Снимки: авторът



Първото нещо, за което се сеща човек, когато стане дума за бункери, е Албания - със стотиците укрития, осеяли цялата страна. Те са строени по времето на комунизма и още напомнят за параноята, в която е живяла тази държава десетилетия наред. Масово строителство на бункери обаче е имало далеч не само при комунизма и съвсем не само в Страната на орлите. Българското Черноморие също е осеяно с подобни бетонни укрития. Бумът в строителството край морето в последните години ги е скрил от хорските погледи, но все още тук-там са останали малки петънца от онези бурни години, когато параноята и у нашите управници е била в повече. За разлика от албанските родните бункери не са на всяка крачка, но пък са доста по-масивни, което автоматично ги превръща в предизвикателство за всеки фен на спеца по взривяване на масивен бетон Евгений Бакърджиев. Освен това нашите бункери са строени, преди комунистите да завземат властта.

-------------------------------

В един от малкото източници на информация за произхода на тези бетонни гъби - книгата "История на БМФ", пише, че са изграждани по немски образец. Пикът на строителството им е през 1942-1943 година, когато България вече е обявила война на Англия и САЩ и е част от Тристранния пакт Япония-Германия-Италия. По това време страната ни на практика е окупирана от немски войски. Част от бункерите са съсредоточени по Черноморието, където са разположени и много български противодесантни взводове - 22 се намират в Бургас, 17 са във Варна. По това време се е смятало, че основният ни враг - СССР, ще нападне България по море и бреговете трябва да са добре укрепени. В тези бункери основно са били вграждани картечници, които са били поддържани в бойна готовност за употреба при агресия от Изток. Германците са гледали на евентуална съветска инвазия срещу България като нещо съвсем реално. Ето как немският вестник "Мюнхнер нойесте нахрихтен" в броя си от 14. I. 1942 година описва немските страхове и манталитета на съветската дипломация. В дописката "България и Русия" кореспондентът Артур Корнхубер пише: "От разкритията на германското правителство от 22 юни 1941 г. относно двойствената игра на Съветите стана известно, че Молотов (външният министър на СССР - б. а.) по време на своето посещение в Берлин е запитал фюрера Адолф Хитлер дали Германия е съгласна Съветският съюз да даде



гаранции на България, като изпрати за тази цел съветски войски



там. Тогава фюрерът отговорил на Молотов, че България е една суверенна държава и че на него не е известно тя да е искала гаранции от Съветския съюз. Този отказ обаче не попречи на Съветите да изпратят скоро след това заместник-комисаря на външните работи Соболев в София, който открито поиска сключване на един българо-съветски "пакт за приятелство" и отстъпване на бази по Черноморието за съветския военен флот. Това искане естествено бе отхвърлено от българското правителство...

Опитите преди няколко месеца за дебаркиране на съветски саботажни групи със съветски подводници на българските черноморски брегове прилича например на опита на руския капитан Набоков в 1889 г. да слезе с една група доброволци при Бургас, за да накара тамошната русофилска партия да въстане против княз Фердинанд.

Една от големите добродетели на българския народ е неговата благодарност... Въпреки тази благодарност българското население помогна енергично навсякъде за унищожението на спуснатите с парашути на разни места в страната руски саботажни групи."

Та германците са смятали, че ако добре укрепят българските брегове, една съветска атака би била успешно отблъсната. От историята обаче се вижда



колко много са ни опазили тези бункери от съветската



Червена армия.

Бетонните укрития са в Бургас, около Равда и Ахтопол, край Варна. Любопитна подробност е, че доста бетон е излят и по границата с Турция. Почти цялата е осеяна с подобни укрития, защото се е смятало, че съседката ни също представлява опасност. Част от тези пригранични укрития продължават да се използват и от комунистите. Бившият началник на Гражданска защита в Бургас Георги Бянов си спомня, че през 1976 година в района около странджанското село Факия е била командирована цяла група, за да разчиства бункерите и да ги подготви за употреба. През Втората световна война в тях са били вграждани немски танкове "Майбах" и "Райнегал", които да отблъснат вражеско нападение от Турция. През 70-те години на миналия век Турция отново ни е враг и в бункерите са скрити съветски танкове Т-34 и Т-55.

Ако пътувате от Ямбол към Бургас по планинския път през Странджа, ще видите поне един бункер от няколкото, скрити в планината. Всички те днес са изоставени. Част от укритията са



превърнати в мизерни градски тоалетни



Други, особено тези край морето, са влезли в употреба на предприемчиви бизнесмени. Има и трета група - попадналите в частен парцел след реституцията. Така един стар бункер преди три години се озова в двора на вила в село Равда, закупена от руски бизнесмен. Той е бил строен върху глинена почва и с годините бе потънал почти до половината. Явно събарянето му е щяло да излезе доста солено на чужденеца и той просто реши да го вгради по някакъв начин във вилата си. Получило се е нещо наистина оригинално - модерна тераса, под която масивният бетон е превърнат в подобие на винарна. Само на няколко крачки от вилата има друг бункер, но съвсем изоставен. Днес той е бунището на Равда и градска тоалетна. В горещите дни на лятото от него се носи непоносима смрад.

В Бургас пък с годините морската градина се е разширила дотолкова, че е приютила бункер, който в миналото е отстоявал на поне 4 километра от града. Известно време и той бе място за отпадъци.



Напоследък бе превърнат в барче



Сега така се е вписал в крайморската алея, че без него пейзажът просто би бил по-скучен и еднообразен.

В Бургас е имало още един бункер - в местността Гарда, доста популярна през 60-те години на миналия век покрай едноименния ресторант, където се събирали тогавашните младежи. Строителните дейности в промишлената зона обаче са го пратили под земята. Сред армейските ветерани се разказва една интересна история. Повече от половин век след градежа му група военни изпробвали здравината на бургаския бункер. Те се прицелили в него белно със 120-мм гаубица от разстояние 500 м. От удара се отлепила само една люспичка от стената с дебелина 15 см и диаметър около 30 см.

Качеството на стоманата и на бетона, от които са изработвани тези крепости, продължават да удивяват и днешните строители. Дебелината на стените на бункерите е стандартна - 2 метра. Само с една картечница тази крепост би могла да удържи щурма на вражески полк от 500-600 души, разказват ветерани.