|
-------
Снежана Янкова не повишава тон както зад кулисите, така и в живота. В буквален смисъл. Разговаряйки, тя шепне. Първоначално това озадачава. После човек се досеща, че 36-те години приглушено подаване на реплики са си казали думата. За Снежана работата на суфльора не само е истинска професия, но и много отговорен занаят. Актьорите са чувствителни хора, имат лични проблеми, вълнуват се на премиерата, объркват се. Ако "подсказвачът" им не е в час, представлението може да се провали. Ангажиментите на суфльора обхващат целия творчески процес - от прочита на пиесата на маса до свалянето й от репертоара на театъра. Текстът се учи наизуст, макар ръкописът да е на разположение.
Първият етап от подготовката обхваща времето, в което актьорите четат пиесата. Суфльорът следи текста и нанася евентуалните поправки. Задължително отбелязва паузите в репликите. Следва отработването на мизансцена. Тогава най-тежката работа е тази на суфльора, защото актьорите още не са наизустили диалозите и се нуждаят от помощ през цялото време. По време на представлението суфльорът стои отстрани зад кулисите. Раковината в средата на сцената е отживелица от времето на нямото кино.
"Най-трудното е да усетиш кога актьорът ще сбърка
- твърди Снежана Янкова. - Това е рефлекс, нещо като шесто чувство, което суфльорът си изработва с годините - да предвижда, да се ориентира по мимиките. Миг преди да отправи питащ поглед към кулисите актьорът изведнъж се сковава, долавя се нервността му. Има артисти, които ако забравят една дума, импровизират, заменят я с друга. Но има и други, които тотално се парализират". Случвало се е актьор да започне монолог от друга пиеса. Или при стихотворен текст да прескочи няколко строфи. В такива случаи суфльорът трябва да подаде реплика, която логически да се връзва с предишната, за да се замаже гафът.
Като с всички хора на изкуството, така и с актьорите се работи трудно, обобщава Янкова. С разбиране към техните човешки слабости тя е
суфлирала на едни от най-големите светила
на българската сцена. Незабравими за нея остават личностите на Апостол Карамитев, Георги Георгиев-Гец, Олга Кирчева, Ирина Тасева, Ружа Делчева.
С Апостол Карамитев съдбата я среща още при дебюта й в театъра през 1969 г. Първата пиеса, на която суфлира, е "Хенрих V" от Шекспир. "Бях притеснена - спомня си Снежана, - защото тъкмо започвах работа, а репетициите вече бяха в ход. Тогава именно Апостол се постара да се почувствам по-уверена. Той беше силно емоционален и ме разбра. Прекрасен човек. Свръхработлив. Беше от онези, на които никога им стига времето за репетиции. По време на подготовката ползваше суфльор, но на самото представление - никога. Преди да излезе на сцената винаги ми стискаше ръцете. Пръстите му бяха ледени. Само по това проличаваше огромното му вълнение".
Ведъж през антракта Апостол Карамитев поискал от Снежана да помоли някаква жена от първия ред да не си люлее през цялото време крака, защото ужасно го разсейвала. Дамата се оказала примабалерината Вера Кирова и разпоредителките не посмели да й предадат забележката.
"Най-голямо впечатление ми е направила Олга Кирчева - продължава със спомените суфльорката. - Тя беше много добър човек. Усещаше хората около себе си. Искаше на всички да помогне. Беше като една Майка Тереза. С нея за последно работих в спектакъла "Домът на Бернарда Алба". Тя играше майката и вече беше много възрастна. Подкрепях я, за да не се спъне на сцената".
Както при всяка екипна работа, така и
при реализацията на една пиеса гафовете са неизбежни
Снежана Янкова припомня премиерата на "Хъшове" преди години, с която се откривала сцената на театъра след голям ремонт. В една от сцените хъшовете посрещат Македонски и го разпитват къде е бил. И той започва да разказва: как убил влаха, как прехвърлил дъската, как преминал Дунав и се срещнал с Левски. "И като ме прегърна - рекъл актьорът, - Апостола ми рече: "Революцията узрява, госпожа!"
Друг един път на камерна сцена се играела пиесата "Емигранти" с Георги Черкелов и Георги Георгиев-Гец. Суфльорката седяла на първия ред в публиката, откъдето подавала репликите. "Та значи Гец трябваше да каже "Няма мухи" - разказва Снежана. - Забравя той и аз започвам да шепна "Няма мухи, няма мухи, няма мухи..." Той не чува. По едно време един мъж зад гърба ми се обади: "Ама, другарко, разбрахме вече, че няма мухи". И Черкелов, като чу репликата, продължи: "Тук наистина няма мухи". Публиката се пръсна от смях".
Тодор Колев също попълва аналите със сценичен фал
В "Борци" ролята на актьора изисквала през цялото време да се опитва да яде, а останалите герои да му пречат. Партньори му били Таня Масалитинова, Славка Славова, Велко Кънев и Антон Радичев. Започва представлението. На масата е огромна купа спагети, при това истински. "Тодор понечи да яде и както е по сценарий Славка Славова го спря - разказва Снежана. - В следващия миг той си взе една чиния, сипа си и започна сладко-сладко да си хапва. Зад кулисите настана паника. През антракта Таня го пита: "Тошко, защо яде, бе, човек?" А той вика: "Умрял съм от глад. Цял ден снимам. И като ми замириса на масълце..."
Сравнявайки днешното поколение актьори със старата генерация, г-жа Янкова обръща внимание на факта, че актьорите, работили в нейната младост, са били по-големи бохеми, но и по-дисциплинирани по отношение на работата. В днешните им колеги тя харесва по-голямата борбеност, способността им да отстояват позициите си в житейски и в творчески план. Не харесва склонността на младите звезди да закъсняват за репетиции и да се появяват на представлението в последния момент. Като пример за отговорно поведение към публиката Снежана сочи Емил Анов. Веднъж преди спектакъл той й казал: "Днес ще имам нужда от теб, така че ме наблюдавай. На обяд погребах майка си." И излязал на сцената.
Професията на суфльора е на изчезване у нас
Причината донякъде е икономическа. Единици театри могат да си позволят този щат. Функцията на професионален "подсказвач" масово се прехвърля на помощник-режисьорите. Макар по света суфльорът да е задължителен за всяка трупа. Разбира се, в по-модерен вариант. Снежана си спомня гостуването на японска трупа на сцената на Народния. В перуките на актьорите били монтирани специални слушалки, в които чували гласа на суфльора. У нас такава техника няма. Но е останала романтиката, чудото на театъра, заради които Снежана Янкова за миг не съжалява, че целия си живот е прекарала зад кулисите. Ядосва се единствено, че хората все по-малко посещават представленията. Според нея причината не е бедността, защото кръчмите са пълни, а закърнялата нужда от близост с изкуството. Към групата на лишените от естетически потребности тя причислява и политическия елит. Нито един президент досега не е стъпил в Народния театър, твърди г-жа Янкова. Само бившият културен министър Абрашев веднъж дойде да гледа "Франческа", но се измъкна без дори да поздрави актьорите, огорчена е най-опитната суфльорка в България.
|
|
