|
Групата се казва "Щурците" и е само 13 години по-млада от рокендрола.
---
Историята започва през 1967 с нещо като "Оркестър без име". Много преди филма на Людмил Кирков, под името "Състав без име", бъдещите щурци записват "Песен без думи". Мелодията е взета от британската група "Шадоус", а за името на групата в Българско радио е обявен конкурс.
Причината е, че измисленото от музикантите "Щурците" хич не се харесва на Концертна дирекция. "Имаше даже един, който тропаше по масата и викаше - такава група в България никога няма да има - като ливърпулските рошльовци!", спомнят си днес българските "Бийтълс". Името е измислено не само по аналогия с ливърпулската четворка, а и заради българската басня "Щурец и мравка". "Още тогава си определихме, че мравката е един еснаф-потребител, който не цени изкуството", обяснява днес басистът и фронтмен Кирил Маричков.
Димитър Керелезов, който по-късно ще напише едни от най-хубавите текстове на "Щурците", им помогнал по швейковски да надхитрят системата. Той ги уредил да запишат в радиото "Песен без думи", след което бил обявен конкурс за име на "Състава без име". Естествено в него гласували всички роднини и приятели на музикантите и те осъмнали като "Щурците". По онова време в групата са Кирил Маричков, Пеци Гюзелев, Веселин Кисьов и Пепи Цанков.
Този
дебютен запис е безвъзвратно загубен днес
Под името "Щурците" квартетът се сблъскал с друг проблем - не можело да свирят авторски песни, а само такива на "утвърдените български композитори". Точно един такъв композитор - Борис Карадимчев, написал първия им голям хит. Изпели "Бяла тишина" заедно с Георги Минчев и спечелили "Златния Орфей". Песента става и "Мелодия на годината". Веднага след нея записват "Звън", "Веселина", "Малкият светъл прозорец" и "Изпращане" - тези 4 песни влизат в първата им малка плоча, издадена през 68-а. "Звън" пък е един от първите видеоклипове, правени в България, спомнят си рокаджиите: "Беше чернобял, но хубаво си отживяхме. Снимахме на Боровец с режисьора Васил Делов".
Що се отнася до Веселина - мнозина се заблуждават, че това е съпругата на Кирил Маричков. Това не е така, защото по онова време щурецът е на 20, а тя - на 5 години. Така че истинската Веселина е друга - позната на Радой Ралин, който е автор на стиховете. "Весела душа" от Сатиричния театър, тя била
много хубавичка и не била "много трудна",
по думите на покойния сатирик. "Щурците" никога не са виждали тази Веселина.
Песента скоро е забранена, защото Радой за пореден път провокира гнева на управляващите. "Веселина" става и първият повод властта да дръпне шалтера на "Щурците". На "Мелодия на годината'68" във Варна, която се предава на живо и по Евровизия, режисьорът им казва - можете да пеете "Песен без думи" и "Звън". "Щурците" обаче си изпели и "Веселина". В ложата седели Леда Милева, тогава директор на телевизията, и комсомолски шефове, придружени от познатите и до днес мутри - с дебели вратове, къси подстрижки и коли с еднакви номера. Единствената разлика със сегашните е, че караха "Жигули", прави исторически паралели Маричков. И не стига "Веселина", ами на бис изпели и "Хей, Джуд" на "Бийтълс". Тя се оказва лебедовата им песен за 1968-а. "Щурците" са забранени отвсякъде - радио, тв, концерти. Следва кратко "възкръсване" (китаристът Веско Кисьов е заменен от Константин Атанасов) и след баловете в Художествената академия 1970 г. групата е спряна окончателно. Маричков и Гюзелев влизат в казармата и вадят късмет да попаднат в ансамбъла на Строителни войски. Пеели и
партийни песни в един армейски хор
Когато отбиват дълга си към родината, двамата рокаджии отново започват да събират групата.
През 1976-а е окомплектован познатият и до днес състав на "Щурците" - с Георги Марков на барабаните и Валди Тотев на клавишните.
4 години по-късно се ражда "XX век" - заела четвърт век след това 4-о място сред българските рокхитове на всички времена. Текстът е на Волен Николаев, но историята на парчето започва доста по-прозаично. Идеята за култовата песен хрумнала на Маричков, докато боледувал от грип. Той я издрънкал на пианото с пресипнал от кашлицата глас. Хрумнал му и текст във връзка с грипа - една епидемия, която напада хората, и "как да се предпазим да не ни полази, щом като лекарствата ни той не ще" - някакви ей такива рими. После обаче се обадил на Волен Николаев и му заръчал по-глобален текст, за XX век, не е само за грипа. Песента влязла в едноименния албум и станала повратна точка въобще в творчеството на "Щурците". "Все пак
грипният текст не е никак лош
и сега тъкмо е актуален, чудя се дали пък да не взема някой път да изпея песента с него", добавя авторът.
За албума "XX век", който уж трябвало да бъде хардрок, обаче е записана и песента "Две следи", която пък хич не е хард и носи лятно настроение. Нейният първоначален текст бил само от 4-5 думи: "нека просто две следи да оставим аз и ти". Покойният днес Стефан Банков пише останалите стихове.
По-интересна е историята с популярния днес кавър на парчето. В поредна анкета за най-големите български хитове, телевизия ММ избрала "Две следи". Камен Воденичаров предложил на самите "Щурци" да я изпеят на сборния концерт по този повод, но работата се разсъхнала. Тогава кукувецът се обадил на Маричков и му казал: "Абе има тука една млада група, "Д-2", съгласни ли сте тя да изпее вашата песен?" "Д-2" я изпели, после я записали и така "Две следи" заживяла втори живот. Дори се стига до куриози като този: на концерт на "Щурците" пред български емигранти в Лондон младо момиче се доближило до музикантите и им казало:
"тая песен на "Д-2" много хубаво я пеете"
Наложило се баща й да я сръга и да обясни, че всъщност това са оригиналните изпълнители на хита. Истинска мистерия витае около песента "Клетва" от филма "Вчера". От радиото я харесват и започват да я пускат, а хората да говорят, че това е песен на "Щурците". Всъщност записът е в изпълнение на двама второстепенни актьори от филма на Иван Андонов - Краси и Митко.
Те разучават песента, Маричков прави аранжимента и я записват за филма. По това време "Щурците" вече са се оттеглили от съвместни изяви. Едва през 1996 г. "Клетва" е презаписана в изпълнение на "Щурците" и чак тогава се завърта в ефира тяхната версия. "Щурците" на няколко пъти са си казвали: "Край, спираме на върха, повече няма да свирим". Първият е 1987-а година, когато записват "Мускетарски марш" и рефрена "до гуша ни дойде от шпаги и китари". Правят юбилейно турне "20 години по-късно" с мускетарските дрехи и изчезват от сцената. Обаче не щеш ли, идват промените и само 2 години по-късно, въодушевени от демокрацията, записват "Аз съм просто човек". Следват пак 6 години мълчание и 1997 г., за 30-годишнината записват 6 нови песни. Те са и последните засега.
Още тогава започват да подпитват "Щурците" - ще се съберете ли пак за 40-годишнината? Тоя момент не само наближава, но и ще съвпадне с влизането на България в ЕС, изчислява Кирил Маричков и се размечтава: "Ето удобен момент да направим рок-аранжимент на Бетховен, "Ода на радостта" - нали е химн на ЕС. С Виенската филхармония например."
|
|
|
|