:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,848,898
Активни 412
Страници 26,842
За един ден 1,302,066
Реконтра

Цар Клъв

Крачун беше певец от хора на небесните ангели, гонеше двата метра и се надпяваше със звездите. От тази голяма височина светът му се виждаше малък и пъплещ в краката му. Избягваше да гледа надолу, защото изпитваше страх от високо. Самият той звезда, в тъмните нощи пръскаше светлина, която будеше петлите и разбунваше курниците. Бизнесът с яйца му беше благодарен, защото кокошките ги снасяха светещи и Софийското поле, погледнато в безлунна нощ отгоре, се къпеше в светлината на незаспиващ мегаполис. Гласът му - пеещ вятър, обръщаше чадърите на легналите по плажовете домакини по монокини и ги запращаше във водата, където морски сирени ги яхваха и на цели легиони от платнени гемии с вирнати мачти се отправяха в любовните прегръдки на Посейдон, наточил тризъбеца си насред безбрежната синя шир.

- Как могат да твърдят, че не мога да пея? - недоумяваше Крачун. - Нека питат звездите дали е вярно - погледна той с каменното изражение на Лицето от Марс, а обецата му се поклати и го удари в бузата с тътена на гнева му.

Съзвездието Малката мечка поклати утвърдително глава и призна:

- Аз бях Малката мечка, но Крачун ме взе да пея в "Ку-Ку хенд", в който всички свирят с пръсти в устата, заврени до последните фаланги, и станах Голямата мечка. Даже прииждаха цигани да ме искат.

- На мен пък ми беше пресъхнало млякото и астрономите изгубиха дирите ми, но откак чух Ангелогласния, млякото ми тръгна и щедро се заразлива по пътя, по който минавам - включи се галактиката Млечният път.

- Аз пък бях девица допреди да чуя този божествен глас. Но когато той зазвъня в небесата, така се замаях, че обърках пътя и се натресох на съзвездието Козирог, който не остави и помен от моята моминска същност и до днес не мога да наместя звездите си - добави съзвездието Дева. - Сега обикалям раздърпана, астролозите ме преименуваха на Ева и ме обвиниха, че не се сбъдват прогнозите им, а Козирог се рее в пространството със счупен рог и сонарите улавят кахърните му звуци.

- Аз не съм никакъв Орфей, тоя направо ми скри лирата! Довлече една пружина от старо легло, от която вадеше най-причудливи звуци. Беше я поизгърбил малко, защото имал много фенки - още трептяха навитите й телени струни и издаваше стоновете на любовта... - с тъга, заклещена в гърлото, рече митичният песнопоец, събра три канарчета около себе си, за демонстрация прокара пръсти по скрибуцащата пружина и надойдоха още куп животни, подивели в самство.

- Ако не е Кофи Ламаринова, човек ще си помисли, че правиш сутрешния си тоалет и никакво облекчение за теб на този свят няма! - прелетя кълвач нависоко и унесен в приказки, не видя как заби клюн в насрещното дърво. Опита се да изпсува, но не можа да извади човката си и увисна безпомощно на нея. - Тя е по-добра и от Лили Иванова, ама на шах - довърши мисълта си наум, - защото Лили бърка шахматната дъска с дъска за гладене, на която да си глади с носталгия старите плочи - съвсем се отпусна горският доктор и потъна в сладка дрямка.

Евродивия се отърси от умилението, в което бе изпаднал допреди кълвачът да нацвъка голата му глава и да оплиска реномето му. Зарече се да го изключи от журито, да му оскубе перушината около цвъкалото и да я прати по SMS на шефката на БНТ - да знае тя, че и нея това я очаква, ако продължава да клати устоите на вселената.

Кълвачът мързеливо отвори око, цвъкна още един път и процеди през стисната човка - цвък ю! Дървото затрептя, предаде вибрацията си на следващото и от дърво на дърво цялата гора зашепна - ZFUCK YOUU... ZFUUCK YOUU...!
13
700
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
20 Февруари 2005 23:21
Бот, къде си бе? Редакцията псува на поразия и то на развален американски език. В събота отроних един беззвезден спомен за Поморие, а тук го гледам преработен, префасониран и преизкилиферчен в музикален дух.
20 Февруари 2005 23:50



Леле, днес един до друг - много мъжкарски текстове, и поетични, и в двата - символът на мъжкото достойнство и мъжка сила - петелът, този галски рицар, този херой галфонтенски ; и в двата - малко встрани, в миманса , но многозначително присъстващ, как така се е получило?
Великолепния е блестящ, както винаги!
,
Ангелогласния и Кофи Ламаринова - ето това, противоречиво - обърнато наопаки, но толкова пипнато, антитеза някаква - майсторска находка.
А Валери Станков - колко поезия бълбукала в една уж нищо и никаква шкембе чорба, магия чудна , вълнуваща и вдъхновителна.

Страхотно "После" днес!

21 Февруари 2005 08:51
phuck... Блиндяев попал в бумажную газету ... Глей ти Ангелоскриптния Другар кви врътки е навръткал, само и само в края легитимно да цитира Льохата...
21 Февруари 2005 09:43
Сиби, тоз път дедо Керпеден е напълно съгласен с тебе! Бих добавил , че няма нищо лошо , дето автора чете внимателно форума!
Архимане, нямам предвид твоя постинг , защото не съм го чел , но наистина мисля , че лошо няма..
21 Февруари 2005 10:59
Не знам, но според мене почва да става досадно. Един и същ начин на писане, едно и също изкилифенчване на имена, зад които и на най-простия да му стане ясно за кого иде реч, едни и същи герои, от най-постоянните е естествено Слави Трифонов... Наистина потварящо се до безкрайност, дори и тия псевдоними, за които няма никаква фантазия вече. И рубриката става повече от еднообразна.
Знам, че почитателите на тоя тип писане и тоя тип автори няма да са съгласни, но наистина смятам, че става много еднакво всичко. А еднаквостта води до скука.
21 Февруари 2005 11:26
Шанто
-
Стив, прав си, ама проблемът не е в Шанта, а в copycat-а, който само разводнява ситуацията и създава усещането, за което говориш. Ама тук все има кой да го насъсква...
P.S. И все пак - я погледни съботната Реконтра за сравнение
21 Февруари 2005 14:52
фък... нема последователност, тов. шант... редно е наконецът да има цвък... но пред туй е нужен фък... а още по пред туй - форплей... литература, кво да я правиш - има си закони... форплеят билдва енергия, която предизвиква ригор... фъкът, подпомогнат от ригорът разтриса статуквото и натриса енергията на още по висок енергиен левъл... а цвъкът разтваря портите и енергията, ригорът и статуквото омешани в бледа суспензия изтичат поройно из полята...
21 Февруари 2005 16:26
... и се трансформират в ригор мортис....
21 Февруари 2005 16:42
>>>>>><<<<<
Стиив, ти кво искаш бе, не мое всеки да открие колелото па след тва да го прай квадратно, щото тебе ти требе разнообразие. Хубаво манджа ни поднася човеко, а ти кусай и ако не ти харесва, чекай по-добра.
Едно обаче (и по едно такова почти от всека реконтра след Но...пасаран) остава - "цвък ю" ми остава в българоанглийскиио речников фонд.
ЦВЪК Ю! С ЛЮБОФ
слънчо


>>>>>> <<<<<
21 Февруари 2005 18:05
За Теб България

От теб съм взел очите и ръцете,
за да те виждам и прегръщам аз.
Нозе да нямам, пак ще се затичам
към тебе в най-трудния ти час.
Без теб какво бих бил? Дърво без корен.
Без хляб и сол. Без слънце и вода.
По-чужд от чуждите в света огромен.
По-сам от вятъра пронизал есента.
Аз знам, Българийо, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти в този свят!
И в теб се кълнем!
За теб, Българийо, откъсвам цвете.
За тебе, моя истинска любов.
Не може никой, никой да отнеме
желанието наше за живот.
След мен не зная аз какво ще бъде,
но сигурно ще бъде по-добре.
И само за едно ще съжалявам,
че няма да ме има някой ден.

21 Февруари 2005 19:46
ТЕЛЕПАТ ИЯ
Невидима ръка
докосна мойто рамо...
Едно лице, забравено отдавна,
изплува в паметта ми
и пред мен застана.
Дали бе мисълта му,
до мене долетяла
през времето,
превърнато в пространство?
Вълшебницата мисъл?
По-бърза и от светлината,
по-зряща и от нашите очи,
по-осезаема от допира
на нашите ръце?
Превърнала в жив образ
моя спомен!
Ще я открие някога науката,
ще стане видима като небето
и ясна като музика,
но как ще стигне тя
до дъното на нашите души,
където вечността зародиш
е оставила?
На PC PETYA
21 Февруари 2005 20:00
Forza, прочетох съботната ре. Прав си и ти. Приятно ми стана, че си ме схванал, благодаря ти. Хай да видим тайзи вечер...
21 Февруари 2005 20:28
фък... вцепенението, познато като ригор мортис има малко общо с фъкът... вцепеняването иде да изобрази превращението на обекта от едно меко състояние в друго, напомнящо цепеница, но цепеницата е направена от дърво, следователно вцепеняването е и вид одървяне... ако след това превръщение не се случи нищо - ригорът е мортис... ако ли обаче имаме екшън след превръщението - ригорът е прерасъл във фък... който от своя страна неминуемо води до цвък... рано или късно...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД