|
- Г-жо Маринова, според едно проучване сред кадрите на БСП партията е станала по-модерна и социалдемократизираща се. Вие така ли я виждате?
- Моята гледна точка се формира от контактите ми с редови социалисти и симпатизанти на БСП, с хора, които гравитират около нея, а не с управленските екипи на партията. БСП успя да съхрани богатството на своята вековна история - като идеи, организационни структури, политически практики и същевременно радикално се преобрази. Промяната започна от 1990 г., но ярко се усеща напоследък.
- В какво се изразява промяната?
- Първо, БСП започна да приема обективно реалностите на България и света и да намира верен подход към решаването на проблемите във вътрешен и международен план. Ярък пример е отношението към въпросите на приобщаването на страната ни към евроатлантическите структури. Впрочем, преориентирането на БСП започна още в началото на политическите промени у нас. Интересен факт е, че партията успя да приеме тези идеи по-безболезнено, отколкото очакваха нейни лидери. Второ, БСП претърпя съществена промяна в отношенията с останалите политически субекти. Вече доста по-разумно и толерантно кореспондира с опонентите и активно търси разширяване на своето влияние не само в лявото пространство, но и в центъра. БСП остава длъжница към по-крайния ляв електорат. Трето, БСП все по-ярко успява да открои реалния дневен ред на обществото, да търси решения на същностните му проблеми, да намира общ език с по-голяма част от избирателите. Разширяването на електоралното присъствие на БСП е много важно сега, когато десницата се раздира от противоречия и има опасност да се срине, а в центъра не са изяснени политическите субекти. БСП има уникалния шанс на тези избори да обхване по-широки социални слоеве, да осъществи реална, нова коалиционна политика на бъдещо успешно управление.
- Дали ще бъде използван този уникален шанс?
- Надявам се! Наред със значителните успехи и промени в БСП се забелязва отскоро и тенденция на задържане рейтинга на социалистическата партия и известно нарастване на доверието в управляващите. Не е трудно да се открие обяснението за това явление. Днешните управници разполагат със значителен икономически, финансов и властови ресурс, който е впрегнат в очевидна предизборна пропагандна кампания. В Югозападна България, където пребивавам, наблюдавам как се вихри явен популизъм - спешно се завършват малки обекти, хвърлят се средства за асфалтиране на четвъртокласни пътища, хвърковати чети от представители на властта трескаво "слизат" при хората с поредните порции обещания. Тези акции влияят върху част от избирателите.
- Едва ли само заради популизма на НДСВ не се качва рейтингът на БСП.
- Има и ред други причини. БСП все още не е представила за широк обществен дебат основните си идеи и конкретни предложения за бъдещото управление. Както и екипът, който ще ги реализира. Не е очертана ясна предизборна или следизборна коалиционна стратегия на базата на идеи, платформи, цели. Забелязва се липсата на жизненоважни проблеми и значими теми, предложени от БСП за обсъждане в обществото. В самата БСП затихналите противоборства между отделни тенденции, лобита и личности отново набира сила. Това не е добре за партията.
- Според Сергей Станишев предстои може би най-трудният вот за парламент?
- Споделям мнението на Сергей Станишев. Първо, светът днес е изключително сложен, противоречив и на моменти непредсказуем. Второ, все още не е завършил сбърканият, тежък, продължителен преход, който обезвери и отчая големи групи от населението. В редица области промяната просто не се състоя и големите надежди бяха сринати. Липсва яснота за бъдещето на икономиката и оптимизъм за реализацията на значителни социални групи. Има остър дефицит от автентични политически субекти и професионалисти. Рязко се увеличава недоверието в политиците. Все по-остро се усеща нуждата от промяна на избирателната система с намаляване на пропорционалния и увеличаване на мажоритарния елемент. Трето, обществото настоява за прозрачност при финансиране на партиите, в това число в предизборните кампании.
- Дали БСП е готова да управлява? Отърси ли се партията от синдрома "Виденов"?
- Синдромите в политическия ни живот не са един или два. Ключов проблем е внушаваната в определен период теза, че БСП е уморена от властта, трябва да си почива в опозиция, да се променя и чак тогава отново да поиска да управлява. Това бе доста вредно за БСП, а още по-страшно за държавата и обществото. Даде се възможност на некадърни и реваншистки настроени управници да унищожават сериозни професионално доказани кадри, да съсипват България, да прогонят задълго от страната млади и талантливи специалисти. Важно е БСП да осъзнае, че щом избирателите й гласуват доверие да управлява, тя трябва да бъде лоялна към техния вот, да изпълни обещанията си и да не абдикира, когато се сблъска с трудности. Готовността на БСП да управлява се определя и от нейния отговор на още един ключов въпрос - дали е способна да осъществи широка, национално отговорна коалиция с реални и значими политически субекти.
- Кои са тези реални субекти?
- Нормално е БСП да се обърне към партиите от левия спектър. Но това не е достатъчно. Необходими са обединените усилия и на партиите от центъра, независимо в какви коалиции участват сега, и на други политически субекти и структури на гражданското общество. Освен левите партии, възможни бъдещи партньори са ДПС, а защо не и НДСВ. Но аз не деля представителите на тези две формации на "добри" и "лоши", както се опитват да правят някои от ръководството на БСП. Не може соцлидерите да се занимават с поредното генно инженерство, да се месят грубо в работите на други партии и субективно да персонифицират своя избор за сътрудничество. С партиите се преговаря и партнира принципно, равнопоставено, търси се общност на идеи и интереси, правят се разумни компромиси.
- Дали твърдият електорат на БСП ще открие общи ценности между бившия цар и бившите комунисти?
- Да, стига да му се даде възможност. Не е толкова важно да се търси поредната разделителна линия в обществото на основата "бивш-настоящ". По-съществено е изработването на нови значими идеи и реализацията на практически действия от партии, граждански структури и личности, които да дадат на България по-добри перспективи. Приоритет е съставянето не само на обща или сходна предизборна платформа, но и реалистична изпълнима обединена управленска програма. Ако това се окаже невъзможно, при условие, че БСП е спечелила абсолютно мнозинство, то тя е в правото си да състави сама правителство. Но смятам, че това не е полезено за България. Затова БСП трябва да търси сътрудничество с извънпарламентарни структури, с изявени експерти и авторитетни личности. Вариантите не са малко.
- Как си представяте бъдещото правителство? Коя ще е фигурата, която трябва да го ръководи?
- Богатият европейски и световен опит, правилата на демокрацията и логиката на конкретната политическа практика сочат универсална формула - премиер излъчва партията с най-голямо парламентарно присъствие, а останалите партии участват по споразумение в правителството.
- Ако БСП управлява, какво най-вече не бива да повтаря от Виденовото управление?
- Да не се плаши от властта. Да предложи реалистична и прагматична управленска програма. Да се доверява повече на по-широки обществени кръгове, да дебатира с тях проблемите и да търси подкрепата им дори за непопулярните мерки. Да не се поддава на политическо и икономическо рекетьорство вътре и извън БСП. Да включи на различни равнища на управлението не главно партийни функционери, а доказани професионалисти и авторитети, в това число кадри, които са позабравени.
- Тоест да се обърне към обидените и напусналите?
- Не става дума за обидени или напуснали партията, а за кадърни хора, които са забравени, загърбени, които имат достойнство и не се натрапват, но техният опит и знания се пропиляват. Става въпрос за хора, които не са пряко свързани с БСП, но симпатизират на лявата идея.
- Вие от обидените кадри ли сте?
- Не съм и не мога да бъда обидена на цялата БСП. Съзнавам, че различните лидери имат различни симпатии. Но едва ли това е най-верният критерий за оценка. Съжалявам, че все още твърде голямо значение има субективният фактор при подбора на кадрите. Непростимо е да не се използват специалисти, в които и БСП, и държавата са инвестирали много. Смятам, че аз съм една от тях. Чувствам се длъжница, че не давам онова, на което съм способна.
- Защо не използвахте уменията си, когато бяхте част от елита на БСП?
- Дори повече, отколкото бе нужно, но...Всъщност аз съм обидена повече на себе си, защото бях прекалено лоялна и възпитана, дисциплинирана и толерантна. Трябваше по-високо да издигам глас, за да бъда чута, и да се противопоставям по-остро на недомислиците и грешките в БСП, които добре виждах и съзнавах.
- А дали БСП е осъзнала допуснатите грешки?
- Не само трябва да ги е оценила, осъзнала, но задължително да не ги повтаря. Само така може да разчита на успех в управлението. Притеснения от властта вероятно има, но страх не бива да се допуска. Това е моето разочарование от младия лидер Виденов, който нямаше от какво да се плаши, но и той не успя да преодолее страха.
