Амбицията на Европа да се трансформира до 2010 г. в най-конкурентоспособната световна икономика, базирана на знанията, поставя сериозни предизвикателства пред България. Страната ни не само не се представя добре по основните критерии за постигането на тази цел, но и е с най-негативен темп на растеж спрямо всички членки на ЕС и желаещите да се присъединят към него. Това показват сравнителните данни в анализ на просветното министерство за научноизследователската и развойна дейност у нас. На базата на документа, който още не е официално публикуван, но вече се обсъжда в научната общност, трябва да бъде приета Национална стратегия за науката.

Поради липсата на достатъчно данни страната ни не фигурира в класацията по единия от двата основни индикатора на ЕС за оценяване на напредъка към икономика, базирана на знанието - за създаване на нови знания и разпространението им. По втория комплексен показател - за общата производителност на труда и постиженията в науката и технологиите (патенти и публикации) страната ни през 2001 г. е била близко само до нивото на Румъния и Турция. България и Турция обаче изостават, докато Румъния има положителен растеж.

Както "Сега" писа, страната ни стои зле и по размер на частните инвестиции за наука, както и наемането на изследователи в предприятията. За да постигнем поставените за цел до 2010 г. 3% от БВП, трябва да се отделят за наука (за сравнение за отбрана сега заделяме 2,6 на сто). 2% от тях трябва да са от бизнеса, 1% - от държавата. Това означава, че отделяните от предприятията средства трябва да нараснат близо 20 пъти. Те трябва да наемат и 10 пъти повече изследователи в момента, ако искаме да достигнем средните за ЕС нива. Държавата има да наваксва по-малко - през 2003 г. делът за наука в бюджета е бил 0,4% от БВП при 0,77% средно за 15-те стари членки на ЕС.

Освен необходимостта от стимули за предприятията, нужна е и по-добра координация на изследванията, както и по-сериозна публикационна активност, става ясно още от доклада. На 1 млн. души население у нас през 2002 г. са се падали по 182 публикации при средно за ЕС - 15 673. При отчитане на вложените средства това разминаване става по-малко. Страната ни въобще не фигурира в класациите за патентна активност, но извън тях са и всички новоприсъединили се членки на ЕС, без Унгария и Чехия.

Притеснително е и изоставането на България по дял завършили природоматематически и технически науки, които се считат за ключови за развитието на конкурентна икономика, базирана на знанието. Процентът на тези студенти спрямо всички завършили през 2001 г. у нас е 19,2 при средно за старите членки на ЕС - 26,5. Показателят за Румъния е 24,1.

Още по-драматични са проблемите с подготовката на млади учени чрез докторантура. Едва половината от приетите стигат до защита на докторска дисертация. Това на практика означава сериозно разпиляване на средства, тъй като обучението на докторанти е скъпо, а и те отделно получават стипендия.