|
----
В атлетиката обикновено цялата слава е за звездите. Хората, които стоят зад техните успехи невинаги поучават същата известност. И Константин Миланов не е човекът в прожекторите, но има какво да каже за себе си и за това как се прави толкова бърза жена като Ивет Лалова.
Основното е, че човек трябва да разбира от този спорт. А софиянецът цял живот се е занимавал с лека атлетика. Започва да тренира 12-годишен, когато учителят му по физическо възпитание в 127-о училище го праща в "Спартак".
"Имах щастието да попадна при един от нашите най-добри треньори - Стоян Славков, дългогодишен наш рекордьор в многобоя и в скока на дължина. При него тренираха състезатели като Диана Йоргова (б. р. - първата олимпийска медалистка по лека атлетика в Мюнхен '72). Моят път като атлет не беше успешен, за което главно съм си виновен аз. Може да се каже, че
бях пишман състезател,
но все пак имам представа от атлетиката", разказва Миланов.
Амбициите му да се занимава на високо ниво с този спорт се прехвърлят в треньорството. "Още като състезател исках да стана треньор. След като завърших ВИФ веднага започнах работа", казва той. Назначават го във вече обединения "Левски-Спартак". И оттогава, над 20 години, е треньор, и то все при "сините". Не смята, че е въпрос на пристрастеност, а на добре свършена работа през годината, от която са доволни и двете страни.
"Въпреки че не съм бил от големите величия, познавам атлетиката, знам какво представляват натоварванията, режима и т. н. Това много ми е помогнало в треньорската работа", разказва Миланов.
В началото на кариерата работи предимно с деца. Твърди, че който не е тръгнал от най-ниското ниво и който не е виждал как се изгражда един атлет от нулата, може един ден да има пропуски в работата.
Първата му добра спринтьорка е Десислава Димитрова, която през 1994 г. стана пета на европейското първенство в зала в Берси (Фр), а като член на щафетата 4 по 100 м в Хелзинки (Фин) същата година завършва на трето място. Доскоро тя беше в десетката за най-добрите ни спринтьорки.
С годините Миланов започва да се профилира като тесен специалист в спринтовете, въпреки че като състезател освен на 100 м е участвал и в скока на дължина. "Преди няколко години и аз се разпилявах. Имал съм шампиони на дълъг и троен скок, на 100 и 110 м с препятствия, но с времето се ориентирах изцяло към спринта. Това най-много ме влече и ми доставя най-голямо удоволствие, затова в последните години работя изключително със спринтове", разказва специалистът. И добавя: "Да направиш най-бързия мъж или жена е невероятно голяма тръпка. Най-висшето предизвикателство е
да стигна до крайния предел на скоростта,
която човек може да развие".
В един момент, който по-късно ще се окаже изключително приятен, съдбата му предоставя шанса да работи с 12-годишната Ивет Лалова. Днес тя е на 21. В тези девет години тандемът Миланов-Лалова работи целенасочено за идеята тя да стане ако не най-бързата жена в света, то поне една от най-бързите.
"12-годишва тя беше едно джезве кокали, което все бързаше, обаче все закъсняваше за тренировка. А аз не понасям някой да ми закъснее за занимание. Така че ми трябваше много време, докато я привикна да идва навреме", разказва Миланов.
Още в самото начало той се стреми да я прикрепя към по-големите състезателки, за да може да се сравнява с тях и да се учи. Съвсем за малко се засича с Десислава Димитрова, а след това много добро въздействие й оказва съжителството по лагери с друга известна българска атлетка - Екатерина Машова. "Тя й помогна да се научи на режим. Не съм имал обаче никога състезател, за когото за няма за какво да се хвана по време на тренировка. Не е имало за какво да й се скарам. Всичко е изпълнявала безусловно, 90% с усмивка и желание, дори и в най-лошото време", радва се треньорът.
Още от самото начало той вижда таланта, който е чакал цял живот. Въпреки че в началото Ивет ядяла много бой по състезанията, той продължава да залага на нея. Смята, че нейното време ще дойде точно, когато трябва. "Още в самото начало виждах огромния й потенциал. Винаги съм убеждавал нея, нейните родители и моите ръководители, че това момиче ще бяга на високо ниво, както и стана", разказва Миланов.
Постепенно с времето прогресът на младата софиянка дава желания от треньора ефект. Неговата мечта е да постига резултати именно при мъжете и жените. Всъщност в кариерата му никога не е ставало въпрос за печелене на медали и титли. Винаги резултатът е бил на първо място. "Тръпката да вземеш едно парче месо и да го направиш най-бързия човек е неуописуема", твърди наставникът.
Тази му страст към резултата изгражда и мечтата му - световен рекорд на 100 м. "Може да звучи много дръзко, но след като виждам на какво е способна Ивет, си мечтая за рекорд. Това ще бъде смисълът на кариерата ми. Ако само мога да се доближа до него, ще бъда много щастлив", казва треньорът.
Дали е реалистично? "Звучи доста нереално. Но без високи цели е невъзможно да се постигне успех. На 20 години Ивет бяга 10,77 сек., но след тази тежка контузия си мисля, че може би ще имаме още по-големи успехи. Никога не съм хвърчал в облаците, винаги съм бил реалист", откровен е Миланов.
Разбира се, има една условност - в спринта белите атлети често са неравностойни на чернокожите, въпреки резултатите от последните олимпийски игри. Този факт от съвремието обаче не го отчайва, защото той вижда в Ивет перфектното съчетание на габарити, техника и талант.
Именно заради това Миланов по 24 часа е отдаден на своето най-ценно създание. И пак заради това сега за него ваканция няма да има. "Напротив, става още по-лошо. Ако всичко беше нормално, след края на сезона щяхме да си дадем ваканция. Сега просто няма да има почивка, защото предстои дълъг рехабилитационен процес и въобще не виждам как мога да намеря време. Но не съжалявам. Всъщност в последните години не си спомням откога не съм ползвал отпуск - разказва Миланов. - Работата с един атлет не е 4, 5 или 6 часа. Треньорът носи отговорност за заниманията, възстановяването, режима. И
колкото е по-високо нивото,
толкова е по-трудно".
Поради тази причина той определя личния си живот като липсващ елемент. От дълги години е разведен, а двете му дъщери са далеч от него в Канада вече 10 години. Малката се е занимавала с атлетика преди да замине, а голямата била отдадена на плуването. Сега също е треньор, но по плуване в Канада. Там са и двете му внучки. "Не чувствам липса на семейството. Имам много добри приятели и когато ми се случи да имам свободно време, се срещаме. Това ми е необходимо, за да заредя батериите", твърди Миланов.
В свободното време обича да ходи на кино и да гледа коли. Автомобилите се оказват обща тема с Ивет и затова често се стига до спорове. В момента софиянецът кара "Ситроен С5". Обича да слуша "Би Джийс". "Животът ми е скучен и канализиран", казва той.
И все пак тези дни ще има повод отново да събере старите приятели и да направи купон. На 1 август Константин Миланов ще навърши 50 г. "Не се чувствам стар. Въпреки, че вече съм дядо, това ме прави щастлив. Както и ежедневието ми, и работата ми".
|
|
|