|
Повече от ясно е, че спектакълът на Мариус "Рибарят и неговата душа" по Оскар Уайлд е направен с познание и любов. Защото е красиво-свенлива приказка за възрастни, в която рибарят е всеки от нас в своето време, своето място, своята лодка, своето море. Приказни са и отношенията между хубавата русалка (Ани Пападопулу) и влюбения рибар (Владимир Карамазов), подмамен да прогони душата си, за да бъде чист и достоен за любовта. Ако ви звучи абстрактно, сетете се за изключителните моноспектакли на Куркински "Дамата с кученцето" по Чехов, "Евангелие по Матея", "Самият човек" по Платонов и "Сънят" от Джулиан Барнс.
Все пак режисьорът е уцелил с лиризъм уродливото лице на съвременността. Затова и душата, освободена от лукаво разгонената магьосница (Радена Вълканова) и анатемосана от истеричния, страхлив свещеник (Велислав Павлов), става все по-уродлива. Тя идва три пъти да съблазни рибаря, за да си я прибере. Първият път - с мъдростта (неочаквано комично изпълнение на Велислав Павлов), вторият път - с богатството (неочаквано протяжно изпълнение на Радена Вълканова), третият път - с плътта (очакван опит за еротизъм на Пападопулу). В крайна сметка душата се връща в тялото покварена, озлобена и ненаситна. Това алтер его на съвременния човек е експонирано до голяма степен по християнски. Поуката, слагаща на кантар тялото и душата, любовта и греха, също звучи християнски. Иначе казано - "Рибарят и неговата душа" е спектакъл за хуманността, удавена в океана на съвременното безразличие.