Служителите в Европейските институции, а покрай тях и медиите, които ги отразяват, използват странен език. У нас го внедряват чиновниците, които са нашите евроинтегратори. Еврожаргонът е неразбираем за профаните и издълбава все по-дълбока пропаст между евроелитът и обикновените граждани. За да се преодолее пропастта има два пътя. Единият, по-малко вероятният, е еврократите да се усетят и да се откажат от него. Другият е гражданите също да научат еврожаргона. Затова днес предлагаме урок по брюкселски.
Аки, ави, асент
Това не е суахили, нито заклинания от магията вуду. Но това са основни ключови думи, за да се разбере евроинтеграцията. "Аки комюнотер" или "аки" обикновено на български се превежда "европейското законодателство", но това е неточен превод, защото включва писаните и неписани норми, натрупали се откак общността съществува. По-точният описателен превод би бил "Съюзът такъв, какъвто е днес". Все едно, никой не се опитва да разтълкува термина, и затова ни чупят ушите с това доста неблагозвучно "аки". Все пак, с ударение върху последната сричка.
"Ави" също е с ударение върху последната сричка, защото също е от френски. Ави беше становището, което Европейската комисия изготви, след като България подаде молба за членство в ЕС. "Асент" пък е от английски. Това е най-новата за нас думичка, това е съгласието, което Европейският парламент ще даде, живот и здраве през април, за да подпишем договор за присъединяване.
Брюксел реши
Така се казва, когато институциите на ЕС, много от които са в Брюксел, са взели някакво решение. Законодателството на ЕС се предлага от Европейската комисия, но Съветът на Европейския съюз (съставен от министрите на националните правителства на страните-членки) и Европейският парламент (чиито членове са пряко избрани от гражданите на ЕС) обсъждат и променят законодателните предложения и решават да ги приемат или отхвърлят. Процедурата се нарича "ко-десижън" или "кодесизион", ако предпочитате френски, тоест съвместно вземане на решение. Тя е толкова сложна, че само специализирани юристи се наемат да я обясняват. За по кратко: "Брюксел реши".
Съюз на Съветите?
Вече българските ръководители правят разлика между Европейски съюз и Съвет на Европа, макар че двете организации да имат едно и също знаме. Но едва ли има повече от пет български политици, които знаят разликата между Европейски съвет и Съвет на Европейския съюз. Европейският съвет е срещата на държавните и правителствени ръководители на ЕС (тоест на президентите и/или на премиерите, монарси в тях не участват). По правило Европейският съвет се събира 4 пъти в годината, за да определи основните политически насоки на Евросъюза. Това е върховният орган на Евросъюза, поради което заседанията му често се наричат "срещи на върха".
Съветът на Европейския съюз е известен също под името Съвет на министрите и провежда заседания на националните министри по отделните ресори (селско стопанство, правосъдие и т.н.) много по-често, според предварително изготвена програма. Макар и "Съвет на министрите" да звучи като "изпълнителна власт", всъщност това е законодателният орган на Евросъюза. (Изпълнителният орган на Евросъюза е Европейската комисия.)
Затова зад табелката "Председател на Европейския съвет" на последния Европейски съвет в Брюксел на 16 и 17-и декември беше застанал холандския премиер Ян-Петер Балкененде, а зад табелката "Председател на Съвета на Европейския съюз - външният министър на Холандия Бернар Бот. "Съветът" е сградата, носеща името на холандския философ от 16-и век Юстус Липсиус, в която провеждат заседанията си Съвета на ЕС и в която се провеждат много от Европейските съвети.
Съветът на Европа не трябва да се бърка нито с Европейския съвет, нито със Съвета на Европейския съюз. Съветът на Европа е съвсем различна организация, със седалище в Страсбург и чиято основна цел е да закриля човешките права, да насърчава европейското културно многообразие и да се бори с отрицателни явления като ксенофобията. Съветът на Европа е по-стар от ЕС, създаден е през 1949 г., докато Договора за основаване на Европейската общност за въглища и стомана е подписан през 1951 г.. Един от първите успехи на Съвета на Европа е приемането на Европейската конвенция по правата на човека. Съветът на Европа създаде Европейският съд за правата на човека. България е член на Съвета на Европа от 7 май 1992 г., в ЕС се надяваме да влезем на 1 януари 2007 г.
Комитология, субсидиарност, кохезия
Някои думи от речника на еврочиновниците са си изцяло тяхно творение. Комитологията няма нищо общо с митологията, коренът на думата е "комитет". Става дума за задължението на Европейската комисия да се консултира със специалните консултативни комитети, съставени от национални експерти, преди да изготвя своите директиви.
"Субсидиарност" и "принцип на субсидиарност" означава всяко решение да се вземат на възможно най-ниско, а не най-високо равнище. Колкото и ужасно да звучи думата, става дума за чудесната философия, че Евросъюзът трябва да бъде по-близо до гражданите. Когато даден въпрос може да бъде решен на регионално или местно равнище, това е по-добре, отколкото да му се търси решение в национален или общностен план. У нас често се придържаме към обратното правило - решенията се вземат на възможно най-високото равнище, по-ниските инстанции бягат от отговорност или си страхуват да си нямат неприятности отгоре.
Ако пуснете една търсачка за думата "кохезия" на български език, ще видите, че тя се среща в речника на Меглена Кунева и Даниел Вълчев. Кохезията и кохезионите фондове биха могли да се превеждат с думата "сближаване", защото става дума за политиката за догонване в полза на изоставащи региони. Целта всъщност е тези по-бедни райони да не предизвикват изместване на производства към тях.
Фейзинг ин, фейзинг аут
Тези изрази чухме буквално преди дни от устата на г-жа Кунева на публична дискусия в София. "Фейзинг ин" са директните плащания в областта на Общата селскостопанска политика, които са предвидени в различен размер в период от няколко години с различна стъпка. "Фейзинг аут" е преход от старата система на Общата селскостопанска политика (на директни плащания) към новата. Идеята на реформата е да се прекъсне връзката от 2005 г. между преките помощи, давани на земеделските стопани, и производството, като в същото време част от преките помощи се насочат за развитието на селските райони. Спираме дотук с обясненията, но няма съмнение, че произнасяни пред неспециалисти, тези термини са само прах в очите.
Ефемизми
Често зад прилично звучащите термини на еврократите се крие критика. Когато се говори за "абсорбционен капацитет" или за "административен капацитет", това всъщност означава, че Брюксел смята, че чиновниците ни са калпави. Когато се спомене за "критериите от Копенхаген", значи съвсем сме го закъсали, защото не се спазват я правата на човека, я свободата на словото, я нещо друго фундаментално. Критериите от Копенхаген бяха формулирани през 1993 г. нарочно доста мъгляво, за да бъдат притискани кандидатките когато страните членки преценят за необходимо.
Двете нули
Ако чуете "дабъл зиро", не мислете, че еврочиновникът пита къде е тоалетната. Става дума за необлагане на мита на селскостопанските стоки, както от страна на асоциираната държава, така и от Евросъюза, за различни селскостопански стоки, посочени по списък. Но ако мислите, че тоалетните в ЕС не са регулирани, се лъжете. Пуснете търсачка с думата toilet в сайта не ЕС. Ще ви излязат точно 567 официални документи на Евросъюза. Приятно четене.
|
|