Вече и българското законодателство позволява решаването на правни спорове да става и извън съда. Преди дни в "Държавен вестник" бе обнародван Законът за медиацията - алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове.

Медиацията е доброволна и поверителна процедура, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Неин предмет могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове. Тя може да се провежда и в случаите, предвидени в НПК. Страните участват в процедурата доброволно и по всяко време могат да се оттеглят. Всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие, разискванията са поверителни.

Медиаторът е физическо лице. Той трябва да е дееспособен, неосъждан за престъпление от общ характер и вписан в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието. Медиаторът приема да води процедурата само ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност. Той не може да дава правни съвети и е длъжен да се съобразява с мнението на всяка от спорещите страни. Медиаторът не отговаря, ако страните не постигнат споразумение.

Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора. Освен някоя от страните, предложение за процедурата може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване. В процедурата може да участва и повече от един медиатор, както и адвокати и други специалисти.

Медиацията спира при три хипотези: по общо съгласие на страните или по искане на една от страните; при смърт на медиатора; при неговото оттегляне. Тя се прекратява с постигане на споразумение; по взаимно съгласие на страните; при отказ на една от страните; при смърт на страна по спора; при прекратяване на юридическото лице - страна по спора.

Съдържанието и формата на споразумението се определят от страните. То обвързва само страните в спора и не може да се противопостави на лицата, които не са участвали в процедурата. Споразумението задължава страните само за това, за което са се договорили, и не може да противоречи на закона и морала.