|
---------------------------------
С това съобщение хърватският вестник "Обзор" отбелязва успеха на първия българин, защитил докторска степен в Загребския университет - Георги Бончев. Само 2 години по-късно той вече е доцент на Висшето училище (СУ), после академик в Българското книжовно дружество (БАН), после ректор, основател на дружества, и още...
Но историята на рода Бончеви не бива да се разказва от средата - би било кощунство спрямо изумително дългата му памет. Поколения след поколения са скътавали пожълтели писма, снимки, покани за сватби и именни дни. Бончеви знаят миналото си, гордеят се с него и ревностно го пазят.
7 чеда ражда любовта между Драган (1732-1817) и Мария - най-далечните родоначалници, документирани в архива на Бончеви. Колко деца са се появили междувременно до внука им Бончо през 1837 г. не е ясно. От него идва името на рода и установяването му в Жеравна покрай момата от видна местна фамилия Кера Бабаджакова.
"Дядо Бончо е продължил традицията от баща си Никола да отбелязва
в полето на Софрониевата книга най-важните моменти от живота си",
разказва химикът Панайот Бончев - вторият академик в рода и съвременен пазител на тайните му. От ценните страници бъдещите поколения успяват да възстановят почти всички радостни дати в историята на предците си: "Записвам да се знай кога са ожених аз, Бончо Николов, на 1859 г., на юлия първий ден, придобихме отроче Никола на 1862 г., априлия, вторий ден".
Полезен източник се оказват и търговските тефтери на фамилията. "Първите мъже в рода през 18 и 19 век са се занимавали с овчарлък. Жените в къщи тъкат, предат, правят гайтани, шаяци, които мъжете разнасят. Имам документи от дядо Бончо и особено от дядо Никола от 18 век - турски тескерета, с които са пътували до Александрия на юг, до Кайро, а на северозапад - до Лайпциг, Дрезден", разказва академик Панайот Бончев.
Освен за личните си работи, десетилетия наред мъжете Бончеви се грижат и за обществените дела в Жеравна. Това им гарантира запазено място сред местните старейшини. "Всичките ми прадядовци са имали честта да са сред църковните настоятели и са погребани в двора на църквата", разказва Панайот Бончев.
Двама от четирите сина на Бончо и Кера полагат основите на
две традиции в рода - да ражда военни и учени.
Тук идва мястото на академик Георги Бончев - възпитаникът на Загребския университет. Доколко важен е приносът му за развитието на минералогията и у нас, и в чужбина, онагледява следната интересна случка, сполетяла преди 25 години академичния му наследник Панайот Бончев. През 1981 г. Панайот - по това време професор по химия в Софийския университет, получава престижното отличие от университета в Лайпциг да ръководи знаменитата катедра на Вилхелм Оствалд - един от най-големите химици на 19 век. След смъртта му университетът решава да запази мястото незаето и всяка година да избира професор от чужбина с големи заслуги в химията. Още на представянето си пред Академичния съвет в Лайпциг Бончев се сдобива с ценна находка за фамилната история - новината, че на дядо му Георги е кръстен цял минерал. Той разучава минерала "бончевит" още на идния ден.
Що е то да изследваш минералите пък картинно рисува в поема един от най-известните професори-юристи в началото на 20 век - Анастас Иширков:
"Ходи Георги по Родопи,
за да дири, где навред
са копали рудокопи,
злато, сребро, жълти мед."
"Нямаше кътче в България, което дядо Гого да не бе посетил. Почина на 89 години, а спря до ходи чак като стана на 81. Дотогава всяка година през месец май той взимаше един асистент със себе си, един катър и едни дисаги, които са останали от неговия дядо - Никола, те се пазят в Жеравна, и с тях обикаляше България да събира проби и да прави описания", разказва акад. Панайот Бончев.
Странстванията довеждат до създаването на първата минераложка карта на България. Заедно със съвипускника си и приятел от Загреб - известният геолог Георги Златарски, по-късно създават и първите геоложки карти. Професионалният живот на академик Георги Бончев е свързан и с 4 дружества, на 3 от които той е основател - геологическото, пещерното и природоизпитателното. Наред с това заради интереса си към старините Бончев е поканен и за член на историческто дружество.
Георги Бончев се изявява активно и на другото почетно за фамилията поприще - военното. За този период от живота му разказва в посветената на него книга акад. Иван Костов. Бончев се включва в три войни - Балканската, междусъюзническата и Първата световна, въпреки че като професор има право да бъде освободен от участие в тях. За това той е удостоен с военен кръст и народен орден с военна лента.
С ясните си позиции по обществени въпроси четиристишие си е заслужил и брата на академик Бончев - Никола.
"Да имам, мамо, да имам,
на Киро Кехая парите,
на Никола Бончев - езика",
се пее в една от популярните песни в Жеравна от началото на 19 век. Дядо Никола също взима мома от знатен род - Зара Събева. По тази линия е и роднинската връзка между Бончеви и семейството на Йордан Йовков. Бабата на Зара е сестра на майката на Йовков. "Баща ми Ранко се падаше на Йовков втори братовчед. Двамата са се виждали доста често, но не са били много близки. От него знам, че майката на Йовков е разказвала много хубаво приказки", разказва акад. Панайот Бончев.
Куп учени се нарояват от връзката между Зара и Никола. Синът им Бончо е баща на Зорка Бончева, професор от ВХТИ-София. Вторият син Ранко е баща на академик Панайот Бончев и на Николай Бончев - също химик, технически директор на фабриката "Хемус". Третият син Георги дава на БАН още един член кореспондент - Данаил Бончев, сега работещ в Хюстън.
Във фамилната история на Бончеви твърдо място са заели и двама от братята на Зара Събева - Сава и Васил. Сава Събев печели три кръста за храброст от Сръбско-българската война на крехката 18 годишна възраст. "Като ученик Сава организира военен отряд, който постоянно е бил на пъпа на събитията. Той обаче така се е ужасил от войната, че след края й категорично отказва да учи в чужбина във военно училище", разказва Панайот Бончев. С военни и обществени почести е покрит и Васил Ранков - изпратен от българската армия да завърши най-престижното по това време техническо училище в Русия - Николаевската инженерна академия. В последствие той специализира една година и във френската академия. Името му и до днес стои на почетната плоча пред читалището в Жеравна - построено и обзаведено изцяло от него, с театрален салон и доставена с книгите библиотека.
Академик Панайот Бончев предпочита да говори повече за предците си, отколкото за собствения си принос към науката и историята на рода. Академичната му биография включва два заместник-ректорски мандата в СУ, много години начело на химическата катедра, 178 чужди труда, разработени върху изследвания, в които е участвал.
Един от личните му подвизи обаче няма как да бъде прескочен - вече е публична тайна сред академиците в БАН. Този път фамилия Бончеви
бележи успех на нетрадиционен тепих -
спора между българската и руската наука за произхода на азбуката. Специализирайки химия в Киев Панайот Бончев случайно разбира, че местен учен ще изнася лекция за руския произход на азбуката. Химикът решава да се бори и измолва разрешение да изнесе доклад успоредно с руснака. Дълги часове са работили приятелите на акад. Бончев в България, за да му осигурят копия на ключовите документи и диапозитиви в Киев. Диспутът продължава 6 часа на 22 май, 1964 г. и приключва с пълно поражение за руския произход на азбуката.
|
|
|