Снимки: Авторът и личен архив

На 21 октомври 1879 година в София се открива Първото обикновено народно събрание след освобождението на България. Негов председател е 101-годишният Антон Георгиев Цветанов от с. Песочница, Берковска околия. В парламентарния протокол това е отразено така:" След прочитане на тронното слово и излизането на княз Батенберг от Събранието, Петко Каравелов предложи да се покани най-старият депутат да заеме мястото на временния председател. Митрополит Милетий Софийски предложи за председател дядо Антон Георгиев". Стогодишният парламентарист обаче отказал тази висока чест под предлог, че бил необразован и "неспособен за такова велико дело". Митрополит Милетий отново настоял, като заявил, че дядо Анто не е безкнижен, даже е възпитаник на руска духовна семинария и църковен проповедник, радетел за църковна свобода и национално освобождение. Берковският народен представител се съгласил като предложил за негови помощници да бъдат избрани Милетий Софийски и Климент Браницки (Васил Друмев).

В парламентарните протоколи за работата на дядо Анто, наречен тогава Стогодишни, като председателстващ е записано, че е предложил на депутатите една година да работят без пари и тогава да си гласуват заплати. Най-възрастният народен представител е призовавал колегите си да отстояват българщината в своята работа. Умира една година по-късно. Погребват го с почести в двора на построената от него църква "Св. Георги Победоносец" в родното му село Песочница. Няма запазен негов портрет, а само една рисунка от неизвестен художник, която се пази като реликва в дома на 45-годишната му правнучката Розалия Миланова. Друга светиня е оцелялата му кандилница с филигранна изработка. С нея млад свещеник отслужи тази есен заупокойна молитва за дядо Анто при откриването на паметна плоча на обрушения му вече от годините гроб. Потомците са решили да изготвят родословното дърво на Антовци. За основа служат спомените на внучката му Пелагия Алексова Антова.

------



Бащата на родения преди 226 години Антон, Георги Иванов Цветанов, се занимавал с търговия на добитък. Будният и просветен за времето си търговец изпраща 17-годишния си син да учи в Одеската духовна семинария. Когато след три години Антон се връща в селото, отваря училище в старата черква. Освен на четмо и писмо, той подготвя момчетата за учители и попове. Имал 6 деца - четири сина и две дъщери.

Още в Одеса Анто се увлякъл по техниката и астрологията и често



смайвал съселяните си с предсказания за бъдещето,



времето и природни аномалии. Предричал, че България ще се освободи от турското робство, че ще дойде ден, когато по небето ще летят големи железни птици, хората ще плуват в морето в продълговати сандъци и ще пътуват с коли без волове.

На 30 август 1872 г. Анто е сред съзаклятниците, които отиват на среща с дякона Левски в дома на даскал Дамян Комитата в съседното село Драганица. Левски бил съпровождан от Мито Анков от Враца. Двамата били облечени като "тежки търговци на агнешки кожи" и пътували с коне. Усетили поборническата дейност на Анто, турците няколко пъти се опитвали от засади да го убият, но той успявал да избяга. Когато все пак веднаж го хванали и решили да го посекат със сабя, братята и съседите му се вдигнали срещу турците и ги прогонили. Според спомените на внучката му, Анто Георгиев е ходил в Цариград и Атонските манастири, участвал е в руско-турските войни (1806 - 1812), (18218-1829) и в Кримската (1853-1856), както и в няколко въстания.

Въпреки напредналата си възраст, 100-годишният дядо Анто повел съселяните си към Йончовите ханове, където посрещнали руските войници. Малко след освобождението в селото пристигнали конници с един неоседлан кон, които заявили, че са



пратеници на генерал Гурко



и търсят дядо Анто - състудент на баща му Владимир Гурко от духовната семинария. Дядо Анто се трогнал от това внимание, оседлал своя кон и се явил при прославения генерал.

Поборникът за национално освобождение и църковна независимост бил и сред най-близките приятели на Иван Вазов по времето, когато писателят е председател на окръжния съд в Берковица. Той често посещавал вече възрастния дядо Анто в избата му в село Комарево, където разговаряли с часове. Така се родила идеята за поемата "Грамада", в която Вазов използва дядо Анто като литературен герой, прототип на един от групата, събрала се на "съвет таен" в "кръчмата на Желя", за да правят "проклетия" на чорбаджи Цеко:

"Сетиха се, повикаха и дядо Антона,

че е стар човек и мъдър като Соломона;

че знай книга и тълкува календария вечни;

много патил и ходил е по земи далечни.

Кога той яви се,

всички на крака станаха

и пред белите му власи

с почит замълчаха".

Когато избират дядо Анто за народен представител, Вазов изпраща на приятеля си Спас Вацов, учител в Лом, писмо в стихотоворна форма за него:

"И окръга весел в столицата прати

хора с бели дрехи като депутати.

И на тях начело стои человек,

почетна останка от миналий век.

Ходил е на Стамбул, на гора Атон,

сказвал житиета от самий амвон.

По звездите гледа, адвокаство прави

и врачува зарад изгубени крави.

Затова избраха като депутат,

в камарата първа, посред новий свят,

тогоз старца честний, божи-человека,

за да каже нещо от Мартин Зедека."

В това писмо Вазов представя дядо Анто като



многостранно развита личност



- търговец и учител, духовник и просветител, организатор и будител. Поддържал е вярата и духа на българите в тежките години на робството, в изграждането на църкви, манастири и училища. Бил е техен кумир. Затова по сетния му път изпращат Анто Стогодишни като герой и светец.