|
Дотогава Николай учил в руската гимназия "Пушкин" в София. "Там имахме английски по един урок седмично и аз не можех да обеля и дума. Като отидох в Зимбабве, нашите ме записаха в английско училище. Тогава (1985-та) бяха минали пет години от освобождението на страната и все още имаше много колониални навици, типично английски обичаи. Системата в училището беше следната: ако не си си написал домашното или нещо друго не си свършил както трябва, те бият - според вида на провинението и броят на пръчките". Понеже не обелвал и дума английски, него често го пердашели. "Аз въобще не разбирах какво става, казваха ми: отиди там, направи това, и аз: да, добре, а не знаех какво да направя. Много ме шокира всичко това - бях дете още... Обаче после как бързо научих английски!"
-----
Николай Мавродинов се върнал в София, за да служи в казармата. "След като се уволних, изкарах един страхотен месец тук", разказва той. Имал си и приятелка и не искал пак да ходи в Зимбабве при родителите си. Отпътувал с идеята да се върне скоро, за да следва в София. Но родителите му имали друга идея. Искали да го изпратят да учи в Кейптаун, Южна Африка. Не, запънал се Николай, връщам се в София: "Баща ми обаче каза: няма как да се върнеш, защото няма да ти купя самолетен билет..." Договорили се, че ще опита поне закратко да учи в Кейптаунския университет и после сам да реши как да постъпи. Мислел да запише микробиология, но в последния момент избрал археология. И вече 13 г. живее ЮАР.
Малко преди да завърши покрай свой преподавател се запалил по гмуркането. Сега той е един от общо
шестимата действащи подводни археолози
в ЮАР, работи в тамошната агенция за националното наследство (SAHRA) в Кейптаун.
Градът, възхищава се Николай, е страшно красив. Голям е и е построен около планина. Има високи здания, но жилищни блокове няма - хората живеят в къщи с дворове. "На приятелите ми там им се струва много екзотично, когато им разказвам, че съм расъл в 16-етажен блок, обграден от други многоетажници". Естествено, там България се възприема като екзотика, както Африка - тук. "Един приятел ме майтапи, че съм бил агент на КГБ - те познават България като комунистическа страна".
Много е интересно, забелязва емигрантът - когато отидеш в някоя държава, усещаш предрасъдъците там, без да ги споделяш. "В първи курс си имах чернокожа приятелка. Когато ни видеха заедно, реагираха много странно. Там все още има расови скрупули, макар че напоследък дори са модерни черно-белите двойки. Колегите ми скришом се заглеждаха в нея и мисля, че малко ми завиждаха, понеже те самите не можеха да си го позволят заради предразсъдъците си. А тя е страшно красиво момиче".
В ЮАР има много територии, които цивилизацията никога не е докосвала, продължава Николай Мавродинов. По време на апартейда в ЮАР са били създадени т. нар. "бантустани", където били изгонени стотици хиляди чернокожи. Това са най-неплодородните, обяснява той, най-неразработените райони в Южна Африка. Всички останали - Кейптаун, Йоханесбург, Дърбан, Претория - са сравнително добре развити. Дотам се кара по много разбити пътища, само с джип. Селата са точно като градовете от уестърните: има една централна улица: бръснар, малка бакалия, в която има неща не по-нови от два-три месеца, и месар, който продава гнило месо. Крави минават по улицата, магарета също. "Хората обаче са много засмени, отвсякъде музика. Няма радио, няма телевизия, губиш обхват на клетъчен телефон и всичко това е страшно освобождаващо". Такива селища има например по източното крайбрежие на страната, това което е на Индийския океан.
"За разлика от южния и западния бряг на ЮАР, там океанът е много бурен", отклонява се Николай. Крайбрежието, където ние работим, е даже страшно. Океанът е нещо великолепно, но и кошмарно. Като погледнеш морето, виждаш, да речем, огромни стометрови танкери. Хоризонтът, ходили сте на Черно море, е винаги една равна линия, нали? Там той не е равна линия, след буря особено,
хоризонтът е зиг-заг
Гледаш огромни вълни, които отдалеч ти се струват малки. А навътре са високи по 10-15 метра. От брега се вижда как танкерът излиза от вълната и е наполовина във въздуха, а предната му половина се забива в морето и изчезва, след което пак се показва. Ти това го гледаш от брега, от 7-8 километра. Има няколко места в света, където океанът създава неестествено големи вълни. Едното от тях е североизточното крайбрежие на Щатите и Канада. Другото е именно източното крайбрежие на Южна Африка. Защо? Ами за да стигне една вълна в целия си ръст до брега, трябва да е дълбоко, дъното да е почти отвесно. На 100 км от Кейптаун (югозападна ЮАР) по права линия към Южния полюс дълбочината е не повече от 100 метра ("Преди милиони години, когато водата е била концентрирана в полярните шапки и ледниците, това е било една степ", припомня си археологът наученото в университета). По източното крайбрежие обаче дъното става много дълбоко на не повече от 10 км от брега.
Около африканските брегове са потънали около 3000 кораба, казва Николай (само в Тейбъл бей, кейптаунския залив, са 400). Едва стотна от тях са извадени.
Корабите в продължение на векове са били най-големите и най-сложните машини, създадени от човека, припомня Николай. Един 1000-тонен платноходен кораб се е строял с години. От инженерна, социална и антропологична гледна точка, обобщава той, това е един малък плаващ град.
"Ако се гмурнеш и видиш дълга палуба, значи си извадил огромен късмет. Там не те чака тримачтово чудовище, цяло - целеничко, да влезеш да поплуваш в него". Единственият вариант е това да е било параход, метален кораб. Двигателят на такъв кораб е огромна буца желязо с размерите на автобус. Той се запазва най-дълго, другото се разпада.
Когато ние отидохме да правим разкопки за английския кораб "Grovener" по източното крайбрежие, често идваха хора и ни питаха "Какво копаете?", ние им отговаряме "Английския кораб". "Ааа, ама той е на десет км по на юг - аз, ако искате, ще ви покажа". И хайде пак в архивите - търси, рови се, сверявай - като археолози не можем да не се усъмним. Първата година открихме една плочка. Нищо и никакво парче мед, дето го беше блъскал океанът 220 години. Сложихме я в киселина да паднат шлаките, наслоени във водата. Бяхме много скептични, мислим си - боклук. След няколко дни, като се изчисти, си дадохме сметка какво сме намерили. На него пишеше "Colonel Edward James" (colonel - англ. "полковник"). Това е един от пътниците на "Grovener", записан е в пасажерския лист на кораба в Индия и в Англия. Бил е в британското поделение в Мадрас, Индия, пенсионирал се и тръгнал с цялото си семейство обратно за Острова. По това разбрахме, че отдолу е именно "Grovener".
Често се случва да работим сред риби под водата. Източното крайбрежие на ЮАР е, между другото, едно от местата с най-голяма концентрация на бели акули в света - такава е акулата в "Челюсти", например, но Николай признава, че на такава не е попадал досега.
Виждал е кривозъби акули,
които обаче не са агресивни: "Зъбите никнат в устата й, затова се нарича така, като древно чудовище е. Попадал съм и на т. нар. страхлива акула, едно малко нещо, дълго около метър, което е безобидно и много плашливо. Ако я доближиш и не успее да ти избяга, се огъва и покрива очи с опашката си, прави се на умряла".
Точно сега, юни-юли, пък сардините (малки бели риби) мигрират на север около Дърбан, за да хвърлят хайвера си. Това са хиляди, милиони риби, които се движат една до друга. "От хеликоптер се вижда едно грамадно подвижно кълбо, с километри в диаметър. В ядрото им стои една черна точка - акула. Тя стои в центъра и се движи съвсем бавно, за да не ги стряска. В един миг рязко се извръща и захапва десетина-петнайсет, след което пак бавно продължава да си плува. Веднъж и аз попаднах сред тях, но нямах камера, за съжаление - гледката е неописуема".
Освен на океанските обитатели подводните археолози непрекъснато попадат и на местни иманяри. Винаги са в "съревнование" и все се чудят как да се избегнат един друг. "Достатъчно е да се наблюдава по един квадратен километър площ, където има потънал кораб, но постоянно. Ако някой влезе в квадрата и се задържи там, да научаваме веднага." Имам идея да се свържем с НАСА, споделя Николай Мавродинов, за да осигурим спътниково наблюдение на някои точки, където има потънали кораби.
|
|
|
|