Работя в администрация на предприятие, което се занимава с консулт и услуги. По традиция в навечерието на Коледа и Нова година работодателят пуска всички служители в отпуск от 21 декември до 3 януари на следващата година. Обикновено това става с негова заповед. Сега обаче някои от служителите нямат отпуск и той иска те да излязат в такъв, но за сметка на отпуска им за следващата година. Правилно ли е това?
П. Берков, София
Всеки работник/служител има право на платен годишен отпуск, чийто минимален размер е не по-малко от 20 работни дни (чл.155 от Кодекса на труда). Става дума за отпуск, който е годишен, т.е. определя се в рамките на календарна година. В тази посока е и чл. 173, ал. 5 от КТ, според който работникът/служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася.
Известно е, че платеният годишен отпуск (чл. 155 от КТ) се ползва от работника/служителя с писмено разрешение от работодателя. Което означава, че реализирането на това право може да се осъществи
само при изявена воля от страна на работника
или служителя (чл. 173, ал. 1 от КТ).
Законът обаче урежда три случая, при които този отпуск може да се ползва и без предварително заявено от работника желание. Това може да стане:
- по време на престой повече от 5 работни дни;
- при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители;
- в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.
Обикновено в тези случаи, т.е. при наличие на съответната хипотеза, работодателят издава акт (заповед), с който разпорежда да започне ползването на съответния размер на платения годишен отпуск.
Според нас няма пречка в конкретния случай да се приложи втората хипотеза - едновременно ползване на отпуск от всички работници/служители. Стига такъв да има
останал неползван за всеки
работник/служител за съответната година - в случая 2004 г. В този смисъл въпросът се свежда до това дали може въз основа на този текст от закона (чл. 173, ал. 4 КТ) да се предостави ползване на отпуск, който е за следващата календарна година. Според нас това не е възможно, защото тя все още не е започнала. Това означава, че правото на платен отпуск за тази година не е възникнало. То ще възникне след като новата, в случая 2005 г., започне. Едва тогава ще може да се ползва отпускът за тази година. Без значение е дали това ще стане по молба от работника/служителя и с разрешение на работодателя, или с негова заповед при една от посочените вече по-горе хипотези.
Ако въпреки всичко такава заповед бъде издадена, то това не означава, че работникът е загубил определен брой дни от отпуска си за следващата година. Той ще има основание да ги иска (въз основа на изразените по-горе аргументи). В конкретния случай може да бъде сигнализирана и Главната инспекция по труда, за да извърши проверка. И след като констатира нарушението на закона - да предпише законосъобразно поведение от страна на работодателя.
|
|