Парадоксална картина за хранителните навици на българите онагледи изследване на Института за пазарни проучвания GfK. Според данните към диети у нас прибягват основно слабите българи и тези с нормално тегло. Затлъстелите пък масово се чувстват комфортно в обвивката си и не считат свръхкилограмите за проблем.

Проучването е проведено през май между 1000 българи на възраст над 15 години. То отчита традиционно висок дял на хората с наднормено тегло - 52.5% при мъжете и 47.5% при жените.

Въпреки масовото затлъстяване, спазването на диети у нас не е особено популярно. В последните 12 месеца на ограничителен режим са се подлагали едва 16.9% от анкетираните. От тях болшинството - 58%, са хора с тегло под или в нормата. Близо 40% от хората с наднормено тегло си се харесват такива, каквито са. На същото мнение е и всеки пети затлъстял.

Най-разпространени на българска почва са диетите за ограничаване на приема на мазнините и с по-ниска консумация на сол и захар. Двата хранителни режима държат дял от съответно 32 и 31 процента. По масовост следват нискокалорийните режими (22.4%) и тези за ограничаване на въглехидратите.

Да засища и да се приготвя лесно са водещите изисквания на българите към храната. 40% пък обичат да се глезят и да си поръчват специалитети. Хлябът присъства почти задължително в ежедневното меню - посочват го 95% от анкетираните, следван по масовост от сиренето и кашкавала (64%), прясното и киселото мляко (63%), и зеленчуците (61%).



СТРАТИФИКАЦИЯ

Съществува пряка връзка между големината на населените места и степента на затлъстяване на населението, показва още проучването. Най-малък е делът на затлъстелите в София и в областните центрове - съответно 6.8% и 15.7%. Със свръхтегло в градовете са 25.4%, а в селата - 51.4 на сто. Като обяснение тук се сочат различните доходи, наличното време за приготвяне на храна, субективните представи за нормално тегло. Колкото по-високи са доходите, толкова повече са възможностите за закупуване на качествени или диетични храни.