Наскоро Агенцията за приватизация направи очевидното за мнозина и позакъсняло за нея признание - че купувачите на раздържавените предприятия не си плащат поетите към държавата задължения. И потвърди, че оня стар виц за подаръците на циганска сватба - дето е важно да обещаеш, че ще подариш нещо много голямо, пък "ще го дадеш" по-късно, за съжаление важи и за действителността в България.

Това е тъжният извод от анализа на сделките за 1 долар, при които се поемат дългове за милиони. Като отмине еуфорията от обещанията, държавата ги отписва, разсрочва, намалява и накрая дори ги забравя.

Може много да се пише за това



кой е виновен, че държавата продава евтино и неизгодно,



че не може да си защити добре интересите и че купувачите редовно я "премятат". В голяма част от случаите всичко опира до човешкия фактор - министри, шефове на АП, консултанти, преводачи дори. В случая с авикомпания "Балкан" например основен коз на неизрядния нов собственик Гад Зееви е разминаването между съдържанието на договора на български и на английски език, което не е в полза на българската държава. Преводачката бе уволнена от АП, но пък почна работа във фирмата на Зееви. Елементарно и нагло.

Или пък друга "човешка" грешка. Хит в жанра напоследък е продажбата на "Електроразпределение"-Стара Загора и битката за ЕРП-Слънчев бряг, което купувачът - австрийската EVN, трябваше да придобие като част от сделката за 25 млн. лв. Поне така пише в приватизационния договор, подготвен от консултанта и подписан от АП. Да, обаче управата на Слънчев бряг категорично не желае да се раздели с ЕРП за по-малко от 75 млн. лв. Вече месеци се води зрелищна битка между държавата, управата на курорта и частните собственици там. Поредният шеф на АП Тодор Николов призна, че консултантът е допуснал грешка за ЕРП-Слънчев бряг - то не трябва да е в активите на "Електроразпределение"-Стара Загора, което купи австрийската EVN. Консултант беше "Париба", а човекът, който работеше по сделката, вече е в друга консултантска компания. Скандалът обаче остава и австрийците чакат септември, когато ще могат да предявят претенции за 54 млн. лв. неустойка за неизпълнение на договора. И най-вероятно ще спечелят, а държавата ще им плати, за да отчете поредна успешна сделка. И със сигурност никой няма да потърси сметка от хората, които е трябвало да проконтролират консултанта - в АП и в Министерството на икономиката.



Проблемите обаче не са само от субективен характер



Значителна роля за далаверите с приватизирани имоти играят и несъвършените закони. Има случаи, в които държавата има пълно основание, а и воля да си търси парите от неизрядни купувачи. За това има създадена и специална институция - Агенцията за следприватизационен контрол. Тя води съдебни дела, които обикновено са дълги и сложни. Докато текат споровете, купувачът си сменя името, предмета на дейност, седалището или просто изчезва. Ако не е разпродал имотите, обявява фирмата купувач в ликвидация и на нейно място създава чисто нова компания, която продължава да се разпорежда със същата собственост, но вече разтоварена от досадни задължения. И АСК харчи хиляди левове, за да разбере, че купувачът на "София филм" например я е пратил на кино. Няма закон, който да забранява подобни врътки.



Схемите със скандални сделки,



"сгрешили" консултанти и протакани години наред съдебни дела са едни и същи - независимо от кое правителство се прилагат. Когато една партия е в опозиция, тя яростно критикува порочната практика и праща документи в прокуратурата. Когато дойде на власт, повтаря "ценния" опит на предшествениците си. Справка - правителствата на Иван Костов и на НДСВ.