и с 10. Но някои пишат по 500. Чудно как за ~ 30 години научна дейност може човек да напише толкова? Това прави по около 17 статии и доклади на година! Единственият начин, професоре, е да си слагате името като съавтор върху трудове, които други са писали. Това, впрочем, също е метод за растене в кариерата.

03 Декември 2004 11:50

Доц. Константинов, . Вие сте поредното доказателство, че математиците трябва да бъдат уважавани малко повече в тази държава. (Това хем е в малко шеговит тон, хем има доста истина в него ) В общи линии ми се щеше да кажа подобни неща, но Вие сте ме изпреварили.
Братя Стругацки, научните степени PhD и DSc не са една върху друга, а се дават в различни научни направления - едното е Philosophy Doctor, а другото е Science Doctor. Какво означава точно, ще оставя малко на вашето главоблъскане. За да стане човек доцент на запад, му трябва докторска степен (едното от посочените две). Голям докторат в САЩ например няма, но там са най-добрите научни звена. И университети съответно. За да бъдем по-точни, нека кажем, че Associate Professor не е точно доцент, а един вид преходно стъпало към пълна професура, един вид проверка. И за разлика от родната БГ действителност не продължава дълго - или ставаш за пълен професор, или си отиваш. А не на 40 да станеш доцент и въпреки това, което си написал и направил в положителна посока, да се пенсионираш такъв. Аз например съм срещал не един пълен професор на около 35 и това са хора, които са признати по цял свят. Не е нужно да казвам, че тези хора не са станали такива в България.

03 Декември 2004 12:23

Бели човече,
Какви проверки, бе пич, какви междинни периоди. В напредналите щати НЯМА понятие доцент, НЯМА и пожизнени професори. Просто се обявява конкурс за професор за 1 година за даден университет, явяваш се, печелиш го и си професор 1 година. Приключва ти договора, довиждане и нов конкурс. В България как я виждаш тая работа? Че то ще стане по-зле и от сега - своите хора ще си избират протежетата. Това е така, понеже сме отвикнали да работим и само казваме - "Дай пари". И друго - не се възторгвай толкова от определени математици. Помисли си само как биологично е възможно да напишеш 500! труда. Припомни си как се даваха и /дават!/ звания на хора, свързани с политиката. /Направи си справка за Костов, Методиев, Ботушарова, Ив. Трифонов и др. видни "учени"/. Нека Константинов си гледа фантомите.

03 Декември 2004 13:23

айде, почва се скоро ще осъмнем с десетки хиляди доценти и професори; а като премахнат и СНС (което изглежда закономерна стъпка в хода на риформата) докторатите ще се защитават на факултетни и дори на катедрени съвети, при което стотици хиляди наши момчета и момичета ще се окичат с по едно "Д-р"
Българската нация - нация от учЕни

03 Декември 2004 14:10

Очевидно Братя Стругацки са силно впечатлени от научната ми продуктивност, та чак се съмняват в биологичната достоверност на възможността човек да напише 500 работи. Братя, много даже е възможно, най-малкото защото е факт. И не само съм подписвал трудовете, но и активно съм участвал при написването им. Впрочем, вижте на http://www.uacg.bg/pw/mmk. Но и признавам, че 500 са много. Все пак по продуктивност съм някъде 4-5-ти сред българските математици. Някои от работите ми са цитирани по над 100 пъти всяка, при това в чужбина, така че това няма как да е с връзки. Някои не са цитирани изобщо - такъв е животът, човек не знае под коя трънка спи заек.
Както виждате, скромността не ми е сред силните качества. Но всъщност ставаше въпрос за ВАК - да я има ли, да я няма ли, и ако я има, каква да е. Това е важното. Защото иначе и сега кадровото състояние на университетските преподаватели е катастрофално, а и се влошава.
Бъдете здрави!

03 Декември 2004 14:19

Проф. Константинов, те Братята и от други заблуди страдат - например облагодетелстването с научни звания им се привижда като случвало се само в един твърде отдалечен период; та не им придиряйте много...
Аз съм с няколко степени в област 05, но винаги с удоволствие чета Вашите анализи - както конкретно за избирателите фантоми, така и въобще по обществено-политически проблеми. Желая Ви творчески и житейски успехи!

03 Декември 2004 14:37

Одобрявам напълно промените в закона, но все пак, трябва за пръсъждане на научна степен или за хабилитиране да се канят специалисти в конкретната област от всички университети и да се сформират временни съвети от тях. Може би и една комисия над тях няма да е излишна.
В противен случай наистина ще стане шурбаджанашко хабилитиране и т.н.
Ако доц. Константинов има влияние където трябва, да каже каквото трябва

03 Декември 2004 15:18

Ново понижение на критериите и ново одурачване на българина.
Когато се е създавала Политехниката много от преподавателите не са имали научна продукция. През 50-те и 60-те можеше да се стане професор и без научна степен-кандидатска или докторска. След това, обаче критериите бяха повишени, за старши-научен сътрудник II степен се изискваше кандидатска, а за старши I степен и професор докторска. Това разбира се водеше до повишение на качеството на науката. Това, че Мишока Константинов се перчи, че няма докторска не обяснява нищо. Той би трябвало, като човек сведущ в статистиката да знае, че някакво си изключение не може да определи правилото.
Как е в Европа.
Никъде в Европа, съшото и в САЩ не се назначава на постоянно място човек, който няма степен Ph Dr. Нещо повече след това са нужни няколко години пост-док.
В Германия постоянното място започва от приват-доцент, което се дава след докторски труд, няколко години пост-док и след това хабилитационен труд.
Ако не се хабилитираш до 8 години изхръкваш от науката.
В Франция кандидатите за професор минават през нещо като нашата Висша атестационна комисия, което им дава право да кандидатстват, но не и назначение. Назначението се дава от даден университет където се е открило свободно място.
Втора докторска степен- Dr. Sci. има в Англия и Япония. Тя е доголяма степен престижна, но разбира се се взема предвид при кандидатстване за дадена позиция.
Както се вижда критериите в света се вдигат, докато у нас се свалят в унисон с общото опростяване на народа вследствие на природната простотия на нашите дИмУкратите.

03 Декември 2004 15:25

Дорогой, ти знаеш ли колко старши и главни асистенти без докторат има във ВУЗ-овете, включително СУ; и си стоят такива десетилетия наред - много преди демокрацията, професор Константинов и доцент Панев...

03 Декември 2004 15:28

Братя Стругатцки
Що пишеш глупости бе мойто момче. Като не знаеш си трай там в коневръза.
1. Доцент в САЩ се казва Аssociated Professor, така, че тази титла я има, само, че не с немското название.
2. Общо взето както Associated Professor така и Ful Professor са tenure track позиции, което ще рече за цял живот, ако не се изложат генерално. Аз знам само един такъв случай в мойта област, един доста известен учен го изгониха заради женкарство. В повечето американски университети е забранено да се ходи със студентките.

03 Декември 2004 15:30

И ние знаем един такъв случай.
Верно, не беше професор, но жена му също така го изгони.

03 Декември 2004 15:44

Mrx++, кой ги избира в Щатите? Отделните колежи/университети - или има централизиран механизъм? И ако са избирани от отделните звена, запазват ли си званията при преместване в друго?

03 Декември 2004 16:41

Навремето нали имаше едно "кандидат на науките", какво стана с него?

03 Декември 2004 16:43

До специалния гост: а не смятате ли че проблемът с израстването на кадрите е прост, но в съвсем друга посока?
Израстването на кадрите се прави с написване на научен труд с научен принос, което означава правене на научно изследване. А както е известно, държавата ни приоритетно "заделя" пари за това в дръжавните ВУ и в държавната БАН???

03 Декември 2004 16:55

"кандидат каких то наук" стана "д-р по еди кво си" Злобя, пАри веке нема - действУвай

03 Декември 2004 17:02

Хауптман, абсолютно си прав за ситуацията в нашата наука днес. Има още два-трима "балами" да действат, ама и на тях ще им писне скоро.

03 Декември 2004 17:30

Усложнената процедура по хабилитациите отблъсква младите. У нас е изключение да станеш професор преди 50, а на Запад стават на 35, че и по-рано. Държавната намеса в даването на степени и звания трябва да се ограничи до контрол върху процедурите. А званията да се дават по строго дефинирани критерии за всяка научна област. Например, за математика: професор ставаш, ако имаш научна степен, поне 40 статии в реферирани списания и поне 20 цитирания на Запад (за да няма, или поне да се намали,
шуробаджанащината в тая деликатна сфера - науката), както и например, написани 2 учебника. Просто и ясно.

03 Декември 2004 17:44

Тоя път може и да не се съглася със специалния гост. Щото Наукометрията е една Наукоподобна несъвършенна система, която трябва да се специализира по-строго. Бройкане на статии и цитати не винаги е правдив критерий. Можем и да поспорим за разликите между фундаменталните изследвания и приложните такива, за актуалност на области и т.н.

03 Декември 2004 18:02

Никъде не съм писал, че в САЩ ги избира централизирана институция.
Обаче нашето образование е било винаги европейско, даже най-близко до германското-от там и титлата доцент. Така, че няма какво да гледаме какво е в САЩ.
Нашите университети нямат средствата, които претежават САЩ, а и нашата научна фондация дава смешно малко и зле заплатени проекти.
Едно от основните изисквания на университетите в САЩ е назначените професори да могат да получават средства от проекти от национални и други фондации. Тук кел файда от това изискване. Въобше разликите между нашата образователна система и тази на САЩ са огромни.
Аз пак казах, че трябва да гледаме европейската система-германската например, от която сме черпили опит. Добри идеи има и във френската.

03 Декември 2004 18:18

Има нешо друго в САЩ, което у нас съвем го няма.
Там гледат изключително много какъв Университет си завършил. Едно е да си завършил Харвард, Йел, Пен, друго е някой смотан университет.
Младите хора са готови да дадат стотици хиляди долари да запишат тези университети. Последните по тази причина сами си вдигат критериите.
У нас е достатъно да покажеш някаква си диплома от който и да е филиал на провинциален университет в Сливен или Добрич и да имаш нужните връзки и те назначават.
Точно сега ще се развихрят тези университети и филиали и ще изфабрикуват сумата ти и професори.
И като отиде младия човек от Софийския Университет да търси работа, той има същия документ като този от филиалите.