Вече и децата разбраха, че на 6 и 7 декември в София ще стават големи неща. 55-членната Организация за сигурност и сътрудничество в Европа, на която България е ротационен председател, провежда най-голямата си проява за годината. Тук ще бъдат външните министри на САЩ, на Русия, на Канада, на европейските страни. Ще бъде и Украйна, която без съмнение ще бъде в центъра на вниманието. В тази страна в момента става истинска революция, вероятно това е световното събитие за 2004 г. Градусът на международното напрежение расте, и има вероятност София да се окаже най-важният фокус на световното внимание съвсем скоро.

Създадената през 1975 г. в Хелзинки ОССЕ (тогава СССЕ - Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа) изигра важна роля за разведряването по време на Студената война. В СССЕ проблемите се деляха в три "кошници" - разоръжаване и сигурност, икономика и права на човека. Последният кръг въпроси, известен като "третата кошница", беше приоритет на Запада, докато съветският блок шумеше около "първата кошница". Известно е кой надделя и кой по-добре игра картите си. Нека припомним само, че Екологическият форум в София, проведен през есента на 1989 г., допринесе за развръзката на 10 ноември. Това беше най-важният форум на СССЕ, на който България успя да получи домакинство.

Така че в ОССЕ има традиция да се случват интересни неща на българска почва.

След падането на Берлинската стена СССЕ, вече станала ОССЕ, преживява особен период. Москва установи, че тази организация все повече се превръща в инструмент на осъществяване на натиск върху проблемните зони на територията на Русия и ОНД. Първоначалните амбиции на българското председателство бяха да тушират тези безпокойства. В тази логика ОССЕ прати за първи път наблюдатели на изборите в САЩ. Друга част от намеренията беше да се реформира ОССЕ, например да се придаде по-политически характер на поста генерален секретар на организацията, който досега беше по-скоро технически.



Сега обаче тревогите се от друг характер



По всичко изглежда, че мнозинството украинци пожелаха страната им да премине в лагера на Запада и да се развива по модела на Полша вместо на Беларус. Руската реакция на това е изключително остра и напомня най-мрачните страници от историята на Студената война.

Прави впечатление колко нисък профил запазва председателят на ОССЕ Соломон Паси. Въпреки че именно ОССЕ държи най-важните аргументи за оспорване на резултатите от изборите, където изпрати 600 наблюдатели, той е свръхумерен в думите и действията си. На пръв поглед би било в стила на Паси да скочи в самолета и в качеството му на председател на общоевропейската организация да кацне в Киев, където лично да поздрави Виктор Юшченко като истинския победител. Или да инициира международен бойкот на Виктор Янукович.

Вместо това в кулоарите на Народното събрание Паси призова всички страни в Украйна да се придържат към мирен диалог и да се въздържат от насилие и подстрекателска риторика. Той също така призова властите да разследват нередностите, установени от наблюдателите на ОССЕ. Меко, дипломатично.

Защо? Защото рисковете ОССЕ да умре, или поне да загуби смисъл, по време на софийската среща са реални. И пасивите от това няма как да не останат частично в председателството. През годините след падането на Берлинската стена Москва неведнъж си е задавала въпроса защо й е ОССЕ, не работи ли тази организация изключително в нейна вреда, даже с известно настървение. И ако в руските центрове на властта досега е надделявало мнението, че не е дошло времето ОССЕ да бъде пожертвана, в контекста на кризата в Украйна нещата могат да се променят.



Ако Русия излезе от ОССЕ,



тази организация с 30-годишна история до голяма степен губи смисъл. Не, не е важно кой ще е генсек на ОССЕ, важно е ще го има ли ОССЕ. Паси разбира това прекрасно.

В решаването на кризата в Украйна, (дано не се задълбочи прекалено много) ще участват други, много по-големи играчи. За ОССЕ е важно да се запази, за да продължи да допринася за постепенното въвеждане на демократични стандарти в конфликтните точки, където и да са те. И да продължи да се усъвършенства сама тя. Да, срещата в София става в инфарктен момент. Изглежда тя ще е най-голямото световно събитие на 6 и 7 декември, и България носи голяма отговорност за успеха й.