|
Венета Халилова, София
Въпросите с развода и призоваването на страните за гражданските и бракоразводните дела са уредени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Семейния кодекс (СК). Наистина в описания случай е налице голяма процесуална изненада. Ищцата се е оказала разведена, без да знае за това. Иначе едва ли би подала "втора" молба за развод. Това не би се случило, ако имаше компютърна система и всеки, който подава молба за развод веднага, още на гишето в съда, разбира дали това вече не е сторено без негово знание. Подробно на темата за призоваването ще се спрем в някоя от следващите консултации.
Сега конкретно и накратко. По принцип връчването на призовки става от надлежния съдебен служител, който с подписа си удостоверява датата и начина на връчването. Ако в мястото, където трябва да стане връчването, няма съдебно учреждение, то става чрез общината или кметството.
За разлика от други случаи обаче по дела
по брачни искове призовката не
може да се връчва на съседите
или на другия съпруг. Призоваването за дела по такива искове става само лично.
По реда на специална Глава ХХV от ГПК - "Производства по брачни дела", се разглеждат исковете:
- за развод;
- за унищожаване на брака и
- за установяване съществуването или несъществуването на брак между страните (брачни искове).
Производството по иск за развод започва с помирително заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Неявяването на ответника не е пречка за разглеждане на молбата, но съдът може да разпореди той да се яви лично.
Вероятно поради неточна процедура по призоваването на читателката, съдът е приел за редовно връчването на исковата молба от съпруга й за развод и доказателствата, приложени към нея.
Помирителното заседание
се провежда при закрити врати. Присъстват само страните и техните адвокати. Съдът задължително изслушва становищата им, изисква обяснения за причините, поради които е направено искането за развод, и им изяснява неблагоприятните последици от развода за тях, за децата и за обществото, като ги поканва да се помирят. Ново помирително заседание се насрочва, когато:
а) съдът е разпоредил ответникът да се яви лично. В конкретния случай това разпореждане може да е издадено от съда, но читателката отново да не е редовно призована или някой от нейно име да е разписал уведомлението.
б) съпрузите или единият от тях желаят да продължат усилията си за помирение и заздравяване на брака;
в) съдът прецени, че може да се постигне помирение.
Мерки за помирение не се предприемат, когато поради запрещение, отсъствие или друга мъчно преодолима причина не може да се очаква помирение между страните.
Решението за развод влиза в сила, макар и да е обжалвано само в частта му относно вината.
В решението, с което се допуска разводът, съдът по искане на страните, разрешава и въпроса за името, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.
Задължително се произнася за
ползването на семейното жилище,
упражняването на родителските права върху непълнолетните деца, родени и осиновени по време на брака, размера на издръжката и режима за свиждане на родителя, на когото не са предоставени родителските права и детето му.
Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестен съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност, или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, в размерите както са ги направили.
Горните разяснения показват само едно. Читателката е разведена и целият процес се е разиграл зад гърба й. За това категорично не може да бъде обвиняван бившия вече съпруг или съда. Причината следва да се търси вероятно в първоначалното призоваване на съпругата.
Не се допуска отмяна на решение,
с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.
Може да се заведат и преразгледат отново от първоинстанционния съд (при промяна на обстоятелствата) исковете: за упражняването на родителските права, за размера на издръжката и за ползването на семейното жилище.