Ако пътувате из Родопите, от време на време ще виждате едни прекрасни сгради, построени или реставрирани по програмата САПАРД. Покрай изборите почти на всички подобни сгради се вееше и знаме на ДПС. Нормално е. ДПС контролира Министерство на земеделието, а оттам - и парите по тази програма. Хората, които са верни на партията, са с много по-голям шанс да получат финансова инжекция за своя бизнес, отколкото другите. Пито - платено. ДПС контролира министерството, защото НДСВ позволи това. Сега същата партия пак можеше да контролира същото министерство, защото пък е съюзник на БСП.

Българската конституция не позволява съществуването на етнически и верски партии. Депутатите от Великото народно събрание приеха такава норма, за да се предотврати съществуването на турска етническа партия. Точно турска, а не друга. В ДПС членуват не само турци, но и доста помаци, има и българи - мюсюлмани, българи - бизнесмени, и дори минава за либерална, но когато западните агенции говорят за ДПС, казват "партията на турското малцинство".

Освен ДПС и много ромски партии са чисто етнически, даже кланови.



Конституцията забранява подобни партии



от страх, но и от страх държавата не спазва конституцията. На базата на този паритет съществува етническия модел в България.

Партията на Сидеров всява верска и етническа омраза, което също е забранено от конституцията, но държавата не предприема никакви мерки, поради страх. Сидеров и Доган като два огледални образа стоят на входа и на изхода на печелившото предприятие етнически модел и осребряват дивидента. Сокола - значително повече.

Иван Костов е смъртен враг на Ахмед Доган. Командира твърди, че ДПС е нелегитимна и не може да има етнически посредник между български граждани и държавата. Но Иван Костов подкрепи алтернативно ДПС, съставено изцяло от турци. Той собственоръчно се опита да създаде антиконституционна партия само и само да саботира Ахмед Доган. Точно Ахмед Доган, а не турците. Бившият премиер казва, че българският етнически модел в този си вариант е неприемлив за родината ни и за Европа. И сигурно е прав, защото прецедент за съществуване на мюсюлманска партия в ЕС би могъл да бъде заразителен в перспектива.

В България действително съществува една доста уродлива форма на демокрация. Към този момент стабилността на всяка власт зависи от позицията на Ахмед Доган и от борсата за гласове на роми. За да си осигури повече етнически вот, БСП почти се разцепи във Врачанско и много от разочарованите червени подкрепиха НДСВ. Етническите малцинства в България са много сериозно монархизирани - един лидер, една воля, заедност в действията.

Оказва се, че демокрацията в България се балансира от едни доста недемократични малки общности.

Тази странна ситуация поражда два големи въпроса.

Първият от тях е



генезисът на партиите,



защото начинът на съществуване на ДПС не се различава много-много от начина, по който се развиват повечето партийни формации. Партиите не се състезават с програми, а с религията на личностните и груповите интереси. Дисциплината в ДСБ и култът към личността към Иван Костов са не по-различни, отколкото тези в ДПС към Доган. Същото важи и за НДСВ и царя, а за казармения режим в "Атака" да не говорим. Във всяка партия съществува и религия, която лепи избиратели както "Райд" - комари - комунизъм, антикомунизъм, антидоганизъм, антитурцизъм, антициганизъм, антицаризъм.

Точно както в Родопите раснат сгради по програмата САПАРД, така се трупа дървен материал от горите под Мусала, така раснат хотели, гаражи, олимпийски ресторанти и прочее. Груповите лидерски интереси във всяка една партия са също толкова силни, колкото в ДПС, Евророма или Партията на жените. Позицията на Доган в обществото е мечтата за всеки български партиен лидер.

Ако бъдем честни, силата на Доган е възможна поради



незрялостта на другите политици



Изобщо не е виновен Доган, че седи на масата на властта с най-пълна чиния. На тази маса някакви лидери се замерят с пасти и вилици и изобщо не внимават каква е поръчката, която записва сервитьора. Защо се изненадват другите, че им липсва първото или десертът? Заради тяхната незрялост в България се роди риторика, която създава подозрение и ненавист между етносите, което е опасно.

Точно това ни отпраща към втория въпрос, който е значително по-сериозен. Ако етническите партии по конституция са невъзможни, а малцинствата са капсулирани и не се интересуват от легитимния политически живот, то как може да се изгради единно общество без омраза и подозрение?

Глобализацията денационализира. И България все повече ще се разпада на някакви неформални общности.

Властта е рамка, в която представителство трябва да имат все по-различни по форма организации, сдружения, групи от хора. Опасно е, когато етносите, особено когато са капсулирани, бъдат оставяни извън властта.



Властта е форма на интеграция



Колкото повече групи участват в управлението на държавата, толкова по на светло стоят груповите интереси. За да се демократизират, малките капсулирани общества или трябва да бъдат задължително включвани в управлението на държавата, или по конституция да имат твърдо представителство в парламента. Вторият вариант гарантира защита на интересите, а в рамките на тази гарантираност ще могат да се родят конкурентни идеи и демократизация. Обратният вариант - изолацията на турците и ромите от властта, пак ще роди конкуренция на идеи, доста по-екстремни от тези на Волен Сидеров.